Решение № 14669 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2011 г.

Решение № 14669 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2995/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център - 1 - Севлиево" ЕООД, гр. Севлиево, обл. Габрово, против решение № 179 от 7.01.2011 г. по адм. дело № 245 по описа за 2010 г. на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлено оспорването на покана изх. № 29-04-671 от 28.09.2010 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Габрово. Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения при прилагането на административнопроизводствени разпоредби - касационни основания за отмяна по чл. 209, т . 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Габрово, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Габрово е покана изх. № 29-04-671/28.09.2010 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Габрово, с която "Медицински център - 1 - Севлиево" ЕООД, гр. Севлиево - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуални договори (ИД) № 070220 от 20.02.2009 г. и № 070220 от 12.02.2010 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК - Габрово сумата 7357.12 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за второ и четвърто тримесечия на 2009 г. и за първо тримесечие на 2010 г. в частите "Направление за високоспециализирани медицински дейности" (бл. МЗ-НЗОК № 3А) и "Направление за медико-диагностична дейност" (бл. МЗ-НЗОК № 4). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Габрово законосъобразно е приел, че на основание чл. 43, ал. 3 от индивидуалните договори за 2009 г. и 2010 г. изпълнителят на медицинска помощ е длъжен да възстанови на възложителя НЗОК заплатените средства за специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности, назначени извън разширените надвишения по регулативните стандарти и задължението за компенсиране. Изложени са подробни мотиви относно правната допустимост на регулативните стандарти съгласно решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалните норми на чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.) и т. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г.). Преходната разпоредба на § 10 от НРД 2010, на която се позовава касаторът, предвижда в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31.12.2009 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска/дентална помощ, налагането на глоби и имуществени санкции да се извършва по реда на ЗЗО (Закона за здравното осигуряване). Процесуалната норма на чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО изисква размерът на получените без правно основание суми по ал. 1 да бъде установен със съставен протокол за неоснователно получени суми. В разглеждания случай съставеният на 08.09.2010 г. протокол за неоснователно получени суми съдържа подробно изложение на резултатите от извършената финансова проверка по изпълнението на регулативните стандарти. Несъставянето на отделен финансов протокол съобразно процесуалните изисквания, действали до 31.12.2009 г., не е повлияло върху фактическите констатации на контролния орган. В административното производство за установяване и събиране на вземанията на НЗОК на изпълнителя на медицинска помощ е била предоставена възможност да защити адекватно интересите си. Не се установява твърдяното в касационната жалба противоречие между протокола за неоснователно получени суми и чл. 25, ал. 2 от "Правилника за реда за определяне на специализираните медицински дейности и стойности.... " с оглед на обстоятелството, че изпълнителят на медицинска помощ е бил запознат с РС "почти в половината на периода, за който се отнасят". Съгласно § 5 от ПЗР на Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение на НЗОК № РД-УС-04-17 от 20.01.2009 г., до изготвянето на окончателните регулативни стандарти за съответното тримесечие изпълнителите на СИМП и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. В аналогичен смисъл е разпоредбата на § 6 от ПЗР на Правилата, приети с Решение № РД-УС-04-153 на НЗОК от 21.12.2009 г. При спазване на цитираните разпоредби изпълнителят на специализирана медицинска помощ е следвало да се съобрази с финансовата рамка за предходното тримесечие или да оспори определените РС за съответното тримесечие. Като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ е причинил плащания от бюджета на НЗОК над определените средства и съгласно изричните клаузи на индивидуалните договори дължи възстановяване на разходите, направени от бюджета на НЗОК в нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. (отм.) и Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. (отм.). Като е приел, че оспорената покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд - Габрово е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,