Решение № 112 от 25.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 395/2012 г.

Решение № 112 от 25.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 395/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. С решение от 22.12.2011 г. по гр. д. № 2795/2011 г. на Софийски АС по същество се: 1. Отменя решение № 348/6.07.2011 г. по гр. д. № 290/2010 г. на Врачански ОС в частта, с която А. Е. -В. е осъдено да заплати на СД Е-М-А-С. и сие сумата 45 850.49 лв. обезщетение за причинени вреди: по изп. д. № 226/2009 г. на ЧСИ В. Й. -7 886.60 лв., за прекратяване на договор от 7.04.2007 г. -37 864.49 лв. и 100 лв. пропуснати ползи, както и 3 500 лв. разноски по компенсация., 2. Потвърждава същото решение в частта, с която О. М. е осъден да заплати на ищцовото СД същите суми. Въззивният съд е квалифицирал исковете така - за обезщетение за вреда от публична продан по чл. 45 ЗЗД, за вредата от неизпълнение на сключен договор с трето лице по чл. 21 ЗЗД и срещу А. Е. по чл. 49 ЗЗД, за който е приел, че е неоснователен. Против решението са подали касационни жалби две от страните. О. М. го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част. СД Е-М-А С. и сие го обжалва в отхвърлителната му част. А. Е. е подало отговор, че оспорва изцяло касационната жалба на СД Е-М-А С. и сие. С определение № 203/6.03.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество по касационната жалба-т. 1 ТР 1/19.02.2010 г. ОСГТК. В открито с. з. СД е представило писмени бележки в които твърди, че не е налице недопустимо съдебно решение, тъй като не било нарушено диспозитивното начало и нямало липса на правен интерес или на правоспособна страна. Затова моли да се остави без уважение касационната жалба на М. и да се уважи подадената жалба от СД, като се присъдят разноски. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: С петитума на исковата молба се иска солидарно осъждане на двамата ответници /М. като управител на Е./ на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, за заплащане на: вреди по изп. дело, вреди и пропуснати ползи от прекратяване на договора с трето лице. Въззивният съд е квалифицирал исковете така - за обезщетение за вреда от публична продан по чл. 45 ЗЗД, за вредата от неизпълнение на сключен договор с трето лице по чл. 21 ЗЗД и срещу А. Е. по чл. 49 ЗЗД. Исковата молба съдържа едновременно обстоятелства относими към иск по чл. 55 ЗЗД с оглед отпаднало материалноправно основание за събиране на вземането-обезсилена заповед за изпълнение, така и обстоятелства за предприети изпълнителни действия довели до удовлетворяване на взискателя, евентуално обуславящи отговорност на съдебния изпълнител за вреди по чл. 441 ГПК или процесуално незаконосъобразно изпълнение. В исковата молба е следвало да се направи разграничаване на действията, които и с оглед конституираните ответници, ищецът квалифицира като увреждащи неправомерни действия по смисъла на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Налице е противоречие между обстоятелствена част-отпаднало основание относимо към иск по чл. 55 ЗЗД, и петитум-по чл. 45 и 49 ЗЗД, на исковата молба. Обстоятелствената част е относима към непредявени искове по чл. 55 ЗЗД и не кореспондира на петитума по чл. 45 и 49 ЗЗД. Затова, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение и дадени указания за отстраняване на нередовностите й. По чл. 21 ЗЗД правната квалификация е дадена от съда в отклонение от диспозитивното начало, поради произнасяне в несъответствие с обстоятелствената част. Разгледани са непредявени искове, тъй като в исковата молба няма твърдения за недобросъвестност в действията на управителя, като физическо лице, спрямо съществуващото между ищеца и третото лице-съконтрахент в облигационно правоотношение, предполагащо знание за същото, осуетило изпълнението му. По принцип възлага се управление, а подаването на заявление по чл. 417 ГПК е действие на управление. Но в случая ищеца сочи последното, като неправомерно поведение, обаче без твърдение за недобросъвестност в смисъла на знание за съществуващо облигационно отношение между ищеца и трето лице, както и че с предприемане на това действие на управление се възпрепятствало изпълнението на облигационното отношение. По изложените съображения, въззивното решение е изцяло недопустимо и следва да се обезсили, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и съобразно т. 4 ТР 1/2001 ОСГК, ВКС-I т. о.