Решение № 553 от 29.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 581/2009 г.

Решение № 553 от 29.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 581/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Борислав Ангелов Производството е образувано по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура и жалбата на подсъдимия В. П. В. против решение № 280 от 17.08.2009 г. по внохд № 391/09 г. на Софийски апелативен съд. Протеста е с оплакване само за явна несправедливост на наложеното наказание /занижено по размер/ и с приложението на института на условното осъждане. Не е отчетено в достатъчна степен завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца. Лошите характеристични данни за подсъдимия-занимава се с разпродажба на наркотични вещества и не малкото количество и разнородност на държаните наркотици. С наказанието не са максимално осигурени целите на генералната превенция, с оглед широкото разпространение на този род деяния. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за увеличаване на наказанието и отмяна приложението на чл. 66 НК. Жалбата на подсъдимия Вnbsp; е само на посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК касационно основание. Доводите които я подкрепят са, че от събрания доказателствен материал по делото, не се установява по категоричен начин съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние. Прави се искане за отмяна на решението, с неговото оправдаване, или делото се върне за ново разглеждане. Прокурорът поддържа протеста само в частта в която се излагат доводи за неправилното приложение на чл. 66 НК. Жалбата намира за неоснователна и следва да се остави без уважение. Защита на подсъдимия поддържа жалбата и направените в нея искания. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 13 от 09.03.2007 г. по нохд № 3151/05 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия В. П. В. за виновен в това, че на 20.10.2005 г. в жилището си в гр. С., без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, на обща стойност 1 698.47 лв., поради което и на основание чл. 345а, ал. 1, пр. 4 НК, при условията на чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години, както и глоба в размер на 5 000.00 лв. Признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 354а ал. 1, пр. 6 НК (отм.). С протестираното и обжалвано решение присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и наказанието е намалено на две години лишаване от свобода, а глобата на 1 000.00 лв.. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че протеста и жалбата са НЕОСНОВАТЕЛНИ. По жалбата на подсъдимия В: В това производство не подлежи на преобсъждане достоверността на доказателствата. Касационната инстанция следи за правилното приложение на закона, само в рамките на установените от въззивната инстанция фактически положения. Въззивният съд е изложил убедителни съображения за взетото решение по фактите и правото. На л. 5 в мотивите на проверявания съдебен акт, съдът след подробен, задълбочен и обективен анализ на доказателствената съвкупност е отхвърлил с категоричност, твърдяното от подсъдимия, че не знаел за наркотичните вещества намерени в дома му. Фактическите положения са правилно установени, като при оценката им не са допуснати логически грешки. Стриктно в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК са обсъдени всички доказателства, за да бъдат обосновани констатациите от фактическа с. и правните изводи въз основа на тях, при спазване на процесуалните изисквания за събирането им, проверка и оценка. Затова не са допуснати процесуални нарушения, при формирането на вътрешното убеждение на съда, които да водят да неправилно приложение на материалния закон. С основание и при спазване на изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК са отхвърлени доводите на защитата с които се оспорва авторството на деянието и са напълно идентични с изложените в касационната жалба. Събрани са достатъчно доказателства които свързват единствено подсъдимия В с намерените в жилището наркотични вещества. При извършено претърсване и обиск жилището, в гардероба на спалнята обитавана от него, във вътрешните джобове на собствено сако и яке в което са намерени и лични документи, са открити наркотични вещества, разпредели на дози. Пред свидетеля П участвал като вещо лице за съдържанието на черното вещество намерено в гардероба е съобщил, че това на халюцинаторни гъби, което обстоятелство се потвърдило и при физикохимическото изследване. От всичко това е направен законосъобразния извод, че подсъдимият В е този, който е държал високорискови наркотични вещества, укривайки ги в гардероба. Затова жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. По протеста на прокурора: Оплакването за неправилно приложение на закона, довело до явна несправедливост на наказанието, като размер и с приложението на чл. 66 НК и поддържано от прокурора в съдебно заседание само в последната му част е неоснователно. С оглед новата редакция на чл. 354а НК в сила от 13.10.2006 г. /със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75/06 г./ и по изложени от въззивния съд съображения е преквалифицирал деянието по чл. 354а ал. 3, т. 1 НК, в който държането на наркотичното вещество е очертано като отделен състав на престъпление, когато не е свързано със специалната цел за разпространяването му. С приложението на по благоприятния за дееца закон, с който е предвидена значително по ниска наказателна санкция, въззивният съд е намалил наказанието е една година лишаване от свобода, което касационният състав намира, за напълно справедливо, при наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Доводите в протеста, поддържани и пред въззивната инстанция за завишена степен на обществена опасност на деянието, поради наличие на данни, че подсъдимият е разпространявал наркотични вещества не са доказани. Само държането, макар и на разнородни наркотични вещества и намерено пособие за тяхното измерване, не може пряко да се свърже със специалната цел на разпространението му. Поначало такова обвинение не е повдигано и въпросът за разпространение на наркотичното вещество не е изследван от обвинителната власт и съдилищата по фактите. Поведението на подсъдимия В, който от извършване на деянието през 2005 г. не е допуснал противообществени прояви, дават основание за се приеме, че за неговото поправяне и превъзпитание не се налага да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Целите на генералната превенция, приоритет на които се дава в протеста, винаги се постигат чрез индивидуалната, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. Общо превантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством неговата справедливост. В дейността при индивидуализацията на наказанието, относно размера и начина изтърпяване, въззивният съд е постигнал баланс между посочените в чл. 36 НК цели. Затова решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,