Решение № 10468 от 17.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Антонов срещу Решение 39/29.04.2022 г. на Административен съд-Видин (АС-Видин) постановено по адм. дело 40/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Антонов срещу Заповед 3282з-303/31.01.2022 г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция при Министерството на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че след като има образувано досъдебното производство, по което К. Антонов е обвиняем, дисциплинарното производство следва да започне след влизането в сила на осъдителна присъда, а наказанието да се налижи на основание чл. чл. 203, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Счита, че съдът е нарушил материалния закон и по конкретно чл. 195, ал. 5 ЗМВР. Счита, че съдът неправилно е приел, че дисциплинарното нарушение е точно описано съобразно чл. 210 ЗМВР, като дисциплинарно наказващият орган хипотетично е приел, че е налице уронване на престижа на службата, без да е отчел как е станало това и на база на какви доказателства е установено. Твърди, че е допуснато нарушение при определяне на вида и размера на наложеното наказание. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което оспорваната заповед се отмени. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Йорданов. Ответникът по касация Директорът на Главна дирекция Гранична полиция, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АС-Видин е била Заповед 3282з-303/31.01.2022 г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция, с която на К. Антонов за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичен кодекс) т. т. 15, 19 и 20, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В заповедта е посочено, че на 01.11.2021 г. около 03:15 часа младши инспектор К. Антонов старши полицай в МГПВ от ГПУ Брегово при РДГП Драгоман е изпълнявал служебните си задължения, като за времето от 18:00 часа на 31.10.2021 г. до 09:00 часа на 01.11.2021 г. е бил планиран в състава на ГПН АвП 100, като за времето от 04:00 часа до 09:00 часа нарядът е пренасочен в ГПН "ОИГ" за претърсване на район в [населено място] и издирване на избягали от автомобил чужди граждани. По време на претърсването младши инспектор Антонов е намерил и взел мобилен телефон и раница, които е оставил в управлявания от него служебен автомобил. За намерените вещи младши инспектор К. Антонов не е уведомил служителя - младши инспектор Ж. Николов, с който е бил в наряд, както и други служители от ГПУ - Малко Търново, при отвода на наряда. При прибирането си към ГПУ Малко Търново, младши инспектор К. Антонов е оставил в квартирата си в гр. Малко Търново намерените от същия вещи мобилен телефон и раница, които вещи са принадлежали на задържаното лице М. Алханшул. След анализ и оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства ДНО е приел, за доказано по несъмнен начин, че с действията си младши инспектор К. Антонов е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание уволнение. За да отхвърли жалбата срещу заповедта съдът, след като е установил, въз основа на събраните доказателства относимите към спора факти, е изложил подробни съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, в предвидената от чл. 210, ал. 1 ЗМВР форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и посочените в заповедта като нарушени разпоредби на т. т. 15, 19 и 20 от Етичен кодекс е приел, че заповедта е съответна на материалния закон. За неоснователни е приел възраженията на жалбоподателя за липсата на достатъчно доказателства за извършеното нарушение, за неизлагане на мотиви в оспорваната заповед, че наложеното наказание е твърде тежко, предвид безупречната му характеристика на гражданин и дългогодишен служител на МВР. Приел, че при издаване на оспорената заповед е спазена целта на закона. Решението е правилно. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Компетентността на органа произтича от разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР. Правилен е изводът му, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този извод на съда е неправилен, тъй като в заповедта липсвали фактически и правни основания за издаването й. Оспорената заповед съдържа всички законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят (касатор в настоящото производство) е индивидуализирано в необходимата степен, както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. От изложеното в мотивите на оспорваната заповед и в обобщената справка безпротиворечиво се извежда извод, че Антонов е имал поведение, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Конкретните нарушени разпоредби на Етичния кодекс са посочени в заповедта и те са свързани с нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, с които е уронен престижът на службата, което от своя страна представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание уволнение. Правилен е и изводът на съда, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано от събраните доказателства събраните сведения, обяснения, докладни записки, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Правилен е и изводът му, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че за процесния случай е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто настоящият случай не е. Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за нарушения на Етичен кодекс, което е довело до уронване престижа на службата, като събраните доказателства, потвърждават така вмененото за извършено дисциплинарно нарушение. В допълнение следва да бъде посочено, че липсва законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и състав на престъпление, по аргумент от чл. 194, ал. 3 ЗМВР, съответно, че привличането към наказателна отговорност е неотносимо. Настоящата инстанция не споделя мотивите на решаващия съд, че Антонов е осъществил престъпния състав на чл. 195 НК и изложените в тази връзка съображения, тъй като липсва влязла в сила присъда по повдигнатото на служителя обвинение, но това не променя крайният извод за правилност на обжалвания съдебен акт. Спорният въпрос относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващият съд. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. В случая, касаторът е изпълнявал служебните си задължения, като за времето от 18:00 часа на 31.10.2021 г. до 09:00 часа на 01.11.2021 г. е бил планиран в състава на ГПН АвП 100, като за времето от 04:00 часа до 09:00 часа нарядът е пренасочен в ГПН "ОИГ" за претърсване на район в [населено място] и издирване на избягали от автомобил чужди граждани. По време на претърсването младши инспектор Антонов е намерил и взел мобилен телефон и раница, които е оставил в управлявания от него служебен автомобил. За намерените вещи младши инспектор К. Антонов не е уведомил служителя - младши инспектор Ж. Николов, с който е бил в наряд, както и други служители от ГПУ - М. Търново, при отвода на наряда. При прибирането си към ГПУ Малко Търново младши инспектор К. Антонов е оставил в квартирата си в гр. Малко Търново намерените от същия вещи мобилен телефон и раница, които вещи са принадлежали на задържаното лице М. Алханшул, с което е нарушил текстове на т. т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че ДНО правилно е субсумирал установеното от фактическа страна под цитираните норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Правилен е изводът на съда, че с деянието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата. Деянието е станало известно на широк кръг лица, посочени в административния акт, с което е уронен престижът на службата и на МВР като цяло. В оспорената заповед като нарушени са посочени разпоредбите на Етичния кодекс по т. 15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 19 - държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява и т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си. Посочените нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. В касационната жалба се сочи, че наказанието е прекомерно тежко, като вместо него е следвало да бъде наложено наказание по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Възражението е неоснователно. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание уволнение, при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При постановяването на решението си Административен съд - Видин не е допуснал съществено нарушение на процесуалния и нарушение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание за отмяна. С оглед изхода на спора своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи и се присъди такова в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение