Решение № 11433 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2019 г.

Решение № 11433 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9581/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна и частна жалби на Л. Б. от [населено място] против Решение № 248 от 02.07.2019 г. по адм. дело № 262/2019 г. на Административен съд – С. З., отхвърлящо оспорването й с искане за обявяване на нищожна на Заповед № 10-00-1666 от 28.09.2018 г. на кмета на община С. З. в частта, с която на основание чл. 135, ал. 5 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 и чл. 134, ал. 2 ЗУТ е разпоредено служебно изработване на проект за ПУП - ПРЗ относно УПИ ХI - 6168, УПИ XII – 6168, кв. 809, УПИ XVI – 6715, кв. 804 и УПИ VI – 6169, кв. 816 по плана на гр. С. Загора, кв. Бедечка, както и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата й по направеното искане за отмяна на Заповед № 10–00 –1666 от 28.09.2018 г. на кмета на община С. З. по отношение на посочените по–горе имоти като просрочена, и в частта, с която е поискано прогласяване на нищожност на заповедта в останалата й част извън обозначените имоти като недопустима, и производството по делото е прекратено в тези му части. Касаторката претендира разноски. Ответникът – кметът на община С. З., отрича основателността на касационната и частната жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима и неоснователна досежно оспорването на решението в частта, с която е отхвърлено оспорването с искане за прогласяване на нищожност на Заповед № 10–00–1666 от 28.09.2018 г. на кмета на община С. З.. Частната жалба в частта на оспореното решение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Бакалова за отмяна на Заповед № 10–00–1666 от 28.09.2018 г. на кмета на община С. З. като незаконосъобразна в частта за имоти УПИ ХI - 6168, УПИ XII – 6168, кв. 809, УПИ XVI – 6715, кв. 804 и УПИ VI – 6169, кв. 816 по плана на гр. С. Загора, кв. Бедечка, е допустима и основателна. Частната жалба в частта на оспореното решение, с която е оставена без разглеждане жалбата на Бакалова по искането за прогласяване на нищожност на Заповед № 10–00–1666 от 28.09.2018 г. на кмета на община С. З. в частта извън имотите - собственост на жалбоподателката, е допустима, но неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, постановените при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до отсъствие на волеизявление, а относно материалната незаконосъобразност, актът би бил нищожен само ако е лишен изцяло от законова опора, без каквито и да било нормативни основания или при грубо нарушение на императивни норми. При правилно тълкуване и прилагане на закона по отношение на основанията за нищожност съдът е преценил, че оспорената заповед на кмета на община С. З. е издадена от компетентен орган, както и при надлежно посочени правни основания - чл. 135, ал. 5 във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ, съответстващи на разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхват територията на квартал/парк "Бедечка" при индивидуализираните граници и изключващи основанията за нищожност – некомпетентен орган, тежки нарушения във формата, приравними на липсата на формирано изявление, неяснота на волята на административния орган или особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповед за изработване на проект за изменение на действащия подробен устройствен план може да бъде издадена и служебно съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ, като в тази хипотеза искане от лицата по чл. 131 от закона не е необходимо. От посочените правни основания става еднозначно ясно, че се касае за разрешение за изработване на изменение на ПУП – ПРЗ, а не за разрешение за изработване на нов план. Верни са и съображенията, че със заповедта не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност, като в случая не се установява липса на законова опора за издаване на акта, а напротив - налице е законова възможност за допускане и служебно разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ съгласно чл. 135, ал. 5 ЗУТ. Съответно акт с такова съдържание е допустим, както и не е налице грубо нарушение на императивни норми, обосноваващи нищожност. Доводите на жалбоподателката не сочат на толкова радикално нарушение на материалния закон, което да обуслови нищожност. Затова, достигайки до заключение в този смисъл и приемайки, че заповедта на кмета на община С. З. не е нищожна, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в тази му част в съответствие със закона. Спрямо частта от решението, с която е оставена без разглеждане жалбата на Л. Б. по направеното искане за отмяна на Заповед № 10–00–1666 от 28.09.2018 г. като незаконосъобразна и по искането за прогласяване на нейната нищожност "в останалата й част", частната жалба е частично основателна. Съобразявайки изложеното в мотивите, макар диспозитивът на решението да е неточен, следва да се приеме, че съдът оставя без разглеждане жалбата по отношение на всички имоти, предмет на заповедта, с изключение на тези, собственост на жалбоподателката, поради липсата на правен интерес от оспорването в частта, с която притежаваните имоти не се засягат. От друга страна, за собствените на оспорващата имоти съдът е оставил без разглеждане жалбата й в частта, с която е поискана отмяна на заповедта като незаконосъобразна, поради просрочие, като тези изводи произтичат от мотивите на решението. Заключението на първоинстанционния съд за допустимост на оспорването само в частта относно имоти УПИ ХI - 6168, УПИ XII – 6168, кв. 809, УПИ XVI – 6715, кв. 804 и УПИ VI – 6169, кв. 816 по плана на гр. С. Загора, кв. Бедечка, е правилно. В жалбата е посочено, че се оспорва Заповед № 10–00–1666 от 28.09.2018 г., като не е уточнено, че жалбата се отнася само до имотите, собственост на жалбоподателката. Поради това коректно съдът е приел, че за нея съществува правен интерес от оспорване само в частта, засягаща собствените й имоти, а в останалата част оспорването е недопустимо. Оставянето без разглеждане на жалбата относно другите имоти, обект на заповедта, е съответстващо на закона разрешение. В частта, с която е оставена без разглеждане жалбата за унищожаемост (незаконосъобразност) на административния акт поради просрочие, решението е неправилно. Съдът приема, че срокът за оспорване е пропуснат, тъй като заповедта е съобщена на заинтересованите лица по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ. Изводът е незаконосъобразен, доколкото този ред за съобщаване на актовете по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ е въведен с новата ал. 7 на чл. 135, в сила от 01.01.2019 г. Към датата на издаване на оспорената заповед, която е релевантната дата за определяне на приложимия закон, разпоредбата не е съществувала, поради което съобщаването на акта е следвало да се проведе по общите правила на чл. 128 ЗУТ. В случая този въпрос не е изследван от съда и съображения относно съобщаването на акта съобразно действащите законови разпоредби не са развити. Поради изложеното, атакуваното решение с характера на определение в частта, с която жалбата с доводи за незаконосъобразност на Заповед № 10-00-1666/28.09.2018 г. на кмета на община С. З. относно имотите, собственост на жалбоподателката, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, подлежи на отмяна, а делото в тази му част следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия, като съдът прецени допустимостта на жалбата с оглед действащите към момента на издаване на заповедта правила за съобщаване на административния акт. По претенциите за разноски, включително и за тази инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК трябва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение