Решение № 14381 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2017 г.

Решение № 14381 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6418/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. К. срещу Решение № 131/24.04.2017 г. по адм. дело № 75/2017 г. по описа на Административен съд – Враца. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, че първоинстанционният съд не е взел в предвид мотивите за обжалване на административния акт и обстоятелството, че кметът на община Роман нямал правомощия едностранно да прекрати договор за наем върху недвижим имот общинска собственост. Иска се отмяна на първоинстанционният съдебен акт, както и отмяна на Заповед на кмет на Община Роман, предмет на оспорване пред Административен съд – Враца. Ответната по жалбата страна счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на К. К. против Заповед № 111/20.01.2017 г. на кмет на Община Роман, с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено изземване на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ част от първия етаж в "Здравен дом" в с. Синьо бърдо, състоящ се от две помещения – лекарски кабинет и чакалня, с обща площ 31. 20 кв. м. С оспореното пред настоящата инстанция решение жалбата срещу административния акт е отхвърлена изцяло. За да постанови акта си, съдът е приел за установено, че между К. и Община Роман е бил сключен договор за наем от 14.05.2013 г. за ползване и стопанисване на лекарски кабинет и чакалня в "Здравен дом" в с. Синьо бърдо с обща площ 31. 20 кв. м. От 01.08.2016 г. индивидуалния договор на К. като лекар на индивидуална практика с НЗОК е прекратен. С оглед на това административния орган е приел, че е налице предпоставката на чл. 16, буква "а" от договора за наем, а именно промяна в предмета на дейност на наемателя. Със Заповед № 1406/11.11.2016 г. договорът за наем, сключен на 14.05.2013 г. е прекратен и на лицето е даден 15-дневен срок за доброволно освобождаване на имота. Тази заповед е влязла в сила като неоспорена по съответния ред. Твърденията на д-р К. К. за образувано производство пред Административен съд - Враца с № 505/2016 г. във връзка с обжалване на заповедта за прекратяване на наемните отношения са неподкрепени от доказателства, тъй като при служебна справка съдебния състав е констатирал, че под този номер пред съда е образувано производство по жалба на доктор К., но против заповед с № РД-10-137/29.07.2016 г. на Директор на РЗИ – Враца, с която на основание чл. 45, ал. 1, т. 9 от Закона за лечебните заведения същият е заличен, считано от 01.08.2016 г. от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите. Тъй като в даденият доброволен срок за освобождаване на имота, действия в тази насока не са предприети, кметът на Община Роман е издал Заповед с № 111/20.01.2017 г., с която е наредил изземване на недвижим имот държан от К. без правно основание. При така установеното съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на дадените му от закона правомощия, в установената писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискванията на АПК. Жалбата е подадена от лице имащо право да оспори неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт във визирания в чл. 211 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: По делото е безспорно установено, че имотът предмет на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е частна общинска собственост, която е била отдадена под наем на д-р К. К. с оглед изпълняваната от него дейност като лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ. След като от 01.08.2016 г. същият е заличен от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, и е прекратен индивидуалния договор с НЗОК в качеството му на лекар на индивидуална практика, от наемодателя е преценено, че са налице основанията за прекратяване на договора за наем, вписани в същия в разпоредбата на чл. 16, т. 2, буква "а", а именно, когато наемателят промени предмета на дейност. След като д-р К. е загубил правото да осъществява дейност като лечебно заведение за извънболнична помощ, то административния орган в лицето на Кмета на Община Роман е формулирал извод, че същия не отговаря на заложените в договора за наем изисквания към лицето, ползващо общинския имот. Заповедта за прекратяване на наемните отношения е влязла в законна сила като неоспорена от наемателя по установения в закона ред. Пред първоинстанционния съд не са представени доказателства за депозирана надлежно и своевременно жалба срещу Заповед за прекратяване на наемните правоотношения върху процесния имот. От момента на влизане в сила на тази заповед лицето е държало общинския имот без правно основание, което от своя страна е мотивирало административния орган да издаде оспорената пред Административния съд заповед с правно основание чл. 65 от ЗОС. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че са били налице всички изискуеми по закон основания за издаване на заповедта, тоест за определянето й като законосъобразна, след като имотът предмет на същата е частна общинска собственост и са събрани доказателства, че същият се владее от К. К. без правно основание (при прекратен договор за наем). В хода на първоинстанционното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на постановения съдебен акт, поради което същият следва да бъде изцяло потвърден. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, Трето отделение