Решение № 7936 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2015 г.

Решение № 7936 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1340/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Стела Здравкова, против решение № 12652/23.10.2014 г., постановено по адм. дело № 2447/2014 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е обявена за нищожна разпоредбата на изречение второ от приложение № 10, т. 9 от Наредба № 40/2004 г. за определяне на основания пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК "За тях НЗОК заплаща от началото на следващата календарна година". Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от управителя на Националната здравноосигурителна каса чрез юрисконсулт Юлиян Якимов. Наведени са доводи за незаконосъобразност на решението като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Федерация "Български пациентски форум" - чрез адв. Цветковска в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационните жалби. Ответникът - Сдружение "Национална пациентска организация" - не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и доводите на страните намира касационните жалби за допустими, като подадени в срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледани по същество, са неоснователни. За да обяви за нищожна процесната разпоредба от Наредба № 40/2004 г. тричленният състав е приел, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 19, б. "в" от Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса, управителят на НЗОК, управлява дейността на НЗОК, като отговаря за планирането, управлението и отчитането на бюджетните средства с оглед постигане на целите на НЗОК и въобще не е предвидено участие на министъра на здравеопазването в дейността на НЗОК по начина на изразходване на средствата на бюджета на НЗОК. Оттук е извел извод, че обжалваната част от изменението на наредбата е постановена при липса на компетентност, поради което следвало да бъде обявена за нищожна. Решението е правилно. Съдебното производство е образувано по жалба на Федерацията "Български пациентски форум" и Сдружение " Национална пациентска организация" срещу изречение второ от приложение № 10, т. 9 "За тях НЗОК заплаща от началото на следващата календарна година" на Наредба № 40/2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и обжалваното изменение в ДВ бр. 111/2013 г., от 27.12.2013 г. са издадени на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗО. Съгласно тази разпоредба медицинската помощ по ал. 1, с изключение на т. 11, 12 и 15, се определя като основен пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК. Основният пакет се определя с наредба на министъра на здравеопазването. При това положение, на министъра на здравеопазването, не са предоставени правомощия да се произнася по начина на заплащане на нови международни, непатентни наименования на лекарствени продукти. Заплащането се извършва от бюджета на НЗОК, но без участието на министъра на здравеопазването. Тричленният състав обосновано е посочил, че в чл. 45, ал. 2 ЗЗО "въобще не е предвидено участие на министъра на здравеопазването в дейността на НЗОК по начина на изразходване на средствата на бюджета на НЗОК". На основание чл. 168 вр. чл. 196 АПК съдът е обсъдил и е приел наличието и на предпоставките за отмяна на оспорената разпоредба поради нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Правилно е обсъдил и поддържаното противоречие на оспорената разпоредба със законова норма - чл. 303а от Търговския закон, но е приел, че в това отношение не е налице основание за отмяна. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба на НЗОК, че обжалваното решение било необосновано поради неправилен прочит на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗО, изключваща от обхвата на Наредба № 40/2004 г. лекарствените продукти за домашно лечение по т. 11. лекарствените продукти за домашно лечение, заплащани от НЗОК, също се определят от министъра на здравеопазването, с Наредба № 10/24.03.2009 г. Цитираната ал. 18 от чл. 45 ЗЗО действително предоставя на министъра на здравеопазването възможност за включване на лекарствени препарати в обхвата на основния пакет медицинска помощ по Наредба № 40/2004 г. Делегираната компетентност на министъра да включва лекарствени продукти в обхвата на основния пакет, обаче не би могло да се тълкува разширително, в смисъл, че съдържа и възможността да се разпорежда с начина на заплащане на медицинската помощ и определяне времето за това, тъй като не се касае за финансови средства, с които оперира министерството на здравеопазването. В касационната жалба на НЗОК са изложени още доводи, че бюджетът на НЗОК бил ограничен и че имало решение на Министерския съвет за краткосрочни мерки за оптимизиране функционирането и подобрение контрола на здравната система. Същите са неотносими към настоящия спор. Законът за бюджета на НЗОК за 2014, 2013 г. и т. н. също не определя компетентност на министъра на здравеопазването по въвеждането на ограниченията в оспорените текстове. Още по-малко би могло такава компетентност да му бъде определена в описаните в жалбата краткосрочни мерки, одобрени от МС на 15.01.2014 г. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, счита, че касационните жалби са неоснователни, а оспореното с тях съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното възражение за прекомерност на исканите разноски, такива следва да бъдат присъдени в минимален размер като касаторът бъде осъден да заплати на ответника сумата 350 лева възнаграждение за процесуално представителство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия