Решение № 3667 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11415/2019 г.

Решение № 3667 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11415/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Кацаров, подадена чрез адв. Х. Каленски срещу решение № 159/21.06.2019 г., постановено по адм. дело № 486/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 000507/04.06.2013 г., издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" в Община Дупница, потвърден с решение на началника на отдел МДТ в Община Дупница, обективирано в писмо изх. № 94-Е-503-1/20.08.2018 г., с който е определено задължение за данък върху недвижими имоти за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. в общ размер от 571, 659 лв. и лихва към 04.06.2013 г. - 160, 27 лв., както и за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 000508/04.06.2013 г., издаден от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" в Община Дупница, потвърден с решение на началника на отдел "МДТ" в Община Дупница, обективирано в писмо изх. № 94-Е-503-1/20.08.2018 г., с който е определено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г. в общ размер от 2208, 60 лв. и лихва към 04.06.2013 г. – 660, 15 лв. Оплакванията в касационната жалба са свързани с доводи за неправилност на решението, тъй като издадените актове за установяване на задължения по декларация били издадени в нарушение на чл. 11 от ЗМДТ, имащи за адресат лице, което не е собственик на недвижимите имоти и установените задължения били за вземания които са погасени по давност. Предвид изложеното касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено и да се обяви нищожността на двата броя актове за установяване на задължение по декларация. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - началника на отдел "МДТ" в Община Дупница, чрез адв. Чомакова я оспорва, като моли обжалваното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното пред настоящия касационен състав решение, първоинстанционният съд е приел, че предмет на съдебното производство е само валидността на оспорените актове - Акт за установяване на задължения по декларация № 000507/04.06.2013 г. и Акт за установяване на задължения по декларация № 000508/04.06.2013 г. и този предмет предопределил и обхвата на съдебната проверка – само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност, но не и унищожаемост на актовете. Посочил е, че за да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. Позовал се е на правната теория, която е изградила следните критерии при които един порок води до нищожност, а именно: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление; съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност когато водят до липса на волеизявление; нарушението на материалния закон е основание за нищожност само когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган или при пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезиса на материалноправната норма; актът е нищожен само ако преследваната с издаването му цел е различна от законоустановената и не би могла да бъде постигната с никакъв друг акт. За да отхвърли жалбата на Е. Кацаров против двата броя АУЗД с искане за обявяването на нищожността им, Административен съд – Кюстендил е приел следното: Компетентността на органа е определена в закона - в случая с разпоредбите на чл. 4, ал. 1-5 и чл. 9б от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Приел е актовете за установяване на задължение по декларация за валидни, като издадени от административен орган с материална и териториална компетентност – главен специалист МДТ, който по силата на оправомощаване от кмета на община Дупница, има качество на орган по приходите по см. на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 във вр. чл. 9 б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задълженията за данък върху недвижими имоти, ТБО и лихви съгласно регламентацията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Приел е, че не се доказва нищожност и поради порок във формата. Посочил е, че АУЗД са издадени в предвидената с чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. Съдържат правните и фактически основания за постановяване им, дата на издаване, име и длъжност на издателя, които имат отношение към редовността на актовете. Съществени във връзка с оплакванията за нищожност са подписа на издателя, както и наличието на разпоредителна част. В случая било безспорно, че АУЗ били надлежно подписани и съдържали разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата, поради което е прието, че са валидни. Приел е, че при издаване на АУЗ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за нищожност. Принципно заявените от оспорващия нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на АУЗ, изразяващи се неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и лишаване на засегнатото лице от участие в образуваното административно производство са пороци, относими към унищожаемостта на административните актове. Първото нарушение е във връзка със задълженията на органа по чл. 35 и чл. 36 от АПК и преценката за това е дължима от съда само когато е сезиран с искане за отмяна на оспорените актове като унищожаеми. Лишаването на граждани или организации от възможност за участие като страни в производства по издаване на индивидуални административни актове, поради неуведомяването им от органа е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но има за последица опорочаване на актовете като унищожаеми, а не като нищожни, тъй като не засяга същността на актовете като властнически волеизявления. На последно място, съдът е приел, че жалбоподателят обосновава искането за обявяване нищожността на оспорените актове с доводи за това, че не е правно легитимиран адресат на АУЗ, доколкото недвижимите имоти са били отчуждени преди началото на данъчния период, т. е. че не е субект на задълженията за данък върху недвижими имоти и ТБО по см. на чл. 11 от ЗМДТ. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че липсва правна връзка между обектите на данъчно облагане и данъчния субект, съответно между обектите по отношение на които се престира услугата по чл. 62 от ЗМДТ и задълженото лице. Въз основа на това е обосновал извод, че тези факти биха били основание за незаконосъобразност на АУЗ, но до степен на унищожаемост и не обуславят нищожност на обжалваните актове. Решението е правилно постановено. Предмет на касационна проверка е решение, с което е отхвърлена жалбата на Е. Кацаров за прогласяване нищожността на Акт за установяване на задължения по декларация № 000507/04.06.2013 г. и Акт за установяване на задължения по декларация № 000508/04.06.2013 г., издадени от главен специалист в отдел "Местни данъци и такси" в Община Дупница, потвърден с решение на началника на отдел МДТ в Община Дупница, с които на касатора са установени задължения за ДНИ и ТБО за периоди 2008 г. – 2012 г. Макар, Административен съд – Кюстендил да е допуснал очевидна фактическа грешка при изписване на предмета на съдебен контрол, като е посочил че това са АУЗД № 000507/04.06.2013 г. и АУЗД № 000507/04.06.2013 г., вместо АУЗД № АУ000507/04.06.2013 г. и АУЗД № АУ000507/04.06.2013 г., настоящата инстаниця счита, че тази неточност може да бъде отстранена от първоинстанционния съд по реда на чл. 175 от АПК и не се отразява на правилността на крайния съдебен акт. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че посочените актове за установяване на задължения по декларация № АУ000507/04.06.2013 г. и № АУ000508/04.06.2013 г., са издадени от компетентен орган по приходите, и не се установяват нарушения на формата, административно производствените правила и материалния закон, които да обосновават прогласяването на нищожността им. Споделя се от настоящата инстанция, че издаването на АУЗД срещу адресат, който не е собственик на недвижимите имоти, за които са установени задължения за ТБО и ДНИ са факти които биха били основание за незаконосъобразност на АУЗД до степен на унищожаемост, но не обуславят нищожност на обжалваните актове, защото порока не засяга същността на актовете като властнически волеизявления. АС - Кюстендил е изложил подробни, верни и убедителни мотиви, които този съд споделя и към които препраща, съгл. чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, неоснователна е претенцията на касатора за разноски, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на направено искане за присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение