Решение № 11384 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7861/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Златица, подадена против решение 487 от 26.05.2021 г., постановено от Административен съд - София - област, по адм. д. 956/2020 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Клечкова и с писмена защита се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател съдът погрешно е приел, че към изискуемата подписка е приложено положително становище на кмета на с. Карлиево, каквото не се съдържа в преписката. Касаторът оспорва изводите в решението по възражението му, свързано с учредяването на инициативния комитет и мястото на събирането на подписите. Счита, че съдът неправилно е преценил, че специалният закон в случая е чл. 28 от Закон за административно-териториалното устройство на Република България/ЗАТУРБ/, който не изисква създаването на инициативен комитет, а не чл. 32, ал. 3 и ал. 4 от Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление/ЗПУГДВМС/. Оспорва законноста на проведеното събрание на жителите на с. Карлиево, както и на решение 498 на Общински съвет - Челопеч и развива подробни оплаквания срещу тях. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на атакуваната заповед на областния управител на Софийска област. Ответникът - областният управител на Софийска област оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Зашев, който в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за оставане в сила обжалваното решение, тъй като счита за правилен изводът на първоинстанционния съд, че са били налице процесуалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователнаост на касационната жалба, защото на основание чл.29, ал.2 ЗПУГДВМС от ГД ГРАО на МРРБ е извършена проверка на данните от подписката, при която са установени 76 коректни записа, от общо 151 лица с избирателни права в с. Карлиево, с което е спазено изискването на чл.28, ал.1 ЗАТУРБ за най-малко 25 на сто от избирателите, както и е изпълнено условието за положително решение на приемащата община - решение 498 по Протокол 60 от проведено заседание на 02.10.2019г. на ОбС Челопеч, съгласно което е дадено съгласие за промяна на границите на община Челопеч, чрез присъединяване на село Карлиево към община Челопеч, след провеждане на местен референдум сред жителите на с. Карлиево. Според участващия по делото прокурор след подробен анализ и изчерпателни мотиви първоинстанционният съд е стигнал до вярно заключение, че не е установено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта и не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 487 от 26.05.2021 г. е отхвърлена жалбата на кмета на община Златица, подадена срещу заповед ОА-158 от 01.09.2020 г. на областния управител на Софийска област, с която се насрочва местен референдум за жителите на с. Карлиево, община Златица за отделяне от община Златица и присъединяване към община Челопеч и община Златица е осъдена да заплати на Областна администрация на Софийска област, на основание чл. 143, ал. 3 АПК сумата 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - област е приел, че процесният адм. акт е издаден от компетентен орган областният управител, който съгласно чл. 32, ал. 3 и ал. 4 ЗПУГДВМС е компетентният орган да насрочи референдум, ако общинският съвет не приеме такова решение. Констатирано е, че заповедта съдържа фактическите и правни основания, които са взети предвид от административния орган при издаването й, като е формулирана и ясна разпоредителна част, поради което съдът намира и, че е постановена в изискуемата от закона форма. Първостепенният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАТУРБ, която регламентира промяна на границите на община, поради отделяне на населено място и присъединяването му към съседна община на територията на една област, с която има обща граница, да се извършва след провеждане на местен референдум, който следва да е иницииран от най-малко 25 на сто от избирателите на населеното място, които трябва да обективират искането си чрез подписка до съответния общински съвет, придружено с аргументирано становище на кмета на населеното място т. 1. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че жалбоподателят не твърди някой от подписите в представената подписка да е неистински и кой точно, че е на лице без избирателни права и т. н., от което е изведено заключение, че при липса на конкретни оспорвания и с оглед материалната доказателствена сила на представения протокол от проверка на подписите на ГД ГРАО, се приемат за доказани обективираните в него обстоятелства 76 лица с избирателни права от с. Карлиево, са поискали насрочване на местен референдум. Относно възраженията, свързани с учредяването на инициативен комитет и мястото на събиране на подписите, първоинстанционният съд е счел, че са ирелевантни, доколкото същественото в случая е, че необходимият брой избиратели са заявили искането си пред общинския съвет в предвидената от закона форма чрез подписка, тъй като специалният закон - разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗАТУРБ не изисква учредяване на инициативен комитет за събиране на подписката за искането за провеждане на местен референдум. Първостепенният съд е установил, че искането за провеждане на местен референдум отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗАТУРБ и е представено пред компетентния орган ОбС Златица с рег. 00-1118/19.09.2019 г., както и че и до приключване на устните състезания, общинският съвет не е приел решение за насрочване на референдума, като внесената точка за разглеждане на заседанието на 29.01.2020 г. е отпаднала. В този случай приложение намират разпоредбите на общия закон ЗПУГДВМС, който в текста на чл. 32, ал. 3 предвижда, че ако общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, сезиралите го лица имат право да искат това от областния управител. В случая, това е сторено с цитираното по-горе писмо с вх. 94-00-12#10/20.07.2020 г. Оправомощен, областният управител с писмо с изх. 94-00-12#12/31.07.2020 г. е изискал цялата преписка от общинския съвет и след като се е съобразил, че са изпълнени законовите изисквания на чл. 28, ал. 1 ЗАТУРБ, вкл. и е налице и позитивно решение на Общински съвет Челопеч, след което е насрочил провеждането на местен референдум с обжалваната заповед. Първостепенният съд е преценил, че освен, че не се установява нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, не е допуснато и нарушение на материалноправните разпоредби, тъй като въпросът за референдума е ясно и конкретно формулиран и може еднозначно да се отговори с "да" или "не", като поставеният въпрос не е и сред тези, за които не се допуска провеждане на референдум, съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПУГДВМС. Също така в съдебното решение е прието, че атакуваната заповед е издадена в съответствие с целите на ЗАТУРБ и ЗПУГДВМС - да се даде възможност на избирателите от определено населено място, пряко да участват при решаване на административно-териториалните въпроси, пряко засягащи тяхното населено място и да се обърнат за съдействие към областния управител като орган по чл. 32 ЗА при бездействие на общинските съвети. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че производството е започнало с искане на избиратели от с. Карлиево, подадено до Общински съвет Златица с рег. 00-1118/19.09.2019 г., с което са поискали провеждането на местен референдум за отделяне на село Карлиево от община Златица и присъединяването му към община Челопеч. По делото не е спорно обстоятелството, че общините Златица и Челопеч имат обща граница и са на територията на една област. В административната преписка е приложено е гореописаното искане на избиратели от с. Карлиево до ОбС Златица, към което са приложени подписка и положителното становище на кмета на с. Карлиево. Самата подписка обективира искането на общо 76 избиратели от село Карлиево за провеждане на местен референдум по конкретния въпрос, който факт се установява от неоспорения по делото Протокол от 27.09.2019 г. на ГД ГРАО на МРРБ, за извършена на основание чл. 29, ал. 2 от ЗПУГДВМС проверка на данните от подписката. При проверката са установени 76 коректни записа, от общо 151 лица с избирателни права в с. Карлиево, което означава, че е спазено условието на чл. 28, ал. 1 ЗАТУРБ за най-малко 25 на сто от избирателите. Протоколът е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му на основание чл. 29, ал. 2 от ЗПУГДВМС, поради което и съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съставлява доказателство за направените от длъжностното лице констатации в него. Материалната доказателствена сила на официалния документ, не е оборена от страна на кмета на община Златица. При тези вярно установени факти, съдът е извел обосновани правни изводи. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че липсвало положително становище на кмета на с. Карлиево. На л. 62 от адм.д. 956/2020г. е приложено изискуемото становище, с което кметът Н. Миндилов, макар и кратко, но категорично заявява мнението си, че неговото лично становище е това на жителите на с. Карлиево, от което следва, че щом мнозинството от жителите на селото искат присъединяване към община Челопеч, то кметът, който е избран от тези жители, също желае присъединяването към посочената община. Касационният съдебен състав намира за правилно заключението на първостепенния съд за липса на нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон при издаване на процесната заповед. Без правно основание е твърдението на касатора, че липсвало отразяване на мястото на учредяването на инициативния комитет и на събирането на подписката, доколкото в искането на инициативния комитет, входирано на 19.08.2019г. в община Златица, изрично е вписано, че подписите се събират на конкретно общодостъпно място, а именно: в беседката в обособена паркова зона, в близост до площада на с. Карлиево. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението, развито в касационната жалба, за това, че в обжалваното съдебно решение не е обсъдено твърдението за незаконосъборазност на решение 498 на ОбС - Челопеч. Визираното решение правилно не е разглеждано и коментирано в първоинстанционното производство, защото то съставлява самостоятелен административен акт, подлежащ на отделно обжалване. От съществено значение е обстоятелството, че ОбС - Челопеч не е страна в първоинстанционното и в касационното производство, поради което няма как да осъществи процесуалната си защита срещу твърденията на касатора за незаконосъобразност на горепосоченото решение на приемащата община. Във връзка с липсата на изложени мотиви от съда по отношение на оплакванията на жалбоподателя срещу учредаването на инициативния комитет, настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд относно това, че приложимата норма на чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗАТУРБ изисква събирането на подписка, а не учредяване на инициативен комитет. Въпреки това, според касационния съдебен състав е следвало в първоинстанционното решение да се обсъди и законосъобразността на създаването на инициативния комитет, доколкото е безспорно установено, че ОбС - Златица не е приел решение за насрочване на референдума и тъй като тази хипотеза не е уредена от ЗАТУРБ, приложение намират разпоредбите на общия закон ЗПУГДВМС. По силата на чл.32, ал.3 ЗПУГДВМС, ако общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, инициативният комитет има право да поиска от областния управител да насрочи референдум. Ето защо в мотивите на обжалваното съдебно решение е следвало да се съдържа и обсъждане на формирането на инициативния комитет и съответствието му със законовите изисквания на ЗПУГДВМС. С оглед на това касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд е следвало да изложи мотиви досежно това възражение на жалбоподателя, но липсата им в случая нямат характер на съществено нарушение. Това е така, защото в конкретната хипотеза и да бе обсъдено оплакването на оспорващия, това не би довело до друг изход на спора. Настоящият съдебен състав установи по документите, съдържащи се в представената по делото административна преписка, че атакуваният инициативен комитет отговаря на всяко от императивните условия относно създаването му, регламентирани в чл. 28 ЗПУГДВМС, както и досежно законовите изисквания за внасяне на подписката в ОбС- Златица, зададени от законодателя в нормата на чл. 29 ЗПУГДВМС. С оглед на това решаващият тричленен състав на Върховния административен съд счита, че първоинстанционният съд като краен резултат е извел правилен и обоснован извод за законосъобразност на издадената заповед от страна на областния управител, която е оспорена от жалбоподателя, който в качеството си на касатор в настоящия процес възпроизвежда отново оплакванията си срещу атакуваната заповед, които са неоснователни. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,