Решение № 7334 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2018 г.

Решение № 7334 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7034/2018 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Р. от [населено място], подадена против решение № 42 от 13.04.2018 г., постановено от Административен съд - Г., по адм. д. № 320/2017 г. С жалбата и с писмено становище от 17.04.2019 г., изготвено от упълномощен адв. Д. Н., се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според жалбоподателката мотивите в съдебния акт са формални, без конкретика и не са обсъдени възраженията й относно състоянието на старите насаждения, а са взети предвид единствено младите насаждения. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага становище, че овощната градина не е изцяло обхождана и не е извършено надлежно преброяване на живите стари и нови дървета. Възразява срещу недопускането на поисканата съдебно- агротехническа експертиза, поради което е била лишена от възможност за доказване на твърдяните факти. Заявява, че процесният административен акт не е мотивиран, не съдържа реквизити и при издаването му са нарушени административнопроизводствените правила. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и на атакувания административен акт, ведно със законните последици. Ответникът - директорът на Областна дирекция на ДФ"Земеделие", гр. Г., оспорва касационната жалба с писмен отговор от 18.05.2018 г. и писмено становище от 12.04.2019 г., представни чрез упълномощен юрисконсулт Цв. Цонева, с които се пледира за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и се излагат аргументи за оставяне в сила на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото не е налице неоснователно отхвърляне на искането за назначаване на съдебно-агротехническа експертиза, понеже от фактическа страна отказът е обоснован с констатациите, отразени в контролен лист от извършено посещение на място, а именно: "Градината не е в добро техническо състояние. " Според участващия по делото прокурор дори да се приеме, че не е извършено преброяване на всички дървета /стари и нови/ и отразеният процент изсъхнали дървета не е точен, са налице безспорни доказателства, че не е изпълнено второто нормативно изискуемо условие за подпомагане – почвената повърхност да се поддържа с подходяща обработка или косене. Затова обстоятелството, че не е уважено искането на жалбоподателката за експертиза, която да определи точния брой и процент изсъхнали овощни дървена, не се отразява върху правилността на крайния извод на съда. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на С. Р. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 42 от 13.04.2018 г. е отхвърлена жалбата на С. Р. от [населено място], против заповед № 03-070-РД/56 от 26.09.2017 година на директор на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Г., с която на основание чл. 20 а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, във връзка с чл. 27, ал. 2, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 и чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. е постановен пълен отказ за финансиране на заявление с ИД № 07/06/3/0.0.1845 от 04.08.2016 г. на С. Р., като неоснователна и недоказана. Със същото решение С. Р. е осъдена да заплати на Д. фонд "Земеделие" гр. С. сумата от 100. 00 лева /сто/ лева, представляваща извършени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Г. е приел, че при установеното по делото съответствие на оспорената заповед с посочените правни основания за отказ по чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., същата е издадена и при спазване на изискванията за компетентност на органа, писмена форма и по реда на предписаното от Наредбата производство в чл. 24 и сл., от което е формирано заключение, че в случая не са налице основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, които да обосноват нейната отмяна. Първоинстанционният съд е констатирал, че основна причина за да се достигне до постановения отказ за финансово подпомагане е извършеното преизчисление на началния икономически размер на стопанството измерен в СПО, с който жалбоподателката е кандидатствала за финансово подпомагане, което е сторено след констатациите от извършеното посещение на място и представените от С. Р. в отговор на изпратеното и уведомително писмо обяснения и доказателства. Установено е, че при преизчисляването на СПО не са включени 8. 2 декара, а при изчисляване на началния СПО същите са били включени, представляващи костилкови овощни насаждения- сливи, находящи се в поземлен имот № 168915, землище на с. К., община Г., поради което СПО е преизчислен от ответника на 0 евро. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в процесната заповед е изложено от административния орган, че сливовите насаждения не отговарят на определението за трайно насаждение съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. / сега отм., считано от 30.03.2018 г. / за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Обсъдено е приложението на чл. 8, т. 1 от същата Наредба, според който текст трайните насаждения са допустими за подпомагане, когато: т. 1. най-малко 70 % от растенията, включени в референтния парцел, са живи (неизсъхнали); т. 2. почвената повърхност се поддържа с подходящи обработки или косене според прилаганите системи (угарна, чимово-мулчирна, мулчирна или ливадно зачимяване). Първостепенният съд е счел, че от събраните по делото доказателствата е безспорно установено, че насаждението от сливи не отговаря на горепосочените критерии, тъй като от извършената проверка на място е установено, че същото не е в добро агротехническо състояние, сливовата градина е от млади и стари насаждения и е извършено подсаждане на изсъхнали фиданки, като младите насаждения са изсъхнали на 80 %, въпреки, че при подаване на заявлението за подпомагане е декларирано, че градината е от плододайни дръвчета; извършено е само частично почистване на градината, като непочистената част е с висока тревна растителност и непочистени клони, от които новозасадените фиданки почти не се виждат. Тези констатации от посещението на място са вписани в приложения към преписката Контролен лист от посещение на място и от страна на упълномощения представител на земеделската производителка /неин баща/, съобразно представено нотариално заверено пълномощно, не са постъпили и съответно не са посочени никакви възражения, което е отбелязано изрично в контролния лист. Като е обсъдил подробно приетите по делото и неоспорени писмени доказателства, както и изслушаните свидетелски показания, които потвърждават изцяло отразеното в контролния лист и в контролния доклад, първоинстаницонният съд е извел извод, че процесният отказ на директора на ОД на ДФЗ - Г., обективиран в заповед № 03-070-РД/56 от 26.09.2017 година, с който е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по заявление с ИД № 07/06/3/0.0.1845 от 04.08.2016 г. на жалбоподателката, е издаден в съответствие със законовите разпоредби и целта на закона, поради което оспорената заповед е законосъобразна и липсват сочените с жалбата нарушения. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото е неоснователно твърдението на касационната жалбоподателка, че при постановяване на оспореното съдебно решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решаващият състав на Административен съд - Г., точно е установил, че е сезиран с жалба срещу заповед на Директора на ОД на ДФЗ - Г. за отказ от финансиране на заявление за подпомагане, която е мотивирана с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 10/2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3. от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селскостопанските райони, както и с нормите на чл. 8, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2/2015 г. (отм.); за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащания. От фактическа страна отказът е обоснован с констатациите, отразени в горепосочения Контролен лист от извършено посещение на място, в който е записано следното: "Извършено е подсаждане на изсъхнали дървета... извършено е частично почистване. Градината не е в добро техническо състояние. " С оглед на това даже и да се сподели твърдението на касационната жалбоподателка, че неоснователно не е допусната поисканата от нея експертиза във връзка с извършено от проверяващите експерти преброяване на всички стари и нови дървета и отразеният процент изсъхнали дървета не бил точен, в случая са налице неоспорени писмени доказателства, имащи характер на официални документи, от които е видно, че в конкретната хипотеза не е изпълнено второто кумулативно изискуемо условие за финансово подпомагане по процесната подмярка 6. 3. от мярка 6, а именно: почвената повърхност не се поддържа с подходяща обработка или косене. Тези обстоятелства безспорно са отразени в контролния лист, подписан без възражение от представителя на жалбоподателката и са потвърдени от разпитаните в съдебно заседание свидетели, които са извършили проведената проверка на място. При това положение касационният съдебен състав намира, че обстоятелството, че съдът не е уважил доказателственото искане на жалбоподателката за извършване на експертиза, която да определи точния брой и процент изсъхнали овощни дървета, не се отразява върху правилността на крайното заключение на първоинстанционния съд. В случая е от съществено значение и това, че искането на първоинстанционната жалбоподателка е било за посещение от вещо лице на спорната овощна градина, да извърши оглед на място и да формира заключението си съобразно впечатленията си от този оглед, които искания правилно не са уважени. Сегашното състояние на овощната градина и дали почвената повърхност вече се поддържа в подходящо състояние за обработка и косене, е неотносимо към конкретния правен спор относно състоянието на заявения парцел към момента на извършване на проверката на място през м. октомври 2016 г. По отношение на релевираните с касационната жалба твърдения за допуснати от страна на издателя на атакувания административен акт нарушения на административнопроизводствените правила, следва да се има предвид, че предмет на настоящото касационно производство не е законосъобразността на оспорената заповед, а правилността на съдебното решение, което е обжалвано с предявената касационна жалба. Освен това, така развитото възражение е бланкетно и общо формулирано, поради което касационният съд няма как да го прецени и обсъди в касационното съдебно решение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на касационната жалбоподателка, за изложени в обжалваното решение формални мотиви относно оплакването, че овощната градина не била изцяло обхождана и не било извършено надлежно преброяване на живите стари и нови дървета. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени подробно и детайлно събраните в хода на процеса доказателства - писмени и гласни, които са непротиворечиви и изцяло потвърждават констатациите на административиня орган, въз основа на които е издадена атакуваната заповед. От фактическата част и правните изводи в решението на първоинстанционния съд е видно, че на 07.10.2016 г., съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. е извършено посещение на място, при което е установено, че сливовата градина е от млади и стари насаждения, след като е извършено подсаждане на изсъхнали дървета през пролетта на 2016 г., които млади насаждения са изсъхнали на 80%, извършено е било частично почистване в градината и е установено, че градината не е в добро агротехническо състояние. По време на посещението на място не са били представени документи за закупуването и подсаждането на сливовите фиданки през пролетта на 2016 г. Констатациите от проверката са описани в Контролен лист за посещение на място, на което посещение е присъствал упълномощен представител на жалбоподателката с изрично пълномощно № 8244/26.09.2016 година. Безспорно е установено, че в попълнения контролен лист пълномощникът е ясно е вписал, че няма възражения по описаните факти и обстоятелства от извършилия проверката служител на ДФ"Земеделие", а именно: че не съществува съответствие между декларираните данни и установените при посещението на място. Не е било спорно и обстоятелството, че след извършени допълнителни проверки по подаденото от земеделската производителка заявление за подпомагане, на основание чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. от нея са изискани документи и обяснения с Уведомително писмо изх. № 01-070-6500/53 от 17.02.2017 г. на ОД на ДФЗ - Г., във връзка с подаденото от нея заявление за подпомагане с идентификационен № 07/06/3.0.1845 по подмярка 6. 3., както и е изискана информация касаеща разминаването в декларираното от нея относно състоянието на сливовите насаждения - декларирани "Трайни насаждения в период на плододаване". Жалбоподателката е била надлежно уведомена, че от данните от проверката на място на 07.10.2016 г. и направения снимков материал е установено, че сливовата градина е от млади и стари насаждения, като е извършено подсаждане на изсъхналите дръвчета през пролетта на 2016 г., но младите насаждения са изсъхнали около 80%", тоест изискано е обяснение на какво се дължи разминаването между декларираното от заявителката и констатираното при посещението на място, каква е причината за частично непочистената площ от градината и за изсъхналите сливови насаждения, които са декларирани като стопанисвани от заявителката при подаване на заявлението за подпомагане по подмярка 6. 3 на 04.08.2016 г. и в регистъра на земеделските стопани на МЗХ към 29.07.2016 г. Изискано е също заявителката да представи документи, удостоверяващи закупуването на овощен посадъчен материал от сливи, влагани торове, документи за извършени мероприятия по засаждане, както и обяснение, придружено с документи с цел да се докаже до колко са обективни причините за изсъхването на около 80 % от младите сливови фиданки и какви агротехнически дейности са извършени по създаването и отглеждането на сливовото насаждение, находящо се в имот № 168015, землището на с. К., общ. Г., като в частност бъде посочено кога е извършено засаждането на младите фиданки, да се представят документи удостоверяващи закупуването на овощен посадъчен материал от сливи за фиданките, с които е извършено подсаждането след 01.11.2016 г., документи за извършени мероприятия по засаждането и обяснения какви агротехнически дейности са извършени за подсаждането и отглеждането на сливовата градина, както и мотивирана писмена обосновка, придружена с подкрепящи я доказателства, в която да се определи с помощта на какви активи се извършва земеделската дейност - земеделска техника за извършване на агротехническите мероприятия. Всички тези правнорелавантни обстоятелства са надлежно анализирани в мотивите на обжалваното решение, с оглед на което решаващият касационен състав счита, че съдебното решение е надлежно мотивирано с излагане на относими и конкретни правни изводи по всяко от оплакванията на жалбоподателката. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника разноските в настоящото производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лева, който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,