Решение № 3422 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16324/2011 г.

Решение № 3422 от 8.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16324/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията против решение № 12012/28.09.2011 г. по адм. дело № 5032/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е отменена негова заповед № СП - 52/26.02.2010 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е подал и частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист по решение № 12012/28.09.2011 г. по адм. дело № 5032/2010 г. на Върховния административен съд. Ответната по жалбите страна, Жана Стоянова Радулова, от гр. София счита същите за неоснователни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Поддържа и заключение за неоснователност по отношение на частната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Със заповед № СП - 52/26.02.2010 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е прекратил служебното правоотношение с Жана Стоянова Радулова, заемала длъжността "младши експерт" с ранг V младши в дирекция "Канцелария", отдел "Секретариат и административно обслужване" в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, поради съкращаване на длъжността. По делото е установено, че след предприетото утвърждаване на новите длъжностно и поименно разписания, считано от 01.03.2010 г. общата администрация на ведомството е организирана в 6 дирекции като Устройственият правилник е предвидил намаляване числеността на дирекция "Канцелария" от 22 щатни бройки на 20. Това е мотивирало административния орган да прекрати служебното правоотношение с посочено основание - съкращаване на длъжността. Съобразявайки, че въпреки променената обща численост на служителите, е запазено съществуването на дирекция "Канцелария" и длъжността "младши експерт", в съдебното заседание от 18.10.2010 г. на основание чл. 170 от АПК съдът е указал на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да представи длъжностните характеристики за длъжността "младши експерт", изпълнявана от Жана Радулова до съкращението й и за длъжностите "главен експерт", "старши експерт" и "младши експерт" след утвърждаването на новото щатно разписание от 01.03.2010 г. Указанията не са изпълнени, при което изводите на тричленния състав на Върховния административен съд за неосъществено реално съкращение на длъжността "младши експерт" в дирекция "Канцелария" са съобразени с обстоятелствата по делото. Обосновано в подкрепа на визираните констатации съдът се е позовал и на функциите на общата администрация в дирекцията, както и на запазената институционалност на длъжността. В съответствие с фактите по спора е прието, че заповед № СП - 52/26.02.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е издадена в нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Представените едва пред настоящата инстанция длъжностни характеристики, касаят фактически установявания, несъобразени с предмета на спора в касационната инстанция - валидността, допустимостта и правилността на решението на първоинстанционния съд. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание по чл. 209 от АПК и не може да релевира порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила когато е пряка последица от пасивното процесуално поведение на засегнатата от съдебния акт страна. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Отчитайки наличната обусловеност на частната жалба от основния предмет на спора, същата е неоснователна. Пред настоящата инстанция липсват доказателства за направени от ответника по касационната жалба разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав