Решение № 12209 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5512/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от АЛАДИН 1360 ООД, [ЕИК] срещу Решение 2110 от 31.03.2023г. постановено по адм.д. 4782/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ BG16RFOP002-2.095-4091/17.03.2022 г., издаден от Началник сектор Проверки при ТД на НАП - Велико Търново, с който по отношение на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 64 589,96 лв. и лихви в размер на 7 091,65 лв. Касаторът поддържа, че са налице всички основания за отмяна на решението по чл.209, т.3 АПК - необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. В подробно изложение по съществото на спора оспорва изводите на съда и излага доводи за ограничаване дейността на обекта на дружеството и наличие на условия за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което АУПДВ да бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът Началник сектор Проверки при ТД на НАП - Велико Търново, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като излага доводи за неоснователност на същата и моли решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на производството пред административния съд е бил АУПДВ, с който по отношение на касационния жалбоподател са установени публични вземания за неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми в размер на 64 589,96 лв. и лихви в размер на 7 091,65 лв. От фактическа страна Административен съд София град е установил, че на 18.01.2021 г. и на 05.03.2023 г. дружеството е подало проекто-предложения за подпомагане по фаза 1 и фаза 2 по схема за набиране на заявления за подкрепа по процедури BG16RFOP002-2.095-2852 и BG16RFOP002-2.097-4425 Подкрепа чрез оборотен капитал за МПС, засегнати от временните противоепидемични мерки ІІ по оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. и е кандидатствало за подпомагане за заведение за бързо хранене, находящо се в гр. София, бул. Сливница 58. В проектните предложения е посочен код по КИД 2008 - 56.10 - Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване за обект заведение за бързо хранене. Във връзка с подадените предложения по отношение на първа фаза въз основа на Заповед 3-ЦУ-109/22.01.2021 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е предоставена помощ в на размер 44 321,69 лв. За втора фаза съгласно Заповед 3-ЦУ-741/30.03.2021 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите е изплатена помощ, в размер на 20 268,27 лв. След извършена административна проверка компетентните органи приели, че обектът, за които АЛАДИН 1360 ООД кандидатства по програми BG16RFOP002-2.095 и BG16RFOP002-2.097 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки не е заведение за хранене и развлечения съгласно чл. 124 от ЗТ и не е засегнат съгласно т. 11 от Заповед РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, тъй като няма издадено удостоверение за категоризация на обект, следователно не е сред посочените в т. 4 от раздел 11.1 Критерии за допустимост от Условията. На следващо място е посочено, че дружеството е генерирало по-голям оборот в периода на преустановената от него дейност. При извършване на проверка за законосъобразност на акта административният съд е приел, че същия е издаден от компетентен орган, като при издаването му е спазена изискуемата писмена форма и не са допуснати в хода на административното производство нарушения от категорията на съществените. Административният съд е определил като спорен въпроса дали дейността на кандидата спада към предвидените за подпомагане, дали тази му дейност е била предмет на преустановяване или ограничаване в резултат на извънредни административни мерки, както и дали е налице основание за подпомагане върху реализирания в обектите оборот. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството считайки на първо място, че дружеството не попада в допустимата целева група по схемата за предоставяне на БФП, насочена към микро, малки и средни предприятия, преустановили или ограничили дейността си съгласно заповедите на M3 и развиващи своята основа икономическа дейност в сектор измежду посочените в Класификация на икономическите дейности /КИД/ 2008. Приел е, че дори обемът на дейност на дружеството действително да е намалял, обективно не е възможно да се определи какъв е оборотът в обекта, реализиран от предоставяне на храна за вкъщи и офиса и храната, консумирана на място, поради липсата на водена от дружеството разделна отчетност. В допълнение е посочено, че в случая за периода на ограничаване на дейността на дружеството, в следствие заповедите на министъра на здравеопазването общият размер на оборота на дружеството за двете фази е по-висок от посоченият в посочения в референтният период. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Между страните не съществува спор по отношение на факта, че АЛАДИН 1360 ООД е подало заявление за подпомагане по фаза 1 и фаза 2 по схема за набиране на заявления за подкрепа по програма Подкрепа чрез оборотен капитал за МПС, засегнати от временните противоепидемични мерки ІІ по оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014 г. -2020 г. и е кандидатствало за подпомагане за заведение за бързо хранене, находящо се в гр. София, бул. Сливница 58. Не е спорно и, че на дружеството е предоставена помощ в на размер 44 321,69 лв. за първа фаза и в размер на 20 268,27 лв. за втора фаза. Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът дали дейността на кандидата спада към предвидените за подпомагане, била ли е дейността му предмет на преустановяване или ограничаване в резултат на извънредни противоепидемични мерки, както и върху какъв оборот следва да се изчисли помощта. Правилно административния съд е приел, че целта на подпомагането е осигуряване на оборотен капитал за регистрирани в Република България микро, малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки, за преодоляване на икономическите последствия. Условие при предоставянето на безвъзмездна финансова помощ е да е налице неблагоприятно засягане на дейността на търговеца. Такова засягане е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на въведените противоепидемични мерки. В т. 11 от Заповед РД-01-677 от 25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването е предвидено, че се преустановяват посещенията във всички заведения за хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, като се допускат само доставки или вземане на храна за дома и офиса. С последваща Заповед РД-01-718 от 18.12.2020 г. се изменя предходната такава, като се предвиждат изключения по т. 11 от нея "Изключение от забраната по т. 11 се допуска само по отношение на ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между 6. 00 и 22. 00 часа". С оглед така въведените противоепидемични мерки, правилен е и извода на съда, по време на действието на двете заповеди на МЗ в обекта не е имало възможност да се ползват наличните маси и клиентите да се хранят на място, поради което с издаването и прилагането на рестрикциите обемът на дейност на жалбоподателя е ограничен. Неправилно, обаче, съдът приема, че в случая помощта не се дължи доколкото е обективно невъзможно да се определи какъв е бил оборотът в обекта, реализиран от предоставяна храна "за вкъщи и офиса" и храната, консумирана на място, т. к. в дружеството не е водена такава разделна отчетност. В случая процесния обект попада в типа заведения по чл. 124 от Закона за туризма, съответно и в обхвата на ограничителните заповеди на министъра на здравеопазването, неподлежащ на категоризация съгласно чл.120 ЗТ (тъй като е с 12 места за сядане). В случая волята на органа е да бъде преустановено посещението във всички заведения за хранене (сред които без съмнение и тези по чл. 124, ал. 2 ЗТ заведения за бързо хранене), без да бъдат преустановени взимането на храна за дома и офиса. Осъществяването на ресторантьорска дейност на място и доставката на храна са дейности осъществявани в един и същи обект, който е засегнат от противоепидемичните мерки и за него е подадено заявление за подпомагане, като в условията за кандидатстване не е налице изискване оборотът от разнос на храна да бъде изваден от общия оборот на обекта за референтния период. Според условията за кандидатстване, на подпомагане подлежи дейността по КИД 56 Ресторантьорство, в който са включени различни икономически дейности, като с оглед на това че в условията не са посочени като допустими отделни кодове на дейност от раздел Ресторантьорство, то следва извод, че на подпомагане подлежи всяка дейност която се осъществява по КИД 56. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че в случаите в които подлежащите на подпомагане групи от кодове са ограничени, същото изрично е посочено в условията за кандидатстване (напр. КИД 59.13, 59.14, 68.32, 96.04 и т.н.). Изводите на административния съд в обратна насока са неправилни, като следва да се посочи още, че в условията за кандидатстване липсва изискване да е налице намаляване на оборота в сравнение с предходен период, поради което същото се явява ирелевантно обстоятелство. По горните съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което се отмени оспорения акт. При този изход на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 5 350 лв. за двете съдебни инстанции, така както са посочени в списъка по чл.80 ГПК, представляващи 50 лева държавна такса, 2 500 лева адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 2 800 лева възнаграждение за производството пред ВАС. Съобразно фактическата и правната сложност на делото, както и материалния интерес на конкретния спор възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,