Решение № 4522 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на И. А. Ч. от [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. Пейов, против решение 3999 от 28.11.2024г., постановено по адм.д. 910/2023г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 513з - 8395/30.08.2023г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и за нарушения на т. 19, 20, 24 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /по долу Етичния кодекс/, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор И. А. Ч. на длъжността полицай в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към 04 РУ на СДВР. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното съдебно решение, като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на допусати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив навежда съображения за извършени такива в дисциплинарното производство, които от своя страна са довели да неправилното приложение на материалния закон. Навежда съображения, че приетите от съда за установени факти, не кореспондират със събраните доказателства, като твърди, че не е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал именно джипа на Г. С., с който по късно е реализирано ПТП, както и че това МПС е управлявано от него на 05.07.2022г. с намиращи се в него полицейска лампа, както и че към тази дата Г. С. не фигурира в справките за лица с криминални прояви, поради и което и да е управлявано МПС, то това не е съставлявало нарушение, което да доведе до най тежкото наказание уволнение. Навежда съображения и за противоречие в тази връзка на заповедта с чл. 6 АПК, а именно с целта на закона. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът директорът на СДВР, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на формираните от първоинстанциония съд в оспореното решение изводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт ,подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АС гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в съответствие с изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като подробно е изложил съображения за спазване на процедурата. Приел е и че от събраните в хода на производството доказателства е безспорно установено, че от страна на жалбоподателя в качеството му на служител с действия и бездействия, изразяващо в това, че на 05.07.2022г. от една страна е управлявал автомобил, собственост на Г. С., в който на предното стъкло е имало неправомерно поставена полицейска лампа, а в колата и полицейски палки, с който автомобил впоследствие на същата дата във вечерните часове С. е реализирал ПТП с две жертви, както и поради това, че е станал свидетел на извършени от С. нарушения на ЗДвП и не е предприел никакви действия в качеството си на полицейски орган. Съдът е приел, че при установената фактическа обстановка, обосновано административния орган е квалифицирал деянията като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, изразяващо се в нарушение на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, довело съответно до уронване престижа на службата, т.е. налице са предпоставките по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обуславящи налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение. По тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съставът на първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предсотавените му парвомощия, при спазване на предвидената в закона форма, както и без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените. При постановяване на оспореното съдебно решение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като е формирал съответни на събраните по делото доказателства правни изводи, при направена всестранна оценка на събраните доказателства. Съответен на закона е и извода за материална законосъобразност на оспорената заповед, както и за съответствието й с целта на закона. Неоснователно е възражението на касатора за недоказаност на описаните в заповедта факти. Приложена е разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР според която в хода на дисциплинарното производство с цел разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Оспорената заповед не е основана само на показанията на лицата З. С. С. и А. М. И., а на всички събрани в хода на производството доказателства, като фактът, че деянията са станали известни в обществото, също не се основават само на сведенията от тези лица, а и на други събрани в хода на производството доказателства, включително сведения и на други лица, както и на извършени съответни справки. Съответно е неоснователно възражението на касатора за едностранчивост и необоснованост на формираните изводи. В тази връзка административният съд правилно е оценил събраните от органа доказателства, като подробно и последователно е изяснил относимите факти в тяхната съвкупност, като същите не са опровергани в хода на съдебното производство. Правилно и в съответствие с установените факти съдът е приел относимостта им към фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, според която за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, е такова поведение, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. В настоящия случай вменените и доказано извършени от служителя действия водят до обоснован извод, за нарушение на т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс, а именно нарушение на задължението да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, като предвид изложеното по горе жалбоподателят е нарушил тези разпоредби на кодекса, като следва да се посочи в тази връзка, че предвид характера на службата и задължението на полицията да пази и осигурява обществения ред, съответно изискванията за тези служители за спазването на закона са завишени. Съответно нарушени са и задължението по т. 24 за стриктно и безпристрастно изпълнение на професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия, както и на т. 83 от Етичния кодекс да не прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, съответно е бездействал и не е предприел необходимите действия за предотвратяване, пресичане и разкриване на нарушенията, извършени от С., включително възползването му от полицейски отличителни знаци. Деянията са станали достояние на множество лица, както и на разследващи и съдебни органи, както и в обществото, което се е отразило негативно и е уронило престижа на службата. При наличието на безспорно установено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в установени деяния, несъвместими с етичните правила, то правилно е прието от съда, наличието на предпоставките за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение, като е съответен на закона в тази връзка извода за материална законосъобразност на заповедта. Неоснователно е възражението в касационната жалба за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание "уволнение". За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание уволнение, което именно е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде уважено съгласно и в размерите по чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,