Решение № 4157 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2023 г.

ВАСШесто отделение05.04.2024 г.докладчик Росица Чиркалева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 163 от 30.10.2023г., постановено по адм. д. 255/2023г. по описа на Административен съд Ямбол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмет на община Елхово срещу Решение 163 от 30.10.2023г., постановено по адм. д. 255/2023г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменен Мълчалив отказ на кмета на община Елхово по подадено от И. Димитраков, чрез настойник Г. Димитраков на 22 август 2023 по ССЕВ на общинска администрация Елхово Заявление- декларация вх.94-3-1310/22.08.2023 г. по образец на приложение 1 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган. Касаторът претендира неправилност на оспореното решение, като сочи че същото е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводсвтените правила и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на същото. Ответникът И. Димитраков, чрез своя настойник Г. Димитраков, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същата за неоснователна. В хода на първоинстанционното производство от фактическа страна е установено, че И. Димитраков, чрез настойника Г. Димитраков е подал до община Елхово Заявление- декларация вх. 94-3-1228/11.07.2023г. с искане за включване в механизма лична помощ", като е посочил, че желае за асистент да бъде назначено лицето Д. Димитраков, а Д. Димитракова за асистент- заместник. Между кмета на Община Елхово - доставчик на лична помощ", Д. Димитраков - асистент" и И. Димитраков - ползвател"на основание чл.14, ал.3 от Закона за личната помощ е подписано Тристранно споразумение ЗЛП-247/17.07.2023 г. с предмет предоставяне от асистента на лична помощ на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на ползвателя , срок от 01.08.2023г. до 30.06.2028г. и 168 часа месечно за предоставяне и ползване на личната помощ. На база Тристранно споразумение ЗЛП-247/17.07.2023г. между кмета на общината, в качеството му на работодател и асистента Д. Димитраков е сключен Трудов договор 32/24.07.2023г. за предоставяне на механизма лична помощ, като в т.6 се съдържа изрична клауза в полза на двете страни, че договора е със срок на изпитване шест месеца. Със Заповед 24/21.08.2023г. кметът на община Елхово на основание чл.71, ал.1 КТ е прекратил трудовото правоотношение със Д. Димитраков, по Трудов договор 32/24.07.2023г. между община Елхово и Д. Димитраков - личен асистент на ползвателя по Механизма за лична помощ, гр.Елхово И. Димитраков считано от 22.08.2023г. На 22.08.2023г. по Системата за сигурно електронно връчване на Общинска администрация - Елхово от И. Димитраков, чрез настойника Г. Димитраков е подадено заявление-декларация вх. 94-3-1310/22.08.2023г. с искане за включване в механизма лична помощ", като е посочено, че желае за асистент да бъде назначено лицето Д. Димитраков, а Д. Димитракова за асистент-заместник. В представената от администативния орган административна преписа не се съдържат доказателства за наличие на произнасяне от страна на кмета на община Елхово по процесното заявление. Такива не са представени и в хода на първоинстанционното производство. При така описаната фактическа обстановка, административен съд Ямбол е приел за допустимо инициираното пред него оспорване срещу Мълчаливия отказ на кмета на община Елхово по подадено от И. Димитраков, чрез настойник Г. Димитраков на 22 август 2023 по ССЕВ на общинска администрация Елхово Заявление-декларация вх.94-3-1310/22.08.2023г. по образец на приложение 1 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ. Съдът е изложил обстойни аргументи относно дължимото от административния орган изрично произнасяне по подаденото от ответника по настоящата касация Заявление-декларация вх.94-3-1310/22.08.2023г. по образец на приложение 1 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ. Отчел е липсата на изрично изразено от административния орган волеизявление по така отправеното към него искане за предоставяне на администраивна услуга и е приел, че при тези обстоятелства е налице формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол. Изложените от първоинстанционния съд аргументи в тази насока изцяло се споделят от касационната съдебна инстанция. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че не е налице задължение от страна на административния орган да се произнесе с изричен акт по подаденото от И. Димитраков, чрез настойника Г. Димитраков Заявление-декларация вх.94-3-1310/22.08.2023г. по образец на приложение 1 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ. Касационната инстанция не споделя доводите на касатора за липсата на формиран от негова страна мълчалив отказ и с оглед наличието на предходно произнасяне по подадено от ответника по касацията Заявление- декларация вх. 94-3-1228/11.07.2023г. Правилен е изводът на административен съд Ямбол, че след прекратяване на трудовия договор между общината и личния асистент, правоотношението по предходното заявление е приключило и за ползвателя на помощта не съществува друг ред да реализира правото си на лична помощ, освен чрез подаване на ново заявление, по което административният орган дължи произнасяне. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗЛП и чл.2, ал.2, ал.3, и ал.4 от Наредба РД-07-7/28.06.2019 г. за включване в механизма лична помощ, човек с трайно увреждане, който иска да му бъде предоставена лична помощ, подава лично, чрез изрично упълномощено от него лице или чрез лице по чл.8, ал.2 от Закона за личната помощ заявление-декларация по образец (приложение 1) до кмета на общината по настоящия адрес, като в заявлението се декларира, че човекът с трайно увреждане няма да получава друга подкрепа за задоволяване на същите потребности за периода, през който ще се предоставя механизмът лична помощ и към същото се прилагат посочените документи. Последната разпоредба сочи компетентност именно от страна на процесния касатор да се произнесе по подаденото до него заявление за предоставяне на лична помощ, като възможностите, с които разполага са законовоопределени от нормата на чл. 14, ал.2 и ал.3 от ЗЛП. Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 от ЗЛП, при констатиране на непълноти в документите, кметът на общината дава на заявителя 7-дневен срок за отстраняването им. В случай, че такива не са налице, кметът на съответната община следва да предприеме едно от действията разписани в нормата на чл. 14, ал.3 от ЗЛП. Същият е задължен или да сключи споразумение между ползвателя на лична помощ, асистента и доставчика на помощта или да уведоми заявителя за невъзможността да се предостави лична помощ поради липса на кандидати за асистенти. При така дадената регламентация, безспорно кмета на общината е задължен да се произнесе с изричен акт, като сключи споразумение и трудов договор или при непълнота на документите към заявлението да уведоми писмено заявителя за констатираните нередности и да му даде срок за отстраняването им, а когато не са отстранени в регламентирания срок да спре процедурата до тяхното отстраняване, за което лицето отново се уведомява писмено, а в хипотезата на невъзможност за предоставяне на лична помощ, поради липса на кандидати за асистенти, следва да уведоми писмено заявителя. Всяка една от тези зоконоворегламентирани хипотези, вменява на административния орган задължение за действие. Същият не може да бездейства при наличие на подадено пред него заявление за предоставяне на лична помощ от правоимащо по смисъла на Закона за личната помощ лице. Всяко бездействие извън предоставения от закона срок за предприемане на дължимото действие, води до формиране на мълчалив отказ по подаденото заявление. Оспореният в процесния случай такъв, правилно и съобразно относимите материално правни разпоредби е отменен от първоинстанционния съд. Последният обосновано е аргументирал извод за дължимо от кмета на община Елхово изрично и мотивирано волеизявление, предвид което е върнал преписката за ново произнасяне. Решението на Административен съд Ямбол е валидно и допустимо, а разгледано по същество - правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК, предвид което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора касационният ответник има право на разноски, но предвид липсата на изрично искане, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,