Решение № 8003 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2016 г.

Решение № 8003 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7061/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ДВК" ООД гр. Р. против решение № 1013/04.05.2016 г. постановено по адм. дело № 2195/2015 г. на Административен съд /АС/ - В., с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт /РА/ № Р-03001814001069-091-001/14.04.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден в обжалваната част с решение № 282/24.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В. / ДД"ОДОП"/ при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и незаконосъобразно, за което развива съображения в жалбата си. Моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - В., чрез юрисконсулт Костадинова, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на "ДВК" ООД срещу РА № Р-03001814001069-091-001/14.04.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В., потвърден в обжалваната част с решение № 282/24.06.2015 г. на ДД"ОДОП" В. при ЦУ на НАП., с който за данъчен период м. 02.2012 г. и м. 07.2014 г. на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 3271,97 лв. и прилежащите им лихви. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираните в жалбата твърдения, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че след като жалбоподателят се позовава на обстоятелства, попадащи в хипотезата на т. 5 на ал. 2 от чл. 80 от ЗДДС, а именно брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт, е следвало да установи наличието на такива обстоятелства със съответни за това доказателства. Обратно на твърденията в касационната жалба, за да формира крайните си фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е отчел и преценил, поотделно и в тяхната съвкупност, всички събрани доказателства и доказателствени средства - писмени доказателства, вкл. двата протокола за брак, основно и допълнително заключение на ССчЕ и гласни доказателства от св. Илиева. За да отчете липсата на основанието по чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, съдът обосновано е счел, че не е доказана документално връзка между бракуваното количество и вид стоки и определена партида стоки, за които е налице изтичане на срока на годност, определен от производителя. Не са установени и налични действащи при РЛ фирмени стандарти във връзка с бракуването, нито документална връзка между бракуваните стоки и закупени от РЛ стоки, за които е съкратен срокът на годност поради започнало тяхно използване, нарушаване на опаковките им и др. причини за по-ранно изтичане на срока, така както това е описано от св. Илиева и се изисква по специалните нормативни актове, уреждащи обществените отношения в областта на производството, търговията и влагането в производство на хранителни стоки. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, възлагайки на РЛ доказването на изключението, при което не се прилага правилото за облагане при бракуване на стоки, за които е ползван данъчен кредит. Съдът не е допуснал нарушения при обсъждането и цененето на доказателства, при формиране на фактическите си изводи, както и на крайните си правни изводи. При извършване на ревизията органите по приходите са установили от фактическа страна бракуването на придобити от дружеството хранителни стоки, извършено с протоколи за брак, издадени от назначена от управителя на дружеството комисия. Установено е също и не се спори, че при закупуване на стоките за тях е ползван данъчен кредит. Налице са предпоставките и не е спорна дължимостта на данъка /ДДС/ на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС. С. чл. 79, ал. 3 ЗДДС в ред. към съответните периоди, за които е начислен данъка, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а съгласно ал. 4 на чл. 79 ЗДДС корекцията по ал. 1 и ал. 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период. Разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС въвежда едно от изключенията, при които корекции по чл. 79, ал. 3 ЗДДС не се извършват, а именно: брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт. На това изключение се е позовало РЛ, за да не начисли ДДС за бракуваната продукция. Наличието на такива обстоятелства не е доказано и установено в хода на оспорването на РА. Представените и ангажирани от касатора доказателства не са достатъчни, за да обосноват, при условията на пълно доказване, извод за наличие на основанието за бракуване на стоките, така както същите са описани по вид, количество и стойност в протоколите за брак. Обосновани са изводите на съда за липса на фирмени стандарти и за процент на бракуваните стоки, превишаващ възможния обичаен процент за дейността. В протоколите за брак или в други относими счетоводни документи не са отразени фактурите и партидите, по които са закупени бракуваните стоки, поради което се оказва невъзможна релевантната за спора съпоставка с датата на закупуване на стоките и съответно със срока на годност за всяка една от стоките. Тази непълнота на протоколите за брак не е преодоляна чрез приетото заключение на ССчЕ, нито чрез представените сертификати за качество поради невъзможност да се установи идентичност със стоките по протоколите за брак. Правилно не е ценено допълнителното заключение на експертизата, която е посочила, че срокът на годност е установен от дневниците за вх...дящ контрол, тъй като пак според същата тази експертиза в дневниците за вх...дящ контрол и в протоколите за брак не са посочени фактурите, по които са били закупени стоките, а заприходяването, както и бракуването, не са били извършени по партиди. Съдът законосъобразно се е позовал на счетоводните принципи на съпоставимост между приходи и разходи, на документална обоснованост и на предимство на съдържанието пред формата, приемайки, че са нарушени поради липсата на придружаващите документи към протоколите за брак, съдържащи допустимите норми за брак за дейността, срока на годност за всяка закупена партида стоки и съответствието на тези с изтекъл срок на годност с тези, включени в протоколите за брак. Предвид недоказването по безспорен начин на твърдените от касатора обстоятелства, съдът правилно е приел, че не са налице предпоставки, обосноваващи приложението на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5 ЗДДС, поради което РА, с който е начислен данък по чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на приспаднатия данък, е законосъобразен. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора разноски в размер на 500 лв. - за претендирано юрисконсултско възнаграждение, изчислено според материалния интерес на спора, но и редуцирано по правилата на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 към ЗА, се присъждат в полза на ответника по касация, представляван от юрисконсулт, изготвил писмено становище по спора. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,