Решение № 5064 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби, подадени от името на Наскар ЕООД и на Главния архитект на Община Варна, против решение 10964 от 25.10.2024 г., постановено по административно дело 1003/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С оспореното решение, по жалба на В. К. Т. и Р. С. К., е отменена Заповед Г-2/10.01.2023 г. на Главния архитект на Община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план План за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за УПИ IX-1585 за паркинг в кв. 123 и УПИ III-1585, 5346, 5347 за жилищно строителство в кв. 176, по плана на [жк], гр. Варна. В касационните жалби са изложени доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Оспорват се възприетите от съда изводи за допуснати в административното производство съществени нарушения, мотивирали го да отмени заповедта. Касационната жалба на Наскар ЕООД се поддържа от адвокат Б. Жеков по съображенията, изложени в нея и в писмени бележки, като се моли за отмяна на съдебното решение, ведно със съответните последици. Касационната жалба на Главния архитект на Община Варна се поддържа от главен юрисконсулт Стамова, с молба да бъде уважена посредством обезсилване, алтернативно отмяна на съдебният акт. Ответните страни - В. К. Т. и Р. С. К. се представляват от адвокат В. Тодоров, който оспорва касационните жалби и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, съдържащо се в два писмени отговори и писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Съдебното решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Предмет на съдебен контрол е Заповед Г-2/10.01.2023 г. на Главния архитект на Община Варна, одобряваща ПУП-ПРЗ на УПИ IX-1585 за паркинг, кв. 123 и УПИ III-1585, 5346, 5347 за жилищно строителство, кв. 176, по плана на [жк], гр. Варна, така както е показано с черен, син и червен цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 128, ал. 14 от ЗУТ, Заповед 294/27.06.2022 г. на главния архитект на Община Варна за допускане изработването на ПУП, на основание чл. 124а, ал. 2, т. 5, чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, задание по чл. 25, във връзка с чл. 124а, ал. 7 от ЗУТ, решение по т. 21 от протокол 37/25.10.2022 г. на ОЕСУТ, Заповед 3016/23.09.2021 г. на Кмета на Община Варна и административна преписка по заявление рег. АУ028746ПР006ПР/13.10.2022 г., подадено от Наскар ЕООД. Лицата оспорили заповедта пред административния съд - В. К. Т. и Р. С. К. са се легитимирали като собственици на недвижим имот, съществувал като самостоятелен ПИ 10135.2552.5347 (стар имот планоснимачен 1544 по кадастрален план от 1973 г.), идентичен с реална част от процедирания с плана УПИ III-1585, 5346, 5347 за жилищно строителство, кв. 176, същият идентичен с ПИ 10135.2552.5777, находящ се в гр. Варна, район Приморски, [жк]. За да обосноват правото си на собственост се позовават на нотариален акт 21, том 4, нот. дело 1086/1988 г., с който Т. С. Т. прехвърля с договор за издръжка и гледане на К. Т. К. собствените си 975/1300 ид. ч. от дворно място в гр. Варна, съставляващо парцел 1544 по плана на [жк]; нотариален акт за продажба на недвижим имот между съсобственици 118, том ХIV, дело 4587/1988 г., с който С. Г. Т. прехвърля на К. Т. К. собствения си имот, придобит по наследство и делба, а именно ¼ ид. част от лозе, цялото с площ 1300 кв. м., представляващо имот пл. 1544 по плана на гр. Варна, при съседи от две страни улици, парцел 1547 и 1541; нотариален акт за дарение на недвижим имот 126, том XVI, дело 5495/1988 г., с който К. Т. К. и Р. С. К. прехвърлят на дъщеря си В. К. Т. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно 600/1300 ид. ч. от празно дворно място, цялото от 1300 кв. м. в [жк], представляващо имот пл. 1544 по плана на гр. Варна при граници: от две страни улица, имоти пл. 1547, 1541; нотариален акт за дарение на недвижим имот 127, том XVI, дело 5496/1988 г., с който К. Т. К. и Р. С. К. прехвърлят на сина си Т. К. Т. собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им, а именно 600/1300 ид. ч. от празно дворно място, цялото от 1300 кв. м. в [жк], представляващо имот пл. 1544 по плана на гр. Варна при граници: от две страни улица, имоти пл. 1547, 1541. На л. 26 е приложено копие от ПУП-ПУР на [жк], приет с решение 552-6 от 26 и 27.07.2012 г. на ОбС Варна където фигурират ПИ 5347 и 5346, кв. 176 па плана на [жк]. Приложено е удостоверение за наследници на К. Т. К. от 01.09.2022 г., а именно Р. С. К. (съпруга) и В. К. Т. (дъщеря), Т. К. Т. син, е починал на 02.02.2022 г. и неговата част от имота е наследена от майка му Р. К.. Независимо, че В. К. Т. и Р. С. К. не са вписани в кадастралния регистър като собственици на посочения по-горе имот, правилно съдът е приел, че същите имат правен интерес от оспорването на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Данните от първичните източници, в конкретния случай представените от тях нотариални актове се ползват с предимство пред вписванията в кадастралния регистър, които имат само удостоверителен характер. От значение за установяване на активната процесуална легитимация за конкретния спор е установеното право на собственост, а не вписването в КККР, поради което правилно жалбата е разгледана по същество, респективно неоснователни за възраженията за недопустимост на съдебното решение. Наскар ЕООД по чийто почин се е провело административното производство също притежава годен титул за собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.2552.5347, който е придобило от С. Г. Т. по силата на нотариален акт 105, том 74, рег. 27814 от 13.09.2021 г. на Служба по вписванията Варна. Установено е, че между Наскар ЕООД от една страна и В. Т. и Р. К. от друга страна е висящо съдебно производство по гражданско дело относно собствеността върху ПИ 10135.2552.5347, кв. 176 по плана на гр. Варна, м. Изгрев, образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС. В тази връзка, правилни са съжденията на първостепенния съд за това, че гражданският спор за собственост не се явява преюдициален по отношение на административното производство за издаване на заповед за ПУП-ПРЗ, както и спрямо съдебното такова по обжалване на издадения административен акт. Този извод почива на правилото, разписано в чл. 142, ал. 1 АПК според което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактите, установени към момента на издаването му, поради което бъдещото разрешаване на гражданския спор няма отношение към административния спор. Въпреки верния извод в изложения по-горе смисъл, съдът не е съобразил именно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, като е отменил заповедта поради допуснати от органа нарушения на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК и по-конкретно е приел, че заповедта е издадена при неизясняване на фактическата обстановка, свързана с правото на собственост на посочения имот и неучастие на оспорващите като заинтересовани лица в производството. Няма спор, че в хода на административното производство органът не е бил уведомен за дублиращите се вещни права върху един от имотите, предмет на плана, съответно за него не съществува задължение да подлага на проверка представените от заявителите документи за собственост по повод процедирано изменение на ПУП, както и няма право да разрешава възникнали вещни спорове. Нещо повече, съгласно разпоредбите на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, за изработването на устройствените планове се ползват данните от кадастъра, като данните за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, данните за държавните граници, границите на административно-териториалните и териториалните единици и границите на територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, като данните за собствеността и ограничените вещни права се извличат от кадастралната карта и имотния регистър. Именно в изпълнение на цитираните норми, административният орган е одобрил процесния план, въз основа на данните, такива, каквито са вписани в кадастралната карта и регистър. Предвид изложените мотиви, неправилен се явява възприетия от съда извод за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, мотивирал го да отмени заповедта. Административен съд Варна е извършил цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, което позволява спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон по изложените в решението съображения. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният ПУП ПРЗ е съобразен с действащия Общ устройствен план, външните регулационни линии на УПИ съвпадат с уличните регулационни линии, определени с ПУП ПУР на [жк], гр. Варна, а вътрешните регулационни линии съвпадат с кадастралните граници на поземлените имоти. Ограничителните линии на застрояване са предвидени да отстоят на 3 метра от регулационните линии, което съответства на законовите изисквания според характера и начина на застрояване, спазени са заложените с ОУП градоустройствени показатели. Установено е също така, че одобрената регулация и предвиденото застрояване съответстват на изискванията на ЗУТ, на Наредба 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и на основните нормативни изисквания за този вид план. Воден от горните мотиви, съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на В. К. Т. и Р. С. К. против Заповед Г-2/10.01.2023 г. на Главния архитект на Община Варна. При този изход на спора в полза на касационните жалбоподатели следва да се присъдят сторените от тях разноски, както следва: в полза на Наскар ЕООД разноски в общ размер на 3970 лева за двете съдебни производства съгласно списъци по чл. 80 ГПК и представени разходооправдателни документи; в полза на Община Варна разноски в размер на 170 лева. Възражението на процесуалния представител на ответните страни за прекомерност на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на осъществената правна помощ. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,