Решение № 1308 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2007 г. , IV г. о.

Решение № 1308 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3764/2007 г. , IV г. о., докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК (отм.), във вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК (2007 г.) С Решение № 55 от 5.04.2007 г. по гр. д. № 23/ 2007 г. на Разградски окръжен съд, постановено на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на ищеца Д. И. договора за продажба на недвижим имот - 1/6 ид. част от апартамент в гр. Т., сключен между О. С. С. и П. С. В., срещу задължение за гледане и полагане на грижи, оформен с нотариален акт № 43/ 2004 г. Ответниците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като оспорват извода на съда, че приобретателят по договора е знаел за увреждащия му характер спрямо ищеца и твърдят, че прехвърлянето е извършено по съвсем други подбуди от морално естество. Молят за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ищецът не взема становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: По делото не е спорно, че ищецът е взискател, а първият ответник - длъжник по изпълнително дело № 6/2004 г. с парично задължение от 5 946 лв. Не е спорно също така, че с нотариален акт № 43 от 26.03.2004 г. първият ответник прехвърлил на втората ответница собствената си 1/6 ид. ч. от недвижим имот- апартамент в гр. Т. т. е дало основание на ищеца за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като счита че с тази сделка се увреждат интересите му чрез намаляване на длъжниковото имущество. Спорен по делото е бил въпросът, дали приобретателката по този договор - П. В., която е доведена дъщеря на първия ответник и при придобиването на имота е била представлявана по пълномощие от свята майка и съпруга на ответника Е е знаела за увреждащия характер на сделката. По презумпция недобросъвестни са само лицата от кръга на близките, посочени в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, поради което въззивният съд правилно е посочил, че недобросъвестността на тази ответница по отношение на ищеца не се предполага, а подлежи на доказване. По делото е установено по безспорен начин, че пълномощникът на П. нейната майка и съпруга на ответника е знаела за увреждащия характер на сделката, тъй като е била в течение за задълженията на съпруга си и за заведените срещу него дела. Пороците във волеизявлението на пълномощника, чрез когото е сключена увреждащата сделка при такъв случай следва да се отнесат и към добросъвестността на самия представляван, поради което въззивният съд правилно и в съответствие с материалния закон и указанията на Върховния касационен съд по приложението му, дадени в предходното отменително решение е приел, че и двете страни по сделката са знаели, че сключвайки я увреждат ищеца, което е и основание за уважаване на предявения иск по чл. 135 ЗЗД. Неоснователно в жалбата се поддържа съображението, че страните са имали други подбуди, прехвърляйки имота, тъй като разглеждайки цялостно техните взаимоотношения и с оглед на всички данни по делото въззивният съд обосновано е стигнал до извода, че договорът е сключен единствено с цел да се избегне принудителното изпълнение върху този имот. По изложените съображения следва да се прием, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение