Решение № 3715 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4149/2018 г.

Решение № 3715 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4149/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/- гр. Б. против решение № 289 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 771/2017 г. на Административен съд Б., с което е отменена заповед № РД09-1383/11.09.2017 г. на директора на РЗОК-гр. Б., с която на Специализирана болница за активно лечение по онкология "Свети Мина" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "В. Л." .№..., представлявано от управителя д- р Г. Г., са наложени 21 бр. финансови неустойки, всяка в размер на по 200. 00 /двеста/ лева, или общо в размер на 4 200. 00 /четири хиляди и двеста/ лева, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са налице предпоставките за налагане на предвидените санкции. По подробни съображения изложени в жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - Специализирана болница за активно лечение по онкология "Свети Мина" ЕООД чрез пълномощника си адвокат Л. Сандъкчиева изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок, от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 289 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 771/2017 г. Административен съд Б. е отменил заповед № РД09-1383/11.09.2017 г. на директора на РЗОК-гр. Б., с която на Специализирана болница за активно лечение по онкология "Свети Мина" ЕООД са наложени 21 бр. финансови неустойки, всяка в размер на по 200. 00 /двеста/ лева, или общо в размер на 4 200. 00 /четири хиляди и двеста/ лева. Съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е извършил собствена преценка и не е изложил мотиви за издаване на заповедта. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заповед № РД-09-760/01.06.2017 г. директорът на РЗОК-гр. Б. е наредил извършване на пълна проверка на СБАЛО "Свети Мина" ЕООД. Констатациите от проверката са изложени в съставения Протокол № П-Б-56/09.06.2017 г. Проверяващите са констатирали 21 бр. несъответствия, квалифицирани от тях, като нарушения в медицинската отчетност, в подробно изброените ИЗ по съответните КП. Протоколът е връчен на управителя на здравното заведение, като в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО на 15.06.2017 г., е депозирано в РЗОК –гр. Б. писмено възражение срещу констатациите на проверката. Била е сформирана Арбитражна комисия, която е разгледала възражението, но не е стигнала до единодушно решение по процесните 21 случая. За всеки един от случаите гласовете на комисията са разпределени - 3 гласа "за" и 3 гласа "против", относно констатациите на контролния орган, отнасящи се до вменените на здравното заведение нарушения. Със заповед за налагане на санкции № РД09-1383/11.09.2017 г. на основание, на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, чл. 421, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 398, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 401, чл. 402, чл. 403 и чл. 405 от НРД 2017 за медицинските дейности, директорът на РЗОК-гр. Б. е наложил на СБАЛО "Свети Мина" ЕООД 21 бр. финансови неустойки, всяка една в размер по 200 лв., или общо неустойки в размер на 4 200 лв., съобразно всеки един от пунктовете на констативния Протокол № П-Б-56/09.06.2017 г. С оглед на изложената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта в оспорените й части е издадена при липсата на мотиви и в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 76 ал. 1 от ЗЗО в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. Съгласно ал. 2, санкциите се налагат със заповед на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК. Правилно първоинстанционният съд е приел, не настоящия случай не попада в цитираната хипотеза, тъй като по всички 21 броя истории на заболяването арбитражната комисия не е потвърдила констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. За тази хипотеза разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК предвижда задължение за комисията, която не е стигнала до решение по констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО поради равен брой противоположни гласове, да изготви протокол, екземпляр от който да предостави на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК, и на РК на БЛС, както и на лицето – обект на проверката. След запознаване с този протокол на управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК може да наложи предвидените санкции, съгласно чл. 280, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НЗОК. В този случай той действа в условията на оперативна самостоятелност, но следва да изложи собствени мотиви при налагане на санкциите. В случая това не е сторено. Административният орган не е обсъдил възраженията на лечебното заведение и не е изложил доводи защо не приема тези възражения. Изложил е формално мотиви, съдържащи данните от проверката. Заповедта, в посочените й части повтаря констатациите от протокол № П-Б-56/09.06.2017 г., без да се обосноват наложените санкции. Мотивите на административния акт в случая не могат да бъдат извлечени и от протокола за извършената проверка, тъй като същите са оспорени пред арбитражната комисия и по тях не е взето решение. Правилно административният съд е приел, че тези констатации не могат да заместят мотивите на административния орган. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и постановено в съответствие с материалния закон. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба Специализирана болница за активно лечение по онкология "Свети Мина" ЕООД следва да бъдат присъдени направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 524, 00 /петстотин двадесет и четири/ лева. Страната е представила списък на разноските и доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,