Решение № 10791 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2016 г.

Решение № 10791 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., против решение № 353 от 8.01.2016 г., постановено по адм. дело № 396 по описа за 2015 г. на Административен съд - Х., с което е отменено издаденото от касатора решение № Ж-62-1/13.07.2015 г. и потвърденото с него Разпореждане № 4909058560/ПР-811/4.06.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", а преписката е върната на Директора на ТП на НОИ - Х. за ново произнасяне по заявление вх. № МП-3741/10.02.2015 г. съобразно дадените от съда указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Н. П. Т. от гр. Д., обл. Х., е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Х. е решение № Ж-62-1 от 13.07.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Х. и потвърденото с него разпореждане № 4909058560/ПР-811 от 4.06.2015 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, с което на Н. П. Т. е отказано изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст при превръщане на осигурителния стаж от първа към трета категория в съотношението по чл. 104, ал. 3 от КСО. За да уважи жалбата, Административен съд - Х. е приел, че изпълняваните от лицето длъжности "подземен механик мина" през периода 4.08.1997 г. - 4.08.1999 г. в Мина "М. б." ЕООД и "подземен енергетик, орг. по ел. мех. дейност на р-к, зам. н-к р-к, н-к отдел Механичен" през периода 1.07.1979 г. - 20.01.1992 г. в Мина "З." попадат в записа на чл. 104, ал. 3 от КСО. Решението е обосновано и правилно. Развитите в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения са неоснователни. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО предвижда, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, при пенсиониране една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. При тълкуването и прилагането на цитираната материалноправна разпоредба първоинстанционният административен съд се е съобразил с наложилата се съдебна практика по аналогични дела. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята. Водещ критерий за съотношението, при което се превръща стажът на изброените категории лица, следва да бъдат мястото и характерът на извършваната работа (под земята), а не структурно-функционалното звено, към което се числи длъжността (решение № 9138 от 22.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2900/2016 г., VI о., решение № 925 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2015 г., VI о., решение № 6780 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 820/2015 г., VI о. и др.). В разглеждания случай от анализа на разплащателните ведомости и партидната книга е установено, че лицето е получавало добавки за работа при вредни условия на труд, които по размер са съпоставими с начисленията за подземен труд на миньорите, работещи при същия работодател. Според заключението на вещото лице, назначено по делото, получаването на надбавка за условия на труд означава, че са били полагани задължителните 12 дни работа под земята. Изпълняваните длъжности в подземна мина са инженерно-технически, поради което попадат в хипотезиса на чл. 104, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КСО. Правилен е и изводът на първоинстанционния административен съд, че подаденото заявление вх. № МП-3741/10.02.2015 г. следва да се квалифицира като искане за изменение на пенсията на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО - пенсията е определена в по-малък размер, а не на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО - представени нови доказателства. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Х. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,