Решение № 8839 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11171/2010 г.

Решение № 8839 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11171/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джорданс" ООД, гр. Хасково, против решение № 2719 от 02.08.2010 г., постановено по адм. д. № 6954/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Решението, в частта му за разноските, е обжалвано от Патентно ведомство с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответната страна "Ерреби С. П. А." Италия, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил решение № 200/26.05.2009 г. на зам. председателя на Патентно ведомство, с което е отменено действието за територията на Република България на словна марка с международна регистрация № 615 959 Roberto Botticelli с притежател "Ерреби С. П. А." Италия, за стоки от класове 18 и 25. Решението на първоинстанционният съд е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила - производството пред административния орган е образувано след искане за отмяна на регистрацията на марка, направено от заинтересованата страна "Джорданс" ООД, гр. Хасково, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Изводът на първоинстанционния съд за несъответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон - порок обуславящ неговата отмяна, също е правилен и се споделя и от настоящата инстанция. В съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО съдът е приел, че не са налице основания за отмяна регистрацията на марката Roberto Botticelli за стоки от клас 18 и 25, считано от 07.12.2002 г. Разпоредбата на посочения текст предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според последната норма регистрацията на марка може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е била регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от пет години. По смисъла на законовите текстове реалното използване на марката включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица да използват в търговската си дейност знак, който поради идентичност или сходство с марката или идентичността и сходството на стоките или услугите на марката и знака, създава вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката (чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2 от ЗМГО). За реално използване на марката се счита и използването й от притежателя във вид, който не се различава съществено от вида, в който е била регистрирана, както и поставянето на марката върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това, че са предназначени само за износ, като използването на марката със съгласието на притежателя й е счита за използване от самия него (чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО). За реално използване на марката по смисъла на чл. 19, ал. 2 вр. чл. 13, ал. 2 се счита и предлагането на стоките с марката за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, вносът или износът на стоки с тази марка; използването на марката в търговски книжа и в реклами. В случая в съответствие с цитираните разпоредби първоинстанционният съд е приел, че изискванията, установени в посочените норми, за отмяна на регистрацията не са изпълнени. По несъмнен начин по делото е установено, че е налице използване на марката за стоки от клас 18 и 25 по смисъла на чл. 19 от ЗМГО преди датата на подаване на искането за заличаването й, поради което не са изпълнени изискванията на закона за отмяна на регистрацията й. Марката е използвана във вида, в който е регистрирана на територията на Република България за стоките от клас 18 и 25, като за релевантния период стоките са изнасяни от Република Италия от притежателя на марката и внасяни и продавани в Република България от дружества, поддържащи търговски отношения с "Ерреби С. П. А.". Тези обстоятелства са установени от приложените по делото писмени доказателства - митнически декларации, протоколи, инвойс фактури, заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и с показанията на разпитаните свидетели. В случая не става въпрос за предоставяне на съгласие за използване на марката от трето лице по смисъла на чл. 19, ал. 3 вр чл. 22 от ЗМГО, тъй като не е налице отстъпване на правото върху марката на трето лице, което да я използва за стоките, за които е регистрирана, а за реалното използване на марката чрез износ и продажба на стоките, за които е регистрирана на българския пазар. С показанията на разпитаните по делото свидетели (управители на търговски дружества, продавали стоките с процесната марка на територията на страната) е установено, че същите са сключвали договори за покупко-продажба с притежателя на марката и съответно са продавали стоките, за които марката е регистрирана на българския пазар през релевантния период. С показанията на свидетелят Драмжиев се установява, че дружеството, което управлява е получавало от притежателя на марката рекламни материали - постери и плексигласови стойки, каталози, като същите са били използвани само за сезона, за който е била съответната колекция от стоките клас 18 и 25. С показанията на свидетеля Стоянов се установява, че управляваното от него дружество е осъществявало реклами на марката, ката задължително условие е било тези реклами да са произведени от притежателя на марката. Правилно първоинстанционния съд е кредитирал събраните по делото гласни доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират с всички останали доказателства. Следователно по несъмнен начин по делото е установено, че за релевантния период "Ерреби С. П. А. " е използвал марката за стоките, за които е регистрирана, като е изнасял същите и ги е продавал на български търговски дружества, които са осъществявали продажбата им на българския пазар и са осъществявали рекламата им. От факта, че притежателят на марката е сключвал договори с търговци, а не крайни потребители не следва, че същият не е осъществявал продажби на релевантния пазар. В случая лицензионен договор не е бил необходим, тъй като същият е относим за даване на разрешение за използване на марката от трето лице за стоките, за които е регистрирана. Ето защо като е достигнал до извод за незаконосъобразност на решението на зам. председателя на Патентно ведомство, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е съответен на закона и в съобразен със събраните по делото доказателства. Фактът, че фактурите са били оспорени от "Джорданс" ООД е неотносим към правилността на обжалваното решение. Същите са частни диспозитивни документи, удостоверяващи задължение за плащане. Обстоятелството от кого са подписани е относимо за взаимоотношенията между продавача и купувача, но не и за установяване на неизползване на марката на територията на Република България. Преценени в съвкупност с всички останали доказателства, установяващи, че стоките са изнасяни, съответно внасяни и продавани на пазара, същите установяват използване на стоките с процесната марка за релевантния период. Доводите на касатора за неправилност на решението в частта му за разноските не следва да се обсъждат, тъй като същите не са възложени на него. Частната жалба е основателна. Съдът е осъдил Патентно ведомство да заплати на представителя на жалбоподателя - "Турку енд турку" ООД направените по делото разноски в размер на 2525.18 лв. Посоченото дружество е упълномощено от "Ерреби С. П. А.", но същото не е участвало в делото и не е осъществявало процесуално представителство. Представените доказателства за направени разноски са от "Турку енд турку" ООД, но не и от притежателя на марката, който е страна по делото. Разноските се присъждат на страната ако са направени от същата, но не и на трети неучастващи в производството лица. Недопустимо е и разноски да се присъждат на процесуален представител, тъй като същите се дължат на страната, ако е направила такива. С оглед на изложеното обжалваното решение в частта му, с която е отменен оспорения административен акт е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. В частта му за разноските решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,