Решение № 9352 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2009 г.

Решение № 9352 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5070/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Божинова, пълномощник на Вяра Илиева Ботева от гр. София, срещу Решение № 4/10.02.09 г. по адм. д. № 2984/08 г. по описа на Административен съд - София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Райко Данаилов Станев, Янка Петрова Станева, Ясен Станиславов Станев, Поликсения Христова Станева и Олга Данаилова Петкова, чрез пълномощника си, адв. Николов, поддържат становище за неоснователност на касационната жалба и молят обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Ответниците Петър Игнатов Игнатов и Криси Петрова Прахова не са взели становище. Ответникът, СО, район "Банкя", чрез процесуалния си представител, адв. Панайотова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Ботева срещу Заповед № РД 50-49/10.04.08 г. на кмета на район "Банкя", СО, с която на основание чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е отказано попълването на кадастралната основа с нов имот пл. № 2102, кв. 24 по плана на местност в. з. Банкя, поискано със заявление вх. № АГ-94-00-2263/21.11.07 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че установяването относно наличие на спор за собственост между претендиращата попълването и лицата, подали писмени възражения в хода на административната преписка, е безспорно. Касационното оплакване за неправилност на решението е обосновано с доводи, изложени и в първоначалната жалба, а именно, че лицата по повод чийто отказ да подпишат акта за установяване непълнота в кадастралния план и нанасяне на имот 2102, кв. 24, е постановена обжалваната заповед са несобственици, е неоснователно. От представените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че оспорилите попълването на процесния имот 2102, кв. 24 лица са от категорията по § 1, т. 13 ДРЗКИР. Това качество първата група ответници по касационната жалба, наследници на Райко Станев Стоянов, б. ж. на гр. София, са установили с представени писмени доказателства досежно правото на собственост на своя наследодател, с влязлото в сила Решение № 1445/13.06.94 г. на ПК - Банкя и Заповед № РД-50-118/26.04.96 г., с която възстановения им с административното решение земеделски имот е нанесен в действащия кадастър с кадастрален № 1735, с който имота е бил означен и по кадастралния план на Банкя от 1961 г. Убедителни писмени доказателства са представени и от втората група оспорили попълването лица, Петър Игнатов Игнатов и Криси Петрова Прахова, а именно- н. акт № 76, том IV, н. д. № 546/82 г. за имот пл. № 1737, кв. 25 по действащия кадастрален план, Заповед № РД-43-614/02.11. 93 г., с която е отменено отчуждаването върху имот пл. № 1273а, отчужден за мероприятие по регулационния план през 1989 г. и идентичен с имота по цитирания нотариален акт. Видно от скицата - проект на л. 76 имот 1273а изобщо не е отразен. От приложения по делото графичен материал е видно, че имотите с посочените номера се засягат от претендираното попълване на имот 2102, кв. 24, предвид което решаващият правен извод относно наличие на спор за имуществено право, възприет както от административния орган, така и от съда е обоснован и законосъобразен. Като не е възприел в мотивите си писменото заключение на назначеното по делото вещо лице съдът не е нарушил съдопроизводствените правила. Нещо повече, обсъждайки това заключение заедно с останалите доказателства, е спазил императивната разпоредба на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Правилността на решаващият правен извод за наличието на материалноправен спор, следва и от обстоятелствата, че при изготвяне на скицата-проект е ползван кадастъра от 1987 г. без имот 1273а чието отчуждаване е отменено да е отразен и без да е съобразено последващото попълване на този кадастър с имот 1735 през 1996 г. Наличието на спор се потвърждава и от процесуалното поведение на касационната жалбоподателка, предвид претендираните права, черпени от отменената по реда на чл. 32, ал. 2 ЗАП (отм.) Заповед № РД-09-142/28.09.93 г. Предвид изложеното обжалваното решение се явява правилно и следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК за бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд