Решение № 6911 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14505/2018 г.

Решение № 6911 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14505/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Мераджов, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Е. Велков против решение № 384 от 04.10.2018 г. по адм. дело № 192/2018 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-20-52#1 от 29.06.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ/ТП на НОИ/-гр. Смолян и са присъдени разноски. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Смолян, чрез юрисконсулт А. Петкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна. С решение № 384 от 04.10.2018 г. по адм. дело № 192/2018 г. Административен съд – Смолян е отхвърлил жалбата на С. Мераджов срещу решение № 1012-20-52#1 от 29.06.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 203-01-235-4 от 09.05.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Смолян, с което е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Мераджов, считано от 01.04.2018 г. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства са налице обстоятелства, които могат да доведат да прекратяване на отпуснатото парично обезщетение за безработица. Приел е, че е налице несъответствие между периода на потвърдената заетост и данните за регистрирано влизане на територията на Република България. Установено е от фактическа страна, че със заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО вх. № 235 от 05.12.2017 г. (рег. № 203-01-235/05.12.2017 г. ) до директора на ТП на НОИ - гр. Смолян Мераджов е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. В развилото се административно производство от компетентната институция в Испания е представен преносим документ U1, с който за Мераджов се удостоверява осигурена заетост по законодателството на Испания за периода 07.11.2017 г. -22.11.2017 г., вкл. основание за прекратяване на осигуряването-изтичане срока на договора и осигурителен доход за периода на осигуреното лице 919, 87 евро. С разпореждане № 203-01-235-2 от 19.03.2018 г. спряното по-рано производство по отпускане на обезщетението е възобновено, а с разпореждане № 203-01-235-3 от 21.03.2018 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ-гр. Смолян на Мераджов за времето от 23.11.2017 г. до 22.07.2018 г. е отпуснато обезщетение за безработица в размер на 70, 91 лева дневно. Съдът е обсъдил обстоятелството, че за да установи дали фактически лицето е било заето в Испания за посочения в документ U1 период, е била извършена проверка на пътуванията му до Испания. В разпореждането от 09.05.2018 г. изрично се сочи, че след извършена проверка от ГД"Национална полиция" към МВР се установява, че Мераджов е напуснал територията на Република България на 05.11.2017 г. и се е завърнал на 07.11.2017 г. Освен това по делото е приложено като доказателство и писмо изх. № 1029-20-748/07.06.2018 г. от което е видно, че ТП на НОИ-гр. Смолян е предприело проверка във връзка с изяснява въпроса за командироването на лицата. В настоящата хипотеза са налице данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетение за безработица, и които в случая са достатъчно основание административния орган да постанови спиране на административното производство на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО. За да се произнесе в този смисъл ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-гр. Смолян правилно е приел, че от съществено значение за казуса е да се установи по безспорен начин упражняването на трудова дейност от страна на лицето за посочения период. Първоинстанционният съд е изследвал това обстоятелство и решението му съответства на материалния закон. Според текста на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, редакцията към момента на подаване на заявлението, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. С разпоредбата на чл. 54г, ал. 4 от КСО, относимата редакция, е допусната възможност длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 да спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая е констатирано несъответствие за периода на осигурена заетост на лицето в Испания, който е удостоверен с документ U1 и данните предоставени от ГД"НП" към МВР от страна на ТП на НОИ-гр. Смолян. В този смисъл разпореждането на спиране на образуваното административно производство по изплащане на обезщетението за безработица доказва необходимостта от извършване на проверка на претендираните осигурителни права на лицето, свързани с отпускането на съответното социално плащане и зачитане на осигурителни периоди за положен труд на територията на друга държава членка на Европейския съюз. Една такава мярка-спиране на производството по отпускане на обезщетение за безработица- не би надхвърлила необходимото постигане на ефективна координация на социална сигурност между двете държави членки на ЕС, защото последните остават отговорни за социалноосигурителни схеми. Ето защо обжалваното решение на директора на ТП на НОИ-гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане са в съответствие с принципа на пропорционалност, който е основополагащ за правото на ЕС, част от което е и Регламент 883/2004. Съгласно член 61, § 1 от Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство. Оспорените актове са материално съобразни и като ги е потвърдил Административен съд-Смолян е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в полза на ТП на НОИ-гр. Смолян следва да се присъдят разноски в размер на 100, 00/сто/лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение