Решение № 522 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2008 г.

Решение № 522 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по параграф 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. ГПК (отм.). С решението от 31.01.2007 г. по гр. д. № 787/2007 г. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение само в частта му относно квотите, при които е допусната съдебната делба между страните на имот, представляващ урегулиран поземлен имот VIII - 1183, 1444 в кв. 21 по плана на гр. Б., като ги е определил, както следва: 228/429 ид. ч. за Я. И. Ц. и Н. А. Ц., и по 100.5/429 ид. ч. за Е. С. А. и Г. С. В. В останалата му част, с която е допусната делба на жилищната сграда, построена в горния имот с пл. № 1* при равни дялове между съделителите Е. С. А. и Г. С. В., първоинстанционното решение е оставено в сила от въззивният съд. Решението е обжалвано от Г. С. Т., чрез пълномощника й адвокат Г. В., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.). Същата поддържа становище за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът за делба се отхвърли или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендира заплащане на направените по делото разноски. Ищцата Е. С. А., чрез пълномощника й адв. Ил. Л., оспорва жалбата и иска въззивното решение да се остави в сила, с присъждане на направените деловодни разноски. Съделителите Я. и Н. Ц. не са взели становище по подадената жалба. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: За да допусне съдебна делба на процесния УПИ * въззивният съд, въз основа на цялостна преценка на събраните доказателства, е приел, че същият е образуван от два отделни имота, единият от които с пл. № 1* заедно с построената в него жилищна сграда, е собственост на наследодателя на ищцата и ответницата, сега касатор - С. П. Т., починал на 24.03.2000 г., а другият с пл. № 1* е собственост на ответниците Ц. С. е бил съсредоточен до легитимацията на ищцата като наследник на С. Т., което оплакване се поддържа и в касационната жалба на касаторката. Направеният от въззивния съд извод, че ищцата Е. С. А. е наследник по закон на С. Т., като негова дъщеря, е правилен и обоснован, а оплакванията на касаторката са неоснователни. Събраните по делото доказателства за наличие на образувано и приключило с решение за уважаване на предявен иск за бащинство - срочните книги на П. окръжен съд от 1970 г., 1971 г. и 1972 г. установяват по несъмнен начин това обстоятелство, поради което и непредставянето на самото съдебно решение поради архивиране на делото не може да обоснове обратен от направения от съда извод. Представени са и официални документи - акт за раждане на ищцата, удостоверение за наследници на С. П. Т., материалната доказателствена сила на които не е оборена от допуснатата техническа грешка в бележката към акта за раждане в регистъра на населението с посочването на съда, постановил решението за уважаване иска за бащинство - Софийски градски съд, вместо П. окръжен съд. Това обстоятелство е установено по несъмнен начин от представените срочни книги, водени в окръжния съд, поради което и правилно въззивният съд е заключил, че ищцата, като законен наследник на С. П. Т., е активно легитимирана да иска съдебна делба на останалия в наследство недвижим имот. В делбеното производство е недопустимо да се решава спор относно произход, като обуславящо делбата преюдициално правоотношение, а събраният доказателствен материал, правилно преценен от въззивния съд, обосновава извода за легитимацията на ищцата като участник в имуществената общност, състояща се от останалия в наследство от С. Т. имот. Като е допуснал съдебна делба между наследниците на същия, при установените по закон равни дялове по отношение на останалия в наследство имот и ликвидирал съсобствеността и с третите лица, собственици на другия имот, включен в УПИ *, въззивният съд не е нарушил материалния закон, както неоснователно се поддържа от касаторката, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторката следва да заплати на Е. А. направените в настоящето производство съдебни разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, II гражданско отделение