Решение № 14171 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 943/2015 г.
ВАСIII отделение22.12.2015 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6889 от 17.11.2014 г. по адм. дело № 8572 от 2014 г. на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14171 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 943/2015 г., III о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) против решение № 6795 от 17.11.2014 г. по адм. дело № 6889 от 2014 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 4195 от 19.06.2014 г. на Заместник председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Олотойе Белло - гражданин на Нигерия и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Олотойе Белло, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение съдът, в производство по чл. 145 - 178 от АПК във връзка с чл. 70, ал. 2, вр. с чл. 68 от ЗУБ, е отменил, по жалба на Олотойе Белло, гражданин на Нигерия, решение № 4195 от 19.06.2014 г. на председателя на ДАБ, за отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел, че административното решение е постановено от компетентен орган, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби, на които се е позовал, но не са изследвани причините за нежеланието на ответникът да се завърне в страната си. Не е обсъдена ситуацията в страната му на произход, която е значително променена от 2004 г. до сега, не е изследвана бежанската история, относно ситуацията в страната на произход с оглед положението на гражданска война, обявено от Международния наказателен съд. Поради това е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка за ново произнасяне, след съобразяване с дадените от съда задължителни указания, свързани с тълкуването и прилагането на Закона. Решението е валидно, допустимо и правилно, същото е постановено след всестранно изясняване на факти и фактическа обстановка, съдържащи се в административната преписка. Когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на конкретните основания по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира и относно принципа "non refoulement" (забрана за връщане), залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. Това негово задължение следва не само от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, но и от чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на Европейския съюз. В конкретното административно производство председателят на ДАБ е следвало да извърши преценка дали в случай на връщане на чужденецът в страната му по произход, е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната. Видно от представената справка с вх. № 01-6974/30.05.2014 г., става ясно, че съществуват множество нарушения на човешките права в Нигерия както от бунтовническата групировка Боко Харам така и от самото правителство. Случаите на извънсъдебни убийства, произволен арест и форми на изтезание и на жестоко, нечовешко и унизително отношение към личността, до които прибягват силите на сигурност, остават в голяма степен неразследвани и ненаказани. Изложеното, данните за което се съдържат в преписката, налага задължението на административния орган да обсъди последствията, които биха били налице, в случай на връщане на чужденецът в страната му на произход. Правилно съдът е установил, че административния орган не е обсъдил и изложените в бежанската история факти, в проведенето интервю на 16.04.2014 г. интервюиращия орган не е изследвал причините за нежеланието Олотойе Белло да се завърне в страната си, единственото обсъдено е дали се потвърждава казаното в предходните интервюта, без да бъдат отчетени настъпилите промени в политическата обстановка в Нигерия. Дори да бъде допуснато, предвид приложените статии в касационната жалба, че вирусът "Ебола" е със затихващи функции, към настоящия момент, то не следва че не трябва да се проучи въпросът относно положението на гражданска война, обявено от Международния наказателен съд. Първоинстанционният съд като е отменил решението на заместник - председателя на ДАБ при Министерски съвет, изпращайки му административната преписка за постановяване на ново решение, е приложил правилно закона. Съдът е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, задължаващи го да върне преписката на административния орган съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, след като е установил съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 от АПК, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му на произход или с трети държави. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отменил отказа на административния орган да предостави на жалбоподателя статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 или хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ след събиране на нова актуална информация за Нигерия, поради което жалбата му на това основание следва да се отхвърли. Изводите му за наличие на противоречие с материалния закон са обосновани и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд,
Цитирани разпоредби
2- чл. 75, ал. 2 ЗУБ
- чл. 221, ал. 2