Решение № 17598 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2019 г.

Решение № 17598 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9857/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Димитров от [населено място], обл. София, срещу решение № 535 от 04.11.2019 г. на Административен съд – София област, постановено по адм. дело № 1115 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1040-22-32/20.09.2018 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София област. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София област не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София област е решение № 1040-22-32 от 20.09.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София област, потвърждаващо разпореждане № 223-00-363-5 от 12.09.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което Р. Димитров е задължен на основание чл. 54е, ал. 1 от КСО да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за безработица за периода 05.05.2015 г. - 05.09.2015 г. в размер на 4124. 56 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – София област е обосновал извод за издаване на оспорените актове при наличието на материалноправното основание чл. 54е, ал. 1 от КСО. Уволнението на жалбоподателя е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, с което му е присъдено и обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 05.03.2015 г. до 05.09.2015 г. в размер на 4257. 20 лв. Издаденият изпълнителен лист е предявен на работодателя "Терем" ЕАД, който в изпълнение на запорно съобщение изх. № 2425/02.04.2015 г. е превел присъдената сума по посочената в запорното съобщение банкова сметка. Ирелевантно за прилагането на чл. 54е във вр. с чл. 114, ал. 2 от КСО е обстоятелството, че обезщетението за безработица е получено добросъвестно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и нарушения на материалния закон са неоснователни. Прилагането на относимата към фактите материалноправна норма на чл. 54е, ал. 1 от КСО не е обвързано с действията на работодателя "Терем" ЕАД по трудовото правоотношение. На основание чл. 54е, ал. 1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. По силата на чл. 114, ал. 2, т. 1 от КСО в цитираната хипотеза добросъвестността на лицата е без правно значение. Добросъвестно получените суми за парични обезщетения за безработица подлежат на възстановяване в случаите, в които се дублират с парични обезщетения по Кодекса на труда (КТ). Целта на паричните обезщетения по КСО е да заместят доходите по трудово правоотношение, от които осигуреното лице е било лишено поради настъпване на осигурително събитие по КСО. При наличие на доход от трудово правоотношение, без значение трудово възнаграждение или заместващо го обезщетение по КТ, не се дължи парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване. Законът не допуска да се изплащат два вида парични обезщетения на едно и също фактическо основание - оставане без работа. От фактическа страна е установено, че в полза на жалбоподателя е било присъдено обезщетение по чл. 225 от КТ за периода на незаконно уволнение и е бил издаден изпълнителен лист. Паричното обезщетение по КСО за безработица за същия период е получено на отпаднало основание и се дължи връщането му. Действията на работодателя във връзка с изплащането на присъденото обезщетение по Кодекса на труда и изпълнението по запорното съобщение са извън обхвата на съдебноадминистративния контрол. Работодателят е начислил присъдената сума за парично обезщетение по чл. 225 от КТ и в изпълнение на запорното съобщение я е превел по изпълнително дело, с което обезщетението по КТ се счита за получено по смисъла на чл. 54е, ал. 1 от КСО. Първоинстанционният административен съд няма процесуално задължение да изследва и анализира действията на третото лице, както и да установява факти, които са неотносими към спорния предмет. Спорът между работника/служителя и работодателя по законосъобразността на извършените удръжки от присъденото обезщетение и неговата секвестируемост е гражданскоправен. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд – София област е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,