Решение № 4194 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2009 г.

Решение № 4194 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13165/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1160 от 14.08.2009 г., постановено по адм. д. № 1086/08 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХVII-ти състав, е отменил Ревизионен акт № 765/25.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 352/07.05.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта с която на Венко Георгиев Балджиев, едноличен търговец с фирма "Венко Балджиев - Люве 81"-гр. Ракитово, е отказано право на данъчен кредит в размер на 15 443,60 лв. и прилежащи лихви в размер на 11 238,10 лв., като е осъдил Д"ОУИ"-гр. Пловдив да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 1 350 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Арнаудов в качеството му на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че в решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионния акт изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Венко Георгиев Балджиев, едноличен търговец с фирма "Венко Балджиев - Люве 81", чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част от Д "ОУИ" - гр. Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил Ревизионен акт № 765/25.02.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 352/07.05.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта с която на Венко Георгиев Балджиев, едноличен търговец с фирма "Венко Балджиев - Люве 81"-гр. Ракитово, е отказано право на данъчен кредит в размер на 15 443,60 лв. и прилежащи лихви в размер на 11 238,10 лв. Съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията поради което органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Съдът е дал тълкуване и на разпоредбите на ЗДДС (отм.) относими към спора и най-вече на понятието доставка по смисъла на чл. 6, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по спора. В тази насока са изложени мотиви, че за разрешаване на конкретния спор е релевантно установяването на обстоятелството налице е прехвърляне на собственост на върху стоките, предмет на процесните фактури, от прекия доставчик ЕТ "Венци - 77 - Венцислав Янев" на жалбоподателя/сега ответник по касация/, което от своя страна ще даде възможност да се направи извод за наличието или липсата на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е посочил, че при извършената насрещна проверка на доставчика същият е представил поисканите с ИПДПОЗЛ № 13166/28.09.2007 г. документи и писмени обяснения, като от тях органът по приходите е установил, че едноличният търговец разполага с материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките, като по-специално за кадровата обезпеченост лицето е представило уведомление, с което е посочило, че детайлите са изработени с личен труд на семейството му, а готовата продукция е предавана в цеха, като е дадена възможност и терен на работниците на получателя да сковат тези детайли в палети. Съдът е отбелязал, че въпросното уведомление по своето естество представлява писмени обяснения по смисъла на чл. 57 от ДОПК и в този смисъл могат да служат като годно доказателство за установяване на факт, относим към определяне на спорното данъчно задължение. Посочено е още, че при тази фактическа обстановка органите по приходите е следвало да преценят тези обяснения с оглед на всички други обстоятелства и доказателства, събрани в хода на ревизията, а като не са сторили това необосновано са приели, че лицето не е представило доказателства за налични и използвани трудови ресурси. Добавено е и това, че след като доставчикът не е съставил трудови или граждански договори и не е документирал изплащането на трудови възнаграждения или разходи за осигуровки, както и не са съставени приемо-предавателни протоколи, то единствената възможност за установяване на тези обстоятелства са писмени обяснения дадени по реда на чл. 57 от ДОПК, тъй като други писмени доказателства няма как да бъдат представени. Направен е и извод, че нарушаването на трудовото и осигурителното законодателство от страна на прекия доставчик не води автоматично до констатацията, че той никога не е наемал работни лица в притежавания от него цех за дървообработване, а и неговото недобросъвестно поведение не би следвало да се отрази върху правата на ревизираното лице, още повече, че по отношение на него органът по приходите е установил наличието на всички други предпоставки за изработване на иглолистни детайли за палети. Съдът е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства са били достатъчни за да бъде направен обоснован извод за реалност на доставките, но независимо от това в хода на съдебното производство са ангажирани допълнителни такива, които също го потвърждават. В тази насока е отбелязано, че в съдебно заседание на 13.11.2008 г. са разпитани като свидетели Венцислав Петров Янев и съпругата му Божана Николова Попчева, като показанията на Янев са идентични с обясненията му, дадени по време на ревизията и че няма пречка тези показанията да не бъдат възприети, тъй като са обективни, безпротиворечиви и в съответствие с останалите събрани в хода на делото доказателства. Административният съд е отбелязал още, че от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че доставчикът Венцислав Янев действително разполага с техническа и материална база за производство на детайли за палети, която позволява средна месечна производителност при двама заети работници в размер на 55 куб. м, а при четирима заети работници - 110 куб. м, при което фактурираното количество съответства на дадените обяснения от Янев. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, която е установила плащане на по-голямата част от издадените фактури, както и е установено по категоричен начин последващо реализиране на закупената продукция. Съдът е посочил, че произходът на дървения материал, от който са изработени палетите, е установен още в рамките на ревизията, а за транспорта от събраните доказателства се установява, че същият е извършен от ревизираното лице, което е притежавало товарен автомобил "Ифа". На база на изложеното е направен краен извод за реалност на процесните доставки и за незаконосъобразност на ревизионния акт, което обуславя неговата отмяна. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплакванията на касатора са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като по естеството си те се изразяват в пресъздаване на възприетата теза от органа по приходите в съставения ревизионен акт. Същите са неоснователни. След като е възпроизвел много подробно и старателно в мотивите на решението установената фактическа обстановка по време на ревизията, административният съд правилно е посочил, че спорът между страните се свежда до реалността на процесните доставки, като разрешаването му зависи от отговора на въпроса налице е прехвърляне на собственост върху процесните палети. Даденият положителен отговор на този въпрос е след цялостна преценка на целия фактически материал по делото, в това число установено по време на ревизията и събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключения по съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Същият е логически обоснован и при дадено правилно тълкуване на закона, поради което се споделя изцяло от настоящата касационна инстанция. На практика съдът е разгледал подробно всеки един довод на органа по приходите за това защо приема доставките за нереални /най-вече свързани с липса на техническа и кадрова обезпеченост на доставчика и липса на последваща реализация/ и излагани на мотиви защо това не намира подкрепа както в събраните по време на ревизията доказателства, така и в тези ангажирани в хода на съдебното производство. Направеното оплакване в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че административният съд неправилно е ценил обясненията на доставчика ЕТ "Венци - 77 - Венцислав Янев", като го е подвел под нормата на чл. 57, ал. 2 от ДОПК, по същество е неоснователно. Обясненията на доставчика действително не са такива по чл. 57 от ДОПК, тъй като той е проверявано лице по реда на чл. 45 от кодекса, но чл. 56 от ДОПК регламентира обясненията на ревизираното и проверяваното лице и те съставляват годно доказателство в процеса. Още повече, че съдът не е изградил изводите си за реалност на доставките единствено и само върху обясненията на доставчика, респективно на обясненията му по чл. 176 от ГПК /а не свидетелски показания, както е посочено в решението/ дадени в съдебно заседание, а на база на обстоен анализ на всички относими към спора доказателства. Направеното оплакване, че вещото лице по икономическата експертиза е направило извод за начисляване на данъка от доставчика само въз основа на проверка на доказателства по делото, но без да провери счетоводството му, е неоснователно, тъй като начисляването на данъка от доставчика при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) е установено още по време на ревизията и това обстоятелство не е било спорно между страните. На база на изложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,