Решение № 12072 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10002/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител М. Василева, против Решение 25318 от 24.07.2025 г., постановено по адм. дело 6408/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221020006283-091-001/24.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 717/13.05.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че издаденият ревизионен акт е нищожен поради липса на материална компетентност на издателите му, което е в резултат на това, че извършеното изземване на правомощия в противоречие с чл.7, ал.3 ДОПК. Излагат се конкретни аргументи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за четири съдебни инстанции в общ размер на 12 974,12 лева.

Ответното по касационната жалба дружество Стефанос фуудс ЕООД с ЕИК 205947368, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], не се представлява и не взема становище по делото.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София град е прогласил по жалба на Стефанос фуудс ЕООД за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221020006283-091-001/24.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 717/13.05.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения за данъчните периоди м. септември 2020 г. и м. октомври 2020 г. за ДДС в общ размер 4 279,10 лв. и лихви 532,36 лв. при деклариран ДДС за възстановяване в размер на 27 607,64 лв. в резултат на: 1. начислен ДДС в общ размер 31 426,74 лв. във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) към MODA ITALIANA M.I.K.E. с VIN EL801242209 и GRECOIL HELLAS с VIN EL801413955; 2. непризнат данъчен кредит в размер на 460 лв. по две фактури за транспортни услуги, издадени от Д. транспорт 2020 ЕООД.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение 5970/12.10.2023 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 5716/2022 г. с Решение 6908 от 5.06.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д. 410/2024 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се произнесе по валидността на оспорения ревизионен акт, след като даде указания на ответника по чл.171, ал.5 от АПК за представяне на доказателства за наличие на предпоставките за изземване на правомощия по чл.7 , ал.3 от ДОПК.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт, като подробно е възпроизвел всички заповеди, издадени във връзка с провеждане на ревизията. Предвид характера на спора на отделен ред е описано Решение Р-22221020006283-098-001/17.11.2021 г. за изземване правомощията по разглеждане на преписката от Е. М. Н., в качеството на ръководител на ревизията и Б. В. И. - в качеството на ревизор, с мотиви заради преназначаване на лицето, издала първоначалната ЗВР на друга длъжност. Във връзка с това решение е издадена Заповед Р-22221020006283-020-006/17.11.2021 г., с която е възложено извършване на ревизията на Л. Д. П., в качеството на ръководител на ревизията и А. М. И., в качеството на ревизор. За да отговори на въпроса за валидността на акта, съдът е приема, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК: наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността. Прието е, че преназначаването на Б. В. И. на длъжност директор на дирекция СДО при ТД на НАП София е станало на 26.05.2021г., а промяната в длъжността на Е. М. Н. е станало на 30.09.2021г., като до тези дата нито е издаден РД, нито е продължен срока на ревизията. Освен това промяната в длъжността на органа следвало да води до отпадане на компетентността на приходния орган за извършване на определените действия, каквито доказателства не били ангажирани от ответника.

На основание гореизложеното е изграден извод, че след като решението за изземване на конкретната преписка от първоначално определения орган по приходите, който е възложил процесната ревизия на "Стефанос Фуудс" ЕООД, е издадено без да са налице основанията за изземване, посочени в текста на закона, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството "Началник на сектор", възложил ревизията, въз основа решението за изземване на правомощия, не притежава съответната материална компетентност. Актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен. С оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на РА, опорочаването на участието дори и на единия от тях влече нищожност на ревизионния акт като цяло.

По изложените съображения е прогласена нищожността на РА и на основание чл. 160, ал.5 от ДОПК, във вр. чл.173, ал.2 от АПК делото като преписка е изпратено на директора на ТД на НАП София.

Решението на Административен съд София град е неправилно, като постановено в нарушение на закона.

Принципно по делото няма спор между страните относно издадените заповеди относно провеждане на ревизията, в това число и извършеното изземване с решение Р-22221020006283-098-001/17.11.2021 г., с което е иззето разглеждането и решаването на преписка Р-22221020006283 от Е. М. Н. главен инспектор по приходите, определен със ЗВР за ръководител на ревизията, и от Б. В. И. главен инспектор по приходите, определен със ЗВР за член на ревизиращия екип, и правомощията по извършването на ревизията са възложени на Л. Д. П. и А. М. И.. Като основание за изземването е посочено, че Е. М. Н. и Б. В. И. са назначени на други длъжности. Издадена е ЗИЗВР Р-22221020006283-020-006/17.11.2021 г., с която Л. Д. П. главен инспектор по приходите е определена за ръководител на ревизията, а А. М. И. главен инспектор по приходите член на ревизиращия екип. РД е издаден от тях, а РА от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията.

С оглед т. III от Заповед РД-02-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София, с която издателят й възлага правомощията си по чл. 7, ал. 3 ДОПК на органа, възложил ревизията, Решение Р-22221020006283-098-001/17.11.2021 г. е издадено от компетентен орган, който е горестоящ спрямо членовете на ревизиращия екип.

Спорът между страните се свежда до това налице ли били законните условия по чл.7, ал.3 ДОПК за извършеното изземване и какви са последиците от това. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че актът по изземване и възлагане на ревизията на друг орган по приходите е издаден при липса на изрично и изчерпателно предвидени в закон предпоставки за изземване, поради което следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството ръководител на ревизията въз основа решението за изземване на правомощия и последвалата ЗИЗВР, не е компетентен административен орган, нарушено е законовото изискване за неизменност на ревизиращите органи, стоящо в основата на чл.7, ал.3 от ДОПК.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Видно от данните по делото, ревизионното производство е започнало на основание заповед за възлагане на ревизия Р-22221020006283-020-006/16.10.2020 г., за установяване на задълженията за ДДС за периода м.09.2020 г. 30.9.2020г. на Стефанос фуудс ЕООД. С тази заповед за ръководител на ревизията е определен Е. М. Н. и за член на ревизиращия екип - Б. В. И.. С решение Р-22221020006283-098-001/17.11.2021 г., издадено от началник сектор Ревизии при ТД на НАП София, издадено на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на преписка Р-22221020006283 от Е. М. Н. главен инспектор по приходите, определен със ЗВР за ръководител на ревизията, и от Б. В. И. главен инспектор по приходите, определен със ЗВР за член на ревизиращия екип, и правомощията по извършването на ревизията са възложени на Л. Д. П. и А. М. И..

При повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд са събрани като доказателства за изземването на правомощията заповед 393/26.05.2021г. на Изпълнителния директор на НАП, с която Б. В. И. на длъжност главен инспектор по приходите е временно преназначен в срок до 26.11.2021 г. на длъжност директор на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители в ТД на НАП София, който срок е удължен до 31.12.2021г. със заповед 767/15.11.2021г. на Изпълнителния директор на НАП. Представена е заповед 393/26.05.2021г. на Изпълнителния директор на НАП, с която Е. М. Н. на длъжност главен инспектор по приходите е назначен, считано от 18.05.2021г. на длъжност директор на ТД на НАП София, за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но не повече от 6 месеца.

Съгласно чл.7, ал.3 ДОПК, в редакцията в сила от 01.01.2021г., определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Според решаващият съд при постановяване на решението за изземване не са налице законовите изисквания на чл.7, ал.3 ДОПК. Аргументите на решаващия съд се свеждат до следното: преназначаването на Е. М. Н. на новата длъжност директор на ТД на НАП София, а на Б. В. И. на новата длъжност директор на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители в ТД на НАП София, не води до отпадане на компетентността им, нито пък е налице отпадане на качеството на орган по приходите;

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводите на първоинстанционния съд.

В случая материалната компетентност на Е. М. Н. и на Б. В. И. е отпаднала с преназначаването им на новите длъжности - директор на ТД на НАП София за първия и директор на дирекция Средни данъкоплатци и осигурители в ТД на НАП София за втрия, които длъжности вменяват съвсем различни компетенции. Съществената промяна в длъжността е причината, поради която лицето е извадено от списъка с кръга на органите по приходите, които изпълняват функциите на ръководител екип, респ. член на ревизиращия екип, като по този начин е отпаднала персоналната им компетентност, което е дало и основание за издаване на решението за изземване.

Законодателят също не приема тезата, застъпена в практиката на съдилищата, в това число и на Върховния административен съд, че промяната на длъжността в рамките на компетентната Териториална дирекция не обуславя трайна невъзможност за изпълнение на задълженията по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК в редакцията до изменението в ДВ, бр. 105/2020 г., тъй като не води да загуба на качеството на орган по приходите. Това е видно от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, с който се предлага допълнението в чл. 7, ал. 3 ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/2020 г. В т. 2 от мотивите към проекта е посочено следното: "Във връзка със съдебна практика на Върховния административен съд, в която се приема, че не е налице трайна невъзможност при промяна в длъжността, при условие че лицето не е напуснало НАП и продължава да е орган по приходите, със законопроекта се предлага да бъдат допълнени хипотезите, в които горестоящ орган изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, като се включва и хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа, водеща до отпадане на компетентността.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че са налице законови условия по чл.7, ал.3 ДОПК за издаване на решение за изземване на основание чл.7, ал.3 от ДОПК ревизионната преписка от Е. М. Н. главен инспектор по приходите, определен със ЗВР за ръководител на ревизията, и от Б. В. И. главен инспектор по приходите, определен със ЗВР за член на ревизиращия екип, и възлагането й на Л. Д. П. и А. М. И.. В продължение се следва извод, че Л. Д. П. е компетентна да участва в ревизията, като ръководител на ревизията, в това число да участва и да подпише оспорения ревизионен акт.

Като е приел друго и е прогласил оспореният ревизионен акт за нищожен, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно съдебно решение.

Тъй като настоящата касационна инстанция е втора такава, при условията на чл. 227,ал.1 АПК, същата следва да се произнесе по съществото на спора.

С оглед изложеното по-горе и приетото в отменителното решение на ВАС, следва да бъде прието, че оспореният ревизионен акт е правно валиден, издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и съдържание, надлежно подписан е от органите по приходите с електронен подпис, при провеждане на ревизията не са допуснати нарушения на администраивнопроизводствените правила.

С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция намира, че ревизионният акт е издаден и при спазване на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока се свеждат до следното:

От фактическа страна не е спорно, че Стефанос фуудс ЕООД придобива стоки (панталони, клинове, бельо, портмонета, детски боти) от Фарм евро трейд ЕООД, които според приложените към фактурите приемо предавателни протоколи са му предадени в складова база Илиянци .

Дружеството декларира ВОД на същите стоки към гръцки търговци, за които е издало две фактури през д. п. м. септември 2020 г. с получател MODA ITALIANA M.I.K.E. и шест фактури през д. п. м. октомври 2020 г. с получател GRECOIL HELLAS.

Тъй като транспортът на стоките е осъществен от трети лица за негова сметка, според писмените обяснения на данъчно задълженото лице, в изпълнение на изискването на чл. 45, ал. 2, б. б) ППЗДДС за удостоверяване на ВОД то е длъжно да представи транспортни документи, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Транспортът на стоките е възложен от Стефанос фуудс ЕООД на Д. транспорт 2020 ЕООД с договор от 01.08.2020 г. Отново според писмените обяснения на ревизираното лице, дадени в хода на ревизията, стоката по фактура 1000000013/02.10.2020 г. е превозена от А. лоджистикс ЕООД, но транспортен документ (СМR) не е представен нито от Стефанос фуудс ЕООД, нито от Д. транспорт 2020 ЕООД, нито от А. лоджистикс ЕООД при насрещните проверки в хода на ревизионното производство, нито от жалбоподателя в съдебното производство. В същия смисъл е и заключението на вещото лице, изготвило съдебно счетоводната експертиза (ССЕ), приета без оспорване от страните.

Във връзка с останалите фактури се представят СМR с превозвач ЕМВЕ ЕООД.

1. Към фактура 100000009/17.09.2020 г. е представено СМR, съставено на 17.09.2020 г., без дата и място на предаване и получаване на стоките с вписано превозно средство [рег. номер]/[рег. номер]. От ЕМВЕ ЕООД е представен пътен лист с шофьор Б. С., дата на излизане от гаража на 15.09.2020 г. и дата на прибиране в гаража 18.09.2020 г. Според данните от информационните системи на Агенция Митници, предоставени по делото въз основа на съдебно удостоверение, издадено на адв. Наумов, обективирани в писмо с рег. 32-464732/05.07.2023 г., превозното средство излиза от страната през ГКПП Кулата на 17.09.2020 г. в 13:01:10 ч. и влиза на 18.09.2020 г. в 03:47:07 ч. Водач е Д. В. П., обстоятелство, потвърдено и от предоставените по делото данни от СДВР с писмо с рег. 5130000-44762/30.06.2023 г.

1. Към фактура 1000000011/28.09.2020 г. е представено СМR, съставено на 28.09.2020 г., без дата и място на предаване и получаване на стоките с вписано превозно средство [рег. номер]/[рег. номер]. От ЕМВЕ ЕООД е представен пътен лист с шофьор Б. С., дата на излизане от гаража на 28.09.2020 г. и дата на прибиране в гаража 30.09.2020 г. Според данните от Агенция Митници превозното средство излиза от страната през ГКПП Кулата на 28.09.2020 г. в 18:44:20 ч. и влиза на 29.09.2020 г. в 16:35:59 ч. На 30.09.2020 г. в 17:17:22 ч. излиза отново през ГКПП Кулата и се прибира на 01.10.2020 г. Водач е Д. В. П., обстоятелство, потвърдено и от предоставените по делото данни от СДВР с писмо с рег. 5130000-44762/30.06.2023 г.

1. Към фактура 1000000014/18.10.2020 г. е представено СМR, съставено на 18.10.2020 г., без дата и място на предаване на стоките, с дата на получаване на стоките 19.10.2020 г. без място на получаване с вписано превозно средство [рег. номер]/[рег. номер]. От ЕМВЕ ЕООД е представен пътен лист с шофьор Б. С., дата на излизане от гаража 18.10.2020 г. и дата на прибиране в гаража 20.10.2020 г. Според данните от Агенция Митници превозното средство излиза от страната през КГПП Кулата на 18.10.2020 г. в 21:07:30 ч. и влиза на 19.10.2020 г. в 21:39:23 ч. с водач Д. В. П.. Превозвани са изделия от пластмаса с потребител на транспортната услуга И. С..

1. Към фактура 1000000015/25.10.2020 г. е представено СМR, съставено на 25.10.2020 г., без дата и място на предаване на стоките, с дата на получаване на стоките 26.10.2020 г. без място на получаване, с вписано превозно средство [рег. номер]/[рег. номер]. От ЕМВЕ ЕООД е представен пътен лист с шофьор Б. С., дата на излизане 25.10.2020 г. и дата на прибиране в гаража 27.10.2020 г. По отношение на превозното средство [рег. номер]/[рег. номер], което според СМR и пътния лист към фактура 1000000015/25.10.2020 г. е излязло от гаража на 25.10.2020 г. и се е прибрало в гаража на 27.10.2020 г., като би следвало на 26.10.2020 г. стоката по тази фактура да е предадена на получателя в Гърция, е установено в хода на ревизията въз основа на справката от ПП Пътни такси и разрешителен режим , че на 26.10.2020 г. е регистрирано влизане в страната на същия влекач с рег. [рег. номер], но с полуремарке с различен рег. [рег. номер]. Данните от информационните системи на Агенция Митници, предоставени по делото въз основа на съдебно удостоверение, издадено на адв. Наумов, потвърждават влизане в страната на 26.10.2020 г. в 16:44:35 на превозно средство [рег. номер]/[рег. номер] с водач Д. В. П.. Според тях превозното средство [рег. номер]/[рег. номер] с водач Д. В. П. с превозван дървен материал и потребител на транспортната услуга Л. С. излиза на 25.10.2020 г. в 15:44:21 ч. през ГКПП Кулата и влиза на 26.10.2020 г. в 16:44:35 ч. Излиза отново на 27.10.2020 г. в 13:35:36 ч. с товар дървен материал и влиза през ГКПП Илинден на 28.10.2020 г. в 14:39:34 ч. Потребител на транспортната услуга е Б. Б. Н.. Според данните в РД на 27.10.2020 г. излиза и на 28.10.2020 г. влиза превозно средство [рег. номер]/[рег. номер].

1. Към фактура 1000000016/27.10.2020 г. е представено СМR, съставено на 27.10.2020 г. без дата и място на предаване на стоките, с дата на получаване на стоките 27.10.2020 г. без място на получаване с вписано превозно средство [рег. номер]/[рег. номер]. Според данните от Агенция Митници превозното средство излиза на 25.10.2020 г. в 15:44:21 ч. през ГКПП Кулата с водач Д. В. П. и влиза на 26.10.2020 г. в 16:44:35 ч. Излиза отново на 27.10.2020 г. в 13:35:36 ч. с товар дървен материал и влиза през ГКПП Илинден на 28.10.2020 г. в 14:39:34 ч. Потребител на транспортната услуга е Б. Б. Н.. Според данните в РД на 27.10.2020 г. излиза и на 28.10.2020 г. влиза превозно средство [рег. номер]/[рег. номер].

От ЕМВЕ ЕООД са представени Лиценз за международен автомобилен превоз на товари 13350/25.05.2015 г. със срок до 24.05.2025 г., договор за наем с Метросистем ЕООД от 01.02.2019 г. за полуремарке с рег. [рег. номер] и талон, в който Метросистем ЕООД е вписан като собственик; договор за наем на влекач с рег. [рег. номер] и талон, в който е вписан собственик ПАБКО ЛИЗИНГ И ТЪРГОВИЯ, КЛОН БЪЛГАРИЯ ; договор за наем от 01.01.2020 г. на полуремарке рег. [рег. номер] със Сердика Инвест ЕООД и талон, в който Сердика Инвест ЕООД е вписан като собственик; трудов договор от 20.07.2020 г. с Б. М. С. шофьор товарен автомобил.

С оглед така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави следните правни изводи:

За да бъде доказано по несъмнен начин осъществяването на ВОД е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, регламентиран с чл. 7, ал. 1 ЗДДС: стоките следва да са транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена - решение по делото Teleos C-409/04, решение по дело Twoh International C-184/05, решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29. Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС.

В случая няма спор, че транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, според писмените обяснения на управителя на РЛ, поради което съгласно чл.45, т.2, б. б от ППЗДДС документи за изпращането или транспортирането на стоките може да бъде само транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

По отношение на ВОД по фактура по фактура 1000000013/02.10.2020 г. не е представен транспортен документ, поради което ВОД не е доказан.

По отношение на останалите фактури се представят СМR с превозвач ЕМВЕ ЕООД, които обаче не съдържат съществени реквизити като дата и място на предаване на стоките и място на получаване на стоките. От друга страна, органите по приходите са установил, чрез справка в Ис на Агенция Митници , че автомобили с посочените номера на посочените дати в СМR са превозвали други стоки, на лица, който нямат общо с РЛ и различни от сочените в пътните листи шофьори.

С оглед непълнотата на реквизитите на представените СМR, правилно органите по приходите са приели, че не е доказано изпращане или транспортиране на стоките до територията на друга държава членка.

Настоящата инстанция съобрази тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, че правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама.

В случая, доставчика не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването, след като представените международни товарителници не съдържат съществени реквизити, а и съдържанието им се опровергава от събраните доказателства за извършени други превози със същите ППС на същите дати. Ето защо, въз основа на представените СМR не може да се приеме за безспорно установено изпращане или транспортиране на стоки до територията на друга държава членка.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, първо отделение, намира, че решението като неправилно подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Стефанос фуудс ЕООД срещу Ревизионен акт Р-22221020006283-091-001/24.01.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 717/13.05.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП.

С оглед изхода на спора, решението е неправилно и в частта на разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част, като се присъдят такива на ответника по касация. Дължимо е присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 000 лв. за всички инстанции предвид обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита, изразяваща се в оспорване изводите на съда относно прогласената нищожност на РА, без каквито и да е доводи по същество на спора.

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение