Решение № 1307 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5255/2007 г.

Решение № 1307 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5255/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ. Бр.59/2007 г./ във вр. с чл. 218и ГПК /отм./ и чл. 218а б. "а"ГПК (отм.). Търговско дружество "БТК" АД София обжалва и иска да се отмени Решение № 139 от 29. 06.2007 година,постановено по гр.възз.д. № 14/2007 година на Кърджалийския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отменено Решение № 68 от 31.12.2003 година, постановено по гр. д. № 47/2003 година на Районен съд гр. К. по отхвърления иск по чл. 109 ЗС на Х. Р. Х. срещу "БТК" АД гр. С. и е постановено ново решение, с което акционерното дружество е осъдено да прекрати неоснователни действия и премахне изградената в неговия имот АТЦ. Поддържа се, че в обжалваната част, въззивното решение е неправилно, необосновани и незаконосъобразно, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) не е постъпило писмено становище от ответника по касация Х. Р. Х.. По подадената касационна жалба, състав на първо отделение на гражданската колегия на ВКС, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото по същество от въззивната инстанция по жалба на Х. Р. Х., окръжният съд е отменил решението на първата инстанция, с което исковете на Х. Р. Х. са отхвърлени и е постановил ново решение, с което исковете са уважение, като "БТК" АД е осъдено на основание чл. 109 ЗС да премахне временната постройка, представляваща АТЦ и специалните съоръжения от имота, собственост на Х. Р. Х., както и да заплати сумата от 321.33 лв., обезщетение на основание чл. 59 ЗЗД за ползването от м. 10.1999 година до 1.11.1999 година, както и разноски по делото. Решението на въззивния съд, в частта, с която акционерното дружество "БТК" е осъдено по иска по чл. 109 ЗС, е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. С заявените от 7.12.1999 година обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 109 ЗС, Х. Р. Х. е поддържал, че от 15.07.1997 година е собственик на недвижим имот в с. Г., а именно парцел I, за който е отреден имот.пл. № 39 от кв. 22 по плана на селото, целия от 1020 кв.м., заедно с построена масивна двуетажна сграда. Върху собствения му недвижим имот има построена сграда 52 кв.м., владяна от ТП "Д", чиито правоприемник е "БТК" АД София, което пречи на упражняване на правото му на собственост, тъй като от стара на дружеството не са предприети необходимите действия за демонтирането временната постройка, поради което иска от съда да бъде осъдено, както и да му се заплати обезщетение за ползването на имота в размер на780 лв. Ответникът е оспорил исковете, възразявайки 1./ че Х. Р. Х. не може да се легитимира като собственик на дворното място, тъй като договорът за покупко-продажба на недвижим имот- общинска собственост е нищожен, а само собственикът има правната защита по чл. 109 ЗС и доколкото не бъде уважено първото възражения, то 2./ искът по чл. 109 ЗС не може да бъде уважен,тъй като процесното АТЦ е собственост на дружеството, надлежно включено в баланса . За успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС, страната ищец следва да установи по безсъмнен начин,че е титуляр на правото си на собственост на недвижимия имот, както и обстоятелството че страната - чрез фактически или правни действия респ. бездействия/ конкретно посочени в исковата молба/ пречи на лицето собственик да упражняване на правото на собственост- т.е. да владее и ползва имота си без да е длъжен да се съобразява с поведението на друг правен субект. Изводите на въззивния съд, че Х. Р. Х. се легитимира като собственик на ДВОРНОТО МЯСТО от 1020 кв.м., съставляващо парцел I, за който е отреден имот пл. № 39 в кв. 22 по РП на с. Г., са незаконосъобразни. От фактическа страна няма спор, че с писмен Договор от 15.09.1997 година, сключен между Х. Р. Х. и Кмета на община К., на основание Наредба за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество /НПСУРОИ/ и Заповед КО 228/2.09.1997 година, първият е закупил общински имот - масивна двуетажна сграда, построена върху парцел I, пл. № 39 в кв. 22 . целия от 1020 кв.м. по РП на с. Г. за сумата 869 000 лв., платени в брой. С Договор от 6.11.1997 година " за поправка на продажба" на общински недвижим имот, между същите страни е постигнато споразумение, че в предходния договор, след думите "общинска собственост" се добавя - дворно място заедно с " както и с думите "същото дворно място", преди индивидуализацията на поземления имот с регулационните номера според действащия план. Настоящият състав на касационният съд намира, че по силата на писмения Договор от 6.11.1997 година "за поправка на продажба от 15.09.1997 година " купувачът Х. Р. Х. не може да се легитимира като собственик на ДВОРНО МЯСТО от 1020 кв.м., парцел I имот пл. № 39 от кв. 22 по плана на с. Г., община К.. Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор т.е. същият се счита за сключен при постигане на съгласие относно обекта- конкретния недвижим имот, предмет на разпоредителната сделка. В договорът от 15.09.1997 година като предмет на сделката е посочена само "масивна двуетажна сграда, построена върху парцел I". Договорът като съглашение не може да бъде поправен с друг договор, когато се променя волята на страните и наред с конкретния недвижим имот, се добавя и друг имот. Волята на страните не може да бъде променяна под формата на "поправка", тъй като това означава, че е налице договор, сключен при грешка в предмета или без основание, ако волята на страните е била за друг обект, различен от този вписан по договора. При събраните по делото доказателства, ангажирани от ищеца за установяване на легитимацията му като собственик на дворното място/ при наличие на оспорената валидност на придобивната правната сделка/ и жилищната сграда в парцел I, Х. Р. Х. не е установил придобиването на дворното място. Дори да би могло да се предположи, че придобивното основание, сделката за закупуване на имот- частна общинска собственост, е сложен фактически състав, при който съгласуването на волите като елемент на сключване на договора досежно обектите на продажбата се предхожда от решение /разрешение/ на административен орган, което обхваща както сградата, така и дворното място, то поради липса на събрани в тази насока доказателства, не би могло да се приеме, че волята на страните по основния договор от 6.11.1997 година, може да се поправя. За да възникне валидно съглашение, с вещно-правни поледици, то следва да е сключено по реда и формата на основното /"грешното"/ съглашение, когато са налице предпоставки да се ползва облекчената процедура- чл. 18 ЗС. Изложените от настоящият състав правни съображения обосновават наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по иска по чл. 109 ЗС / въззивното решение се обжалва само в тази част/ по см. на чл. 218б б. "в" ГПК (отм.) и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът по чл. 109 ЗС следва да се отхвърли. В този аспект на правни съображения, спорният въпрос за характера на собствеността- частна или публична общинска собственост, остава извън предмета на спора, след като няма валидно съглашение за прехвърляне собствеността на дворното място, а искът на Х. Р. Х. по чл. 109 ЗС, касае именно защита на смутеното упражняване на правото на ползване на дворното място от собственик на същото. Спорът, че като собственик на двуетажната жилищна сграда не са налице предпоставките на чл. 109 ЗС е преклудиран с отменителното Решение на ВКС № 811 от 16.07.2002 година, с което е прието, че функционирането на АТЦ при констатираното отстояние от 3.80 кв.м. между двете сгради в парцела не застрашава или смущава ползването на жилищната сграда от собственика и според нейното функционално предназначение. За пълнота на изложението в тази насока следва да се съобразят и писмените доказателства по делото за разменена през 1998 година кореспонденция между К на община К. същият, който е подписал от името на общината "договорите" за продажба/ и ТП "Д" установяващи факта, че към датата на сключване на продажбата сградата на АТЦ е съществувала и купувачът е приел да сключи сделката именно с тази вещната тежест/ временната постройка, задоволяваща обществена нужда/ и факта, че и след продажбата не е имало предписание за премахване на сградата по административен ред, тъй като съгласно ЗСъобщ. Общината е следвало да "измести АТЦ" като осигури подходящо петно за нов строеж, а в оценителния протокол за продажбата от 1997 година е не имало /според вл.л./ предвидени средства за изместването на АТЦ т.е. такова преместване не е било договорено. Изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза пред РС дава заключение, че по плана на с. Г. кула, одобрен със Заповед № 421/24.07.1980 година парцел I в кв. 22 е отреден за "здравна служба", а съществуващата жилищна сграда- за събаряне. Едва през 1998 година е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план, засягащ процесния парцел, като същият е преотреден за индивидуално жилищно строителство", а за нуждите на далекосъобщенията е отреден нов парцел, в който е предвидено петно за нова АТЦ. Дори съдът да би приел, че договорът от 15.09.1997 година е проявил вещно-правно действие,то искът не би могъл да бъде уважен, доколкото липсва предписание по чл. 309 ППЗТСУ за събаряне на временното строителство, тъй като процесната АТЦ е изградена през 1989 година на основание 112 ал. 1,чл. 120 ал. 4 и чл. 172 ал. 1 от ППЗТСУ и чл. 8 ал. 2 от ЗСъобщ., при спазване изискванията на чл. 151 ал. 1 и чл. 172 ал. 1 ППЗТСУ въз основа на Разрешение за строеж от 12.04.1989 година при статут на парцела- държавна собственост, предназначен за изграждането на производствено техническа сграда на съобщенията, и като дълготраен актив е включена през 1991 година в баланса на "Б"/ Акт за ДС-402/ 27.07.1979 година, извлечение от сметка "основни средства", инв. № 911 и 912 относно сградата в с. Г. кула, извлечение от сметка 203 към 31.12.1998 година. По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК /отм./и чл. 218и ал. 1 ГПК /отм./, състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия