Решение № 2944 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2018 г.

Решение № 2944 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Вселена" АД ЕИК 103529718 обжалва Решение № 1639/27.07.2018 г., постановено по адм. д. № 125/2017 г. по описа на Административен съд – Варна/АС/. Поддържа и развива касационни оплаквания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в жалбата, в писмени бележки и становище по съществото на спора. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на потвърдения с него ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски в съдебното производство. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" /ДД "ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП – в писмено становище, подадено от юрск. Петракиева, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2213,29 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Вселена" АД ЕИК 103529718 против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000315007430-091-001/6.04.2016 г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 170/22.12.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2011 г. в размер на 39 812.37 лв. и лихви за просрочие 16 297.31 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. На първо място първоинстанционният съд, обсъждайки оплакванията на жалбоподателя, е стигнал до извода, че обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Посочено е и, че с действията на органа по приходите по приобщаване на доказателства извън срока на ревизията, не се опорочава извършената ревизия и съставения въз основа нея РА, до степен на незаконосъобразност на същия на това основание. Относно процесния договор за заем съдът е споделил извода на органа по приходите, че дружеството не е получило паричните средства от "Меркурий 03" ООД, тъй като договора не е с нотариална заверка на подписите, и е сключен между свързани лица по смисъла на § 1, т. З, б. "д" от ДР на ДОПК. Изложени са мотиви, че са налице основанията по чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗКПО, поради което правилно и законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2011 г., като е коригирана данъчната печалба на 398 123. 69 лв. /при декларирана загуба в размер на 111 876. 31 лв. и увеличен финансов резултат с 510 000 лв./ и е определен годишен корпоративен данък за внасяне в размер на 39 812. 37 лв., ведно с лихви за просрочие от 16 297.31 лв. Касационните оплаквания са неоснователни. Решението на АС Варна е правилно. Съдът правилно е посочил, че срокът за издаване на ревизионен доклад, регламентиран в чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е инструктивен и нарушаването му с един ден не нарушава правата на ревизираното дружество и не представлява съществено процесуално нарушение / в този смисъл решение № 10566 от 11.07.2013 г. по адм. д. № 3654/2013 г., I Отд. на ВАС, решение № 11595 от 19.09.2011 г. по адм. д. № 75/2011 г., VIII Отд. на ВАС, решение № 15372 от 14.12.2017 г. по адм. д. № 13807/2016 г., VIII Отд. на ВАС и др. / Неоснователни са и възраженията на касатора относно събраните доказателства след издаване на ревизионния доклад. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че с оспорения РА не са въведени нови факти, а са изведени само различни изводи, като се е обосновал с обстоятелството, че договорът за заем с "Меркурий 03" ООД е бил предмет на преценка от органите и във връзка със същия е извършена насрещна проверка, резултатите от която са отразени в табличен вид в ревизионния доклад /стр. 8 и 9 от същия/, но е направен извод за надлежно издадени РКО и респ. за валидни договорни отношения между съконтрагентите. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за неправилност на изводите на съда за недоказаност на обстоятелството за реално получаване на суми по договора за заем от 6.01.2011 г. между "Меркурий - 03" ООД и "Вселена" АД. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 1.01.2019 г./ настоящата касационна инстанция в този си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Настоящата инстанция не възприема също така възражението на жалбоподателя, че приходът, който дружеството е укрило, касае друг отчетен период, тъй като заемът бил сключен на 6.01.2011 г., а продажбите на имотите са извършени в един по-късен момент - през 2011 г. В хода на съдебното обжалване представените от дружеството документи /договор за заем, РКО, ПКО и квитанции/, са оспорени по надлежния ред, както по отношение на тяхното съдържание, така и по отношение на датата им на съставяне, като жалбоподателят не доказал, че тези документи са с достоверна дата. Ето защо е правилен изводът на първоинстанционния съд и на органа по приходите, че постъпилите средства в касата на дружеството са от неотчетени приходи от дейността на ревизираното лице, а не от посочените в договора от 6.01.2011 г. безлихвен заем на сумата от 510 000 лв. С оглед изхода на спора решението на първоинстанционния съд се явява правилно и в частта на постановените разноски, възложени в тежест на жалбоподателя. Пред касационния съд са претендирани разноски от ответната по жалбата страна. Такива се дължат в размер на 3/4 от сумата, определена по реда на чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. към ЗА, на основание чл. 9, ал. 2 и 3 от същата Наредба предвид вида на осъщественото процесуално представителство – без явяване на процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, или в размер на 1 660 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,