Решение № 6 от 23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1047/2023 г.

Решение № 6 от 23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1047/2023 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба от "МВЕЦ Ракита" ООД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 50118 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г. на Върховен касационен съд, І т. о., с което е отменено решение № 193 от 31.03.2021 г. по в. т. д. № 5/2021 г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 271 от 10.05.2021 г., и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от молителя срещу "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, [населено място] иск с правно основание чл. 405 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сума в размер 26 000 лв., предявен като частичен от 97 980 лв. - застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил марка "Ауди Q 7" с рег. [рег. номер на МПС] в резултат от ПТП, реализирано на 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.11.2019 г. Твърди се, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като след влизане в сила на решението молителят се е снабдил с писмо рег. № 94-00-335 от 29.05.2023 г., издадено от директора на ОПУ- Д., с което се установяват нови факти и обстоятелства във връзка с пътната сигнализация към датата на ПТП от значение за изводите на съда по възражението за действия на водача в условията на груба небрежност. Молителят поддържа, че посоченото писмо, разглеждано заедно с представеното по делото писмо от 3.01.2020 г. на ОПУ- Д. и събраните свидетелски показания, установява, че към датата на ПТП – 28.08.2019 г. на мястото на произшествието не е имало поставен/видим пътен знак В 26 за ограничение на скоростта от 30 км/ч. Сочи, че писмото, което се явява официален документ, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и установява необходимостта от преоценка на гласните и писмените доказателства по делото с оглед правилното разрешаване на спора. Ответникът "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, [населено място] изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Поддържа, че приложеният към молбата документ не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото е издаден въз основа на заявление на молителя и има отношение към обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка на ПТП не е 30 км/ч, на което са се основавали доводите на молителя в процеса и което е било предмет на обсъждане от съда. Излага съображения, че документът, на който се позовава молителят, не е от съществено значение за делото, тъй като потвърждава установения по делото факт, че ограничението в участъка на произшествието е именно 30 км/ч и описва абстрактно процедурите за проверка състоянието на сигнализацията от страна на служителите на АПИ. Твърди, че с посочения документ молителят е могъл да се снабди своевременно и да го представи по делото. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното: Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от влизането му в сила - към датата на подаване на молбата /5.06.2023 г./ не е бил изтекъл тримесечният срок от влизане в сила на решение № 50118 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г. на ВКС, І т. о.. С влязлото в сила решение по т. д. № 1457/2021 г. на ВКС, ТК, І т. о., с което е отхвърлен искът на "МВЕЦ Ракита" ООД срещу "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД с правно основание чл. 405 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил в резултат от ПТП, реализирано на 28.08.2019 г., е прието за основателно възражението на ответника, противопоставено с отговора на исковата молба, за действия на водача на увредения автомобил в условията на груба небрежност, изключващо ангажирането на отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение съобразно уговореното в т. 14. 5 от общите условия за застраховка на моторни превозни средства "Каско", прилагани от ответния застраховател, тъй като е управлявал превозното средство с превишена скорост – 75-76 км/ч при разрешена такава в участъка от 30 км/ч. В решението на ВКС са обсъдени представените от ищеца писмо рег. № 94-00-8/03.01.2020 г. на АПИ, ОПУ Д., чиято вярност досежно удостоверената сигнализация за ограничение на скоростта в процесния участък до 50 км/ч е била оспорена от ответника, и представеното от ответника във връзка с издаденото му съдебно удостоверение писмо рег. № 53-00-495/28.07.2020 г. на АПИ, ОПУ Д., прието в открито съдебно заседание на 17.09.2020 г. при липса на оспорване от страна на ищеца. Съставът на ВКС е направил извод, че приложената към писмо рег. № 94-00-8/03.01.2020 г. скица всъщност е умалена част от представената с писмо рег. № 53-00-495/28.07.2020 г. скица, като текстът на първото писмо съвпада с част от текста на второто. Установил е, че в отсечката, където е станал процесният инцидент, има поставени знаци, както следва – пътен знак А4, пътен знак В26/70/, пътен знак В26/50/, пътен знак В26/30/; последното опресняване на маркировката е било изпълнено през м. април 2019 г.; табела с направляващи стрелки С6. 1 е била повредена на 26.02.2020 г. и незабавно възстановена; след подаден сигнал на 08.03.2020 г. от кмета на [населено място] за демонтирани и захвърлени пътни знаци В26/50 и В26/30 същите са били незабавно възстановени. Предвид съвпадане на обозначенията от скиците към двете писма, както и на част от текста на писмата, съдът е направил заключение, че оспорването истинността на писмо рег. № 94-00-8/03.01.2020 г. на АПИ, ОПУ Д. е неуспешно, доколкото вярно отразява регулацията на пътния участък, но не дава пълна информация за логиката на поставеното ограничение от 50 км/ч в неурбанизирана зона. Съставът на ВКС е изтъкнал, че изводите относно сигнализацията на движението в процесния пътен участък към датата на ПТП могат да бъдат изградени върху отразеното в съдържанието на писмо рег. № 53-00-495/28.07.2020 г. на АПИ, ОПУ Д., скицата към него, както и като се имат предвид двете заключения на автотехническите експерти и изготвените от тях снимки. Формирал е извод, че към датата на процесното ПТП пътният участък е бил сигнализиран съобразно нормативната регламентация - Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като са били поставени пътен знак А4, указващ наличието на предстоящи последователни остри завои, и пътни знаци В26 за плавно намаляване на скоростта на 70, 50 и 30 км/ч. Счел е, че показанията на разпитаните по делото водач на автомобила Б. Д. и пътувалия с него Б. Т. не кореспондират с тези доказателства относно вертикалната сигнализация на пътното платно, като същевременно е изтъкнал, че изявленията на свидетелите в съвкупност дават представа за наличните знаци, ограничаващи скоростта от 90 км/ч на 70 км/ч и после на 50 км/ч, поради което и с оглед терена може да се направи извод за наличието на знак, ограничаващ скоростта на 30 км/ч, за който свидетелите не дават информация. При анализа на посочените данни съставът на ВКС е приел за необоснован извода на въззивната инстанция относно съществуващо противоречие между двата официални документа - писмо рег. № 94-00-8/03.01.2020 г. и писмо рег. № 53-00-495/28.07.2020 г. на АПИ, ОПУ Д., представени по делото съответно от ищеца и ответника. Изтъкнал е, че отразеното в приетите по делото като веществени доказателства снимки се подкрепя от останалия снимков материал, предоставен от назначените по делото експерти, от отразеното в приетите скици на АПИ, от посоченото във второто писмо, че реконструкции на знаците не са правени. Отделно от това е посочил, че в съдебно заседание на 03.07.2020 г. вещото лице Е. е заявило, че "по местата, където са монтирани знаците, които видях, няма следи от скорошно изкопаване, обрасло си е с трева", както и че двете експертни заключения сочат, че острият завой е бил 90 градуса, поради което логично се явява сигнализирането за постепенно ограничаване на скоростта до 30 км/ч с цел безопасно преодоляване на този опасен завой. С молбата по чл. 303 ГПК е представено писмо рег. № 94-00-335/29.05.2023 г. на АПИ, ОПУ – Д., в което по запитване на молителя от 17.05.2023 г., е удостоверено, че с обсъдените от ВКС писма е отговорено на запитвания на ищеца и ответното застрахователно дружество, като е предоставена подробна информация в кръга на въпросите в подадените от страните заявления. Изтъкнато е, че липсва противоречие в информацията, тъй като писмото от 3.01.2020 г. е в отговор на въпрос за ограничението на скоростта в участъка 150 м. преди началото на с Владимирово, а този участък попада в зоната на ограничение на знак В 26/50 и в писмото не е отразено последващото ограничение, установено със знака В 26/30/. По повод запитванията на молителя "МВЕЦ Ракита" ООД е удостоверено, че към 28.08.2019 г. – датата на настъпване на процесното ПТП в участъка на произшествието действащият проект за организация на движение предвижда плавно ограничаване на скоростта с пътни знаци В 26/70/, /50/, /30 км/ч със съответно монтирани пътни знаци; при установяване на липса или унищожени пътни знаци от страна на служителите на ОПУ те са длъжни да съставят и предадат в управлението констативен протокол, като протоколите се обобщават в заявка за доставка и монтаж на пътни знаци към фирмата изпълнител; при установяване на свлечен в основата пътен знак, наклонен или завъртяна табела на стойката или умишлено демонтиран и захвърлен знак, проблемът се отстранява без съставяне на документ от служителите на управлението. Посочено е, че относно знак В 26, въвеждащ ограничението от 30 км/ч в участъка на произшествието, няма данни за съставяне на такъв констативен протокол, като не може да се даде безспорен отговор към днешна дата дали към момента на ПТП е бил видим за участниците в движението, т. е. дали не е бил свлечен в основата си, наклонен или завъртян по оста на стойката или умишлено демонтиран и захвърлен. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 50118 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г. на Върховен касационен съд е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да бъдат прилагани разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткритите обстоятелства – юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на съдебното дирене, или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Касае се до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. Не представляват основания за отмяна по извънредния способ по чл. 303 ГПК въведените доводи за неправилност на влязлото в сила решение, основани на допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. В случая представеното от молителя с молбата за отмяна писмо рег. № 94-00-335/29.05.2023 г. на АПИ, ОПУ – Д. не е с характера на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не установява факти, които могат да се квалифицират като нови обстоятелства по смисъла на същата разпоредба. Приложеното към молбата писмо се явява новосъздаден официален писмен документ по заявление на молителя, с който се установяват обстоятелства във връзка с пътната сигнализация в участъка от републикански път ІІ-27 преди [населено място], където е реализирано процесното ПТП. Въпросът относно пътната сигнализация в този район към момента на произшествието е бил основен спорен въпрос в процеса по същество, поставен във връзка със защитното възражение на ответника за груба небрежност, основание за изключване на отговорността на застрахователя. Ищецът е поддържал, че в участъка на инцидента не е било налице ограничение на скоростта от 30 км/ч, във връзка с което е ангажирал доказателства по делото. В този смисъл приложеният към молбата за отмяна документ няма отношение към потвърждаването на новооткрити обстоятелства и за молителя ищец е съществувала възможност за своевременно ангажиране на доказателства в подкрепа на въведените от него в процеса твърдения. Представеният официален документ не е от съществено значение за изхода на делото, доколкото материализираните в него удостоверителни изявления не могат да обосноват различни изводи по релевантните за делото факти. В решението, чиято отмяна се иска, след преценка на събраните по делото доказателства /писмени, гласни и веществени доказателства и заключения на автотехнически експертизи/ поотделно и в съвкупност, е прието, че към датата на процесното ПТП пътният участък е бил сигнализиран съобразно нормативната регламентация, а именно със знак, указващ последователни опасни завои, и последователно намаляване на скоростта до 70, 50 и 30 км/ч., като именно посоченото ограничение е поставено в основата на изводите на съда, че скоростта преди реализирането на процесното ПТП е била повече от два пъти над разрешената от 30 км/ч, поради което е налице груба небрежност на водача на увредения автомобил. Доколкото в представеното с молбата за отмяна писмено доказателство се сочи, че действащият проект за организация на движение със съответно монтирани пътни знаци към момента на ПТП е предвиждал именно такова плавно намаляване на скоростта, както и че за въвеждащият ограничението от 30 км/ч знак не са налице съставени констативни протоколи за необходимост от подмяна и данни дали същият е бил видим за участниците в движението към същия момент, представеното доказателство не би променило извода за неоснователност на предявения иск по чл. 405 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД. В писмото, с което се обосновава искането за отмяна, изрично е удостоверена и липсата на противоречие в приетите по делото писмо рег. № 94-00-8/03.01.2020 г. и рег. № 53-00-495/28.07.2020 г. на АПИ, ОПУ Д., представени по делото съответно от ищеца и от ответника, доколкото първото е относно ограничението на скоростта само в участъка 150 метра преди началото на [населено място], като така удостовереното напълно съвпада с изводите в решението на касационната инстанция, чиято отмяна се иска. С представянето на писмо рег. № 94-00-335/29.05.2023 г. на АПИ, ОПУ – Д. молителят се стреми да опровергае установената по делото фактическа обстановка и изводите на ВКС чрез "преоценка" на събраните по делото доказателства. Поддържа, че от значение е фактическото положение към датата на ПТП - дали е бил видим и възприет от водача поставеният знак В 26 за ограничение на скоростта от 30 км/ч, като счита, че това положение може да се установи само със свидетелски показания, поради което доказателствената стойност на събраните гласни доказателства следва да бъде преоценена. Тези доводи, както и съображенията на молителя, че с оглед констатираното от ВКС процесуално нарушение на въззивния съд делото е следвало да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, касаят правилността на влязлото в сила решение и е недопустимо да бъдат релевирани в настоящото производство. Поради липсата на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ответника по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "МВЕЦ Ракита" ООД, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 50118 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1457/2021 г. на Върховен касационен съд, І т. о. ОСЪЖДА "МВЕЦ Ракита" ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. 1, ет. 5, ап. И да заплати на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението не подлежи на обжалване.