Решение № 13510 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП против Решение 826/18.04.2024 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. д. 358/2023 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03000822003062-091-001/01.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, в оспорената и потвърдена част с негово Решение 73/19.05.2023 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски.

С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Заявява искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции 2 400 лв., а при условие, че касационната жалба бъде приета за неоснователна присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Подробни съображения по съществото на спора излага в писмена молба от 26.11.2024 г. Касационната жалба не съдържа доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Ответникът по касационната жалба Г. В. В., [ЕГН] с адрес: гр. Добрич, [адрес] оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Станчев по съображения, изложени в писмени бележки, и иска да бъде потвърдено решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 950 лв. С молба от 02.12.2024 г. представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 950 лв.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд Добрич като валидно, допустимо и правилно.

Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи.

По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за неговата неправилност:

С оспорената част от РА Р-03000822003062-091-001/01.02.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, е ангажирана отговорността на ревизираното лице Г. В. В. в размер на 6 500 лв. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за дължими и невнесени задължения на Данивон ЕООД за: корпоративен данък за 2019 г. и лихви, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода м. юни 2019 г. м. април 2022 г. и лихви, вноски за ДОО и здравно осигуряване от осигурител и вноски за УПФ и лихви за периода м. юни 2019 г. м. април 2022 г. по подадени декларации.

В хода на ревизионното производство приходните органи са установили следното:

1. Г. В. е управител и едноличен собственик на Данивон ЕООД от 03.08.2017 г. и към датата на акта според данните, вписани в Търговския регистър;

1. Данивон ЕООД има непогасени публични задължения в размер на 15 853.40 лв.;

1. За принудителното им събиране е образувано изпълнително дело 200930012/2020 г. Дългът е определен като несъбираем и производството по принудително изпълнение е прекратено на 10.01.2023 г. на основание чл. 225, ал. 1, т. 4 ДОПК, към който момент размерът на задълженията е 17 941.38 лв.;

1. На 11.02.2022 г. между Данивон ЕООД като заемодател и И. В. В., майка на съпругата на В., като заемател е сключен договор за заем на сумата от 6 500 лв. за срок до 11.05.2022 г. без лихва. В ревизионното производство и при обжалването на акта по административен ред не са представени доказателства за това, че заемът е върнат.

При така установените факти приходните органи приемат, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ревизираното лице за неплатените данъци и задължителни осигурителни вноски от Данивон ЕООД по чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция (ДВ, бр. 92/17) намаляване на имуществото на дружеството. В решението на решаващия орган при обсъждането на елементите от фактическия състав (ФС) се прави позоваване на първата хипотеза на чл. 19, ал. 2, т. 1 - плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент (стр. 11).

В съдебното производство от страна на жалбоподателя е представен Анекс към договора за заем от 14.02.2022 г., с който страните договарят годишна лихва в размер на 5%, и РКО 6/11.02.2022 г. за изплатената от дружеството сума в размер на 6 500 лв. на И. В. по договора за заем, ПКО 1/11.05.2022 г. за върнатата сума в посочения размер от И. В., ПКО 6/11.05.2022 г. за изплатената лихва в размер на 79.25 лв.

Според съдебно счетоводната експертиза предоставянето на заемните средства е отразено в счетоводството на дружеството по дебита на с/ка 529 Други краткосрочни вземания и заеми и е намалена разполагаемата сума по с/ка 501 Каса . Представен е хронологичен регистър на сметка 501. Констатациите на експерта се основават на оборотните ведомости. Връщането на заема е отразено в увеличение на касата на дружеството и намаление на с/ка 529. Приходите от лихви също са намерили отражение в счетоводната отчетност на дружеството. След анализ на подадената ГДД за 2022 г. на 27.06.2023 г. вещото лице потвърждава декларирането на приходи от продажба на продукция и на приходи от лихви. То дава заключение и за наличните активи на дружеството преди предоставянето на заема 27 009.62 лв. парични средства в брой и вземане от клиент по фактура 52/04.06.2021 г. 4 100 лв. След предоставянето на заема те са: 20 509.62 лв. средства в касата, вземане от клиент по фактура 52/04.06.2021 г. 4 100 лв. и вземане от И. В. - 6 500 лв. Към датата на връщането на заема паричните средства в брой са в размер на 6 313.23 лв., а другият актив е вземането от клиент за 4 100 лв.

След като е анализирал подробно всички факти по делото съдът е обосновал верен извод за материалната незаконосъобразност на оспорения РА.

Обсъдил е не само хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо, но и предложение второ с оглед изложените от приходните органи и решаващия орган фактически основания. Правилно е определил елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, регламентирани в условията на кумулативност, и е приел, че приходните органи не са доказали съществени елементи от тях, а именно, че с предоставянето на заема имуществото на дружеството е намаляло и поради тази причина не са погасени задълженията му за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Не е спорно между страните по делото, а това е установено и в решението на решаващия орган, че към 31.12.2021 г. дружеството има налични парични средства в брой в размер на 27 859.01 лв. След предоставянето на заема активите не намаляват, тъй като за сметка на намалението на паричните средства то има актив вземане от заемателя.

Намаляването на наличните суми в касата към 11.05.2022 г. и към 20.05.2022 г. (след връщането на заема) е поради извършени сторно операции на 14.02.2022 г. в размер на 18 050 лв. и на 20.05.2022 г. в размер на 3 100 лв. във връзка с развалянето на сключени от дружеството договори за изработка. Фактите във връзка с върнатите суми на 14.02.2022 г. са обсъдени в решението на решаващия орган и същият приема за неправилен изводът на приходните органи, че с тези суми дружеството е следвало да погаси публичните си задължения и обосновава извод, че не е налице причинно следствена връзка между тези действия на управителя, извършени в изпълнение на поети договорни задължения, и непогасяване на публичните задължения. Тези факти по принцип не променят извода на съда, че в резултат на плащането на сумата по договора за заем имуществото не е намаляло, а наличните пари са намалели временно за срок от 3 месеца, при това дори и след намаляването им те са били достатъчни за погасяване на задълженията на дружеството.

Доводът на касационния жалбоподател, че ПКО за връщане на сумата и плащане на лихвата, както и анексът към договора, са създадени за целите на съдебното оспорване, тъй като в хода на ревизията и при административното обжалване не са представени, е обсъден от съда. Той се е позовал отново на заключението на ССЕ, според което предоставянето на заема и връщането на същия са отразени в счетоводните регистри с контировки 12/11.02.2022 г. и 27/11.05.2022 г., т. е. на датите на издаването на касовите документи (РКО и ПКО). По отношение на ПКО за връщане на сумата в размер на 6 500 лв. не се установява да е нарушена поредността в номерата на издадените други такива, а само за ПКО за плащането на лихвата.

Дали заемът е върнат в рамките на три месеца или изобщо не е върнат в продължителен период от време след падежа, е въпрос, относим към преценката за това дали е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на пар. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО и дали в резултат на него и намаляването на имуществото е невъзможно да се съберат публичните задължения на задълженото лице. Това е така, защото според чл. 20 ДОПК принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност по чл. 19. В случая става въпрос за дадени назаем 6 500 лв. от парите в касата на Данивон ЕООД, след което в нея остават 20 509.62 лв. Именно поради това не може да се приеме, че в резултат на така дадения заем е станало невъзможно събирането на публичните задължения на дружеството, независимо от това дали счетоводно е отразено връщането му или не (виж също така и Решение 5681/09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. 11869/2023 г.). Що се отнася до лихвата договарянето й или не е въпрос, относим към хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. второ ДОПК безвъзмездно отчуждаване на имущество, на която приходните органи не се позовават, но въпреки това съдът я е обсъдил.

Както вече беше посочено, решаващият мотив на съда за отмяната на РА като материално незаконосъобразен е този, че след предоставянето на заема имуществото на дружеството не е намаляло до степен, че да е невъзможно да се съберат публичните му задължения. Касаторът посочва в жалбата си, че наличните парични средства в касата според него са били само дадените назаем, а останалите не са били налични (действителни), т. е. срещу дадената назаем сума в размер на 6 500 лв. е било възможно да се насочи принудително изпълнение, но не и срещу останалите 20 509.62 лв. Това твърдение обаче не е подкрепено с доказателства, а и противоречи на мотивите на неговото решение, според което с наличните парични средства в касата към м. февруари 2022 г. дружеството е изпълнило договорните си задължения за връщане на платените от възложителите суми по развалените договори за изпълнение, потвърдено и от писмените обяснения на възложителите, и не е налице причинно следствена връзка между тези действия на управителя и непогасяването на публичните задължения на дружеството.

С оглед мотивите на първостепенния съд, обосноваващи материална незаконосъобразност на РА, не са налице условията на чл. 161, ал. 3 ДОПК за възлагане на разноските на жалбоподателя.

По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като правилно постановено в съответствие с приложимия материален закон следва да бъде оставено в сила и на ответника по касация да се присъдят претендираните разноски.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение