Решение № 5237 от 17.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Ризи, гражданин на Ислямска Република Иран, чрез пълномощника му адв. Илиев, против решение 486 от 30.01.2023 г., постановено по адм. дело 10412/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира, че първоинстанционният съд, в противоречие с установените по делото факти, е приел за недостоверна изложената бежанска история, като е споделил становището на административния орган, че чуждият гражданин не е бежанец, а мигрант. Така направените изводи се дължали на недостатъчно задълбочено изследване на наличните доказателства по преписката, както и на дадените в хода на производството лични обяснения на кандидата за международна закрила. По същество развива съображения, че е налице хипотезата на чл. 8, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗУБ, тъй като спрямо лицето е осъществено преследване заради изповядването на религия, различна от приетата за държавна в страната му по произход. Твърди, че нито първоинстанционният съд, нито административният орган са изследвали обстоятелството дали са налице правни гаранции, че при евентуално завръщане в Иран кандидатът за статут ще може необезпокоявано да практикува [религия]. На последно място счита, че решаващият съд, подобно на административния орган, е подходил формално и незадълбочено, без да изследва всички предпоставки на чл. 9 ЗУБ и да направи цялостен анализ на обстановката в Иран. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено решение 16116/31.10.2022 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците. Ответникът заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуален представител юрк. Петкова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на А. Ризи, гражданин на Ислямска Република Иран, против решение 16116/31.10.2022 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорваният отказ е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че няма данни спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставяне на бежански статут. Подробно е разгледал бежанската му история, като е отбелязал, че същата е твърде противоречива и макар да цели установяване на релевантно преследване, представлява единствено защитната теза на оспорващия. Съдът е възприел изводите на административния орган, че историята е изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила и поведението на оспорващия сочи на липса на основателен страх от преследване. Според решаващия съд, ако кандидатът за статут е имал сериозни заплахи от каквото и да е естество, включително поради причина от религиозен характер, то основателно възниква въпросът как в края на 2021 г. е напуснал два пъти легално родината си и е заминал за Турция, а впоследствие нелегално е дошъл в Република България и не е поискал веднага предоставяне на международна закрила. Изложеното било в подкрепа на извода на административния орган, че А. Ризи не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 година, а мигрант, търсещ по-добър живот. Освен това, съдът, като е анализирал изискванията, въведени с разпоредбата на чл. 9 ЗУБ и съответно чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО, Директивата) е приел, че от събраните доказателства и най - вече от бежанската история на кандидата за статут не може да се приеме, че същият е напуснал страната си Иран поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, защото той не е имал никакви проблеми, както с официалните власти, така и с която и да било групировка и спрямо него не съществува и бъдещ или евентуален риск от посегателство. Противоречия в бежанската история били налице включително по отношение на това кога лицето е получило белезите на лицето си и дали това има отношение към изповядваната от него [религия]. Въз основа на представените по делото справки за ситуацията в страната по произход съдът е преценил, че сочените причини не съставляват и основание за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не разкриват реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. По аргумент на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за да бъде предоставен статут на бежанец, следва да съществуват основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мислене или принадлежност към определена социална група. Преценката се прави въз основа на конкретните данни, съдържащи се в бежанската история на кандидата за статут. В разглеждания случай категорично не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. При обсъждане на релевантните за производството обстоятелства, първоинстанционният съдебен състав обосновано е взел предвид, че по време на проведените интервюта съответно на 11.05.2022 г. и на 19.05.2022 г. по повод подадената молба за закрила, чужденецът е заявил противоречиви данни. Първоначално е посочил, че е бил преподавател, а басиджите (иранска паравоенна организация Басиджи ) идвали, за да го тормозят и изпратили писмо до организацията, в която работел, вследствие на което самата организация му забранила да работи там. По време на второто интервю е заявил, че школата, в която е преподавал, е била семейна, като не съобщава някой друг член на семейството му да имал проблеми с властите. Противоречия се разкриват и във връзка с обстоятелството, че в приложената призовка от 12.02.2022 г. е посочено, че А. Ризи е търсен от съда във връзка с жалби на родители на ученици за това, че ги е водил в Турция без съгласие на родителите, а според изложеното в интервюто всичките ученици, които е водил в Турция, са напуснали Иран с изричното съгласие на родителите си. На последно място, по повод физическите посегателства над него, за които цели да докаже, че са във връзка с изповядваната от него [религия], пред интервюиращия орган е твърдял, че след 2016 г. басидижите са идвали и са го били няколко пъти, за да се откаже от религията си, като при един от нанесените му побои са му счупили носа и има белег под лявото око. Както основателно е отбелязано и от първоинстанционния съд, в противоречие със заявеното, в проведеното съдебно заседание иранският гражданин вече твърди, че белезите са му били нанесени преди около 20 години, когато е била убита неговата сестра-християнка. Налице е съществена непоследователност, която води до обосновано съмнение за достоверността на представената бежанска история, включително поради това, че не кореспондира на общата информация за страната по произход на касационния жалбоподател и в частност отношението на официалните власти в Иран към новопокръстените християни. От представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ се установява, че лица, който са пуснати под гаранция (което обстоятелство се твърди от касационния жалбоподател), не биха могли да напуснат свободно и безпроблемно, легално с въздушен транспорт Иран, тъй като същите са подложени на забрана за пътуване. Изрично е упоменато, че в Прокуратурата на Ислямска Република Иран има база данни, съдържаща имена на хора, фигуриращи в списъка, т.е. напускането на Иран законно, при наличие на издадена забрана за пътуване е почти невъзможно. Същевременно, видно от националния паспорт и изявленията на кандидата за статут, същият е напускал легално Иран и е пътувал до Италия, Швейцария, Турция, Непал, Тайланд, Дубай. Единствените данни за нелегално пътуване, освен влизането на територията на Република България, се съдържат в обясненията, дадени в проведеното пред първата съдебна инстанция заседание, че има издадена фалшива виза от Турция за Иран. Освен това, според актуалното положение в страната по произход на чуждия гражданин, лицата, които се завръщат в Иран, след като са сменили религията си в чужбина и не се стремят активно да прозелитират, както и тези, които считат религията си за личен въпрос и не търсят публично изразяване на вярата си, могат да продължат да практикуват [религия] дискретно. Тези данни противоречат на твърдението за опасност от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и сочат на недостоверност на представената бежанска история. Както по време на производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене, търсещият закрила не е доказал наличието на фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Настоящият съдебен състав споделя застъпеното в жалбата становище относно възможността за приемане на твърденията на лицето, търсещо закрила, въпреки липсата на неопровержими доказателства. Но това би могло да стане единствено и само тогава, когато изнесената от лицето история се характеризира с достоверност и логичност, които да обосновават обстоятелства, относими към основанията, въведени с разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗУБ. Такива в конкретния случай липсват, поради което следва да се приеме, че действителните причини за напускане на страната по произход имат личен характер. В тази връзка основателно, както административният орган, така и първостепенният съд, са приели, че чуждият гражданин е мигрант, а не бежанец, съобразявайки дефиницията, дадена в Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Според него мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Макар да е вярно, че лицето търсещо международна закрила, е положило усилия да обоснове бежанската си история, като е представило документи, относими към твърдяното от иранските власти престъпление, то тези документи правилно са ценени от административния съд наред с останалите доказателства по делото. Ето защо обосновано първоинстанционният съд е приел липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за липса на релевантно изследване дали са налице правни гаранции, че при евентуално завръщане в Иран кандидатът за статут ще може необезпокоявано да практикува [религия]. Както беше посочено по-горе, според представената по делото справка с вх. МД-14/10.01.2023 г., лицата които са приели християнската религия и не търсят публичното ѝ изразяване, не са препятствани да я практикуват. Обстоятелство от съществено значение, констатирано и от административният съд, е че не са налице доказателства, че лицето действително е приело [религия], като твърденията в тази насока остават неподкрепени с достоверни данни. Законосъобразни са и изводите на решаващия съд досежно липсата на основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. В случая чужденецът не твърди, че в държавата си на произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ. Предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че с оглед приложените справки за ситуацията в Иран е видно, че в страната няма въоръжен конфликт, поради което стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт. Липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ в конкретния случай се установява включително от представената пред настоящата касационна инстанция справка с вх. ЦУ-247/27.03.2023 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка и спазването на човешките права в Ислямска Република Иран. Според информацията в справката иранските власти не обръщат особено внимание на неуспели да получат убежище зад граница лица, при евентуално завръщане на последните в Иран. Иранците напускат страната в голям брой след революцията през 1979 година и властите приемат, че мнозина ще се стремят да живеят и работят в чужбина по икономически причини. Посочено е още, че добре информиран източник не е запознат с доброволно завърнали се лица, които, при завръщането си в Иран, да са преследвани за критикуване на Ислямската република, обръщане към християнството или прозелитизъм, по време на престоя им в чужбина. Цялостният анализ на разказаната бежанска история, както и на наличната информация за страната по произход на А. Ризи, води до категоричния извод, че молбата за закрила в Република България е подадена с цел предотвратяване изпълнението на наложените със заповед с рег. 4536 ОЧ-321/27.12.2021 г. принудителни административни мерки връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна и забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз . При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,