Решение № 8730 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3087/2017 г.

Решение № 8730 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3087/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ш., ул. "П. С." .№..., ет. ..., чрез адв. П. Т.-С., САК срещу Решение № 49/17.01.2017 г. постановено по адм. д. № 2299/2016 г., по описа на Административен съд гр. В., с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-03002714001101- 091-001/26.02.2016 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи гр. В., потвърден с Решение № 127/17.05.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. В. при Централното управление на Националната агенция за приходи, с който са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер на главницата от 21 338 лв. и общ размер на лихвата 10 634,34 лв. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора адв. Старева, който моли да се присъдят направените по делото разноски на доверителя му. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при Централното управление на Националната агенция за приходи, в писмени бележки е взел становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Н. К. против РА на ТД на НАП - В., с който са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. ведно с лихви, след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК. Съдът е приел, че са законосъобразни констатациите, направени от данъчните органи, че за процесните периоди декларираните от ревизирания субект доходи не съответстват на разходите, направени от него и затова е направен извод, че правилно данъчните задължения са определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Съдът също е кредитирал установените обстоятелства и направените въз основа на тях констатации в ревизионния акт, че не е възможно паричните средства да са дадени в заем от бащата на ревизираното лице, тъй като не е доказано, че е разполагал с такива суми. Относно ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства съдът е стигнал до извода, че не е доказано как са придобити доходите на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно, като не са налице посочените от касатора отменителни основания. Определеният данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. е въз основа на извършена ревизия на данъчния субект Н. К. по реда на чл. 122 от ДОПК във връзка с анализа, извършен по ал. 2 на същата правна норма. Първоинстанционният съд правилно е установил и възприел фактическата обстановка по делото и е направил законосъобразни изводи въз основа на доказателствата, събрани в хода на данъчната ревизия и в съдебното производство. Касаторът не е доказал наличие на доходи, които да съответстват на направените от него разходи през процесните години. Твърденията му, че това са суми пари, дадени като дарение от баща му А. К., не намират опора в доказателствата по делото. За обосноваване на доходите по делото са представени договори за покупко-продажба на злато и договор за дарение. Съдът е обсъдил достоверността на представените частни документи, като е анализирал съдържанието, родствените отношения на страните по тях и времето на представянето им като доказателство на заявеното с тях. Наличието на имущество на "платците" по тези договори не доказва обстоятелството за наличност на средствата, към датата на сключването им. Предаването на сумите не кореспондира с данни за съхраняването им в банкови институции или по друг начин, който да отговаря на не малкия им размер. Възражението за едностранчиво обсъждане на доказателствата от съда е декларативно. Изводите на съда са направени след преценка и съпоставка на всички събрани по делото доказателства, като са изложени съображения за кредитирането им. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поради това обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение