Решение № 9209 от 7.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4066/2015 г.

Решение № 9209 от 7.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4066/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Българска телекомуникационна компания" (БТК) ЕАД - гр. София, представлявано от юрисконсулт Якимова и юрисконсулт Йорданова против решение № 1456/2015 г., постановено по адм. дело № 5396/2014 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 75/2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и неговата цел, и е необосновано, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за регулиране на съобщенията, представлявана от пълномощника юрисконсулт Сулев и юрк. Димитров оспорват жалбата. В писмени бележки се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на Седмо отделение е отхвърлена жалбата на БТК ЕАД против решение № 75/13.02.2014 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на основание чл. 167, ал. 7, във връзка с чл. 37, ал. 1-3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), във връзка с писмо вх. № 04-04-209/3.10.2013 г. от БТК ЕАД, във връзка с решение № 1361/2012 г., решение № 195/2013 г. на КРС, както и решение № 375/2011 г. и решение № 1098/2011 г. на КРС, както и на основание чл. 35, ал. 6, т. 3 ЗЕС, комисията е приела следното решение: 1. приема резултатите от проведените обществени консултации, открити с решение № 891/28.11.2013 г., съгласно Приложение № 1 към решението; 2. резултатите от проведените консултации по т. 1 да се публикуват на страницата на КРС; 3. одобрява внесения с писмо вх. № 04-04-209/3.10.2013 г. (Приложение № 2 към решението) от БТК ЕАД проект на типово предложение за взаимно свързване със задължителни указания за неговото изменение, посочени в Приложение № 3 към решението; 4. задължава БТК в 14-дневен срок от уведомяването за решението да публикува на официалната си страница в интернет типово предложение за взаимно свързване, изменено съобразно указанията, посочени в т. 3 от настоящото решение; 5. разпорежда предварително изпълнение на решението. За да постанови съдебния акт, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение № 75/2014 г. на КРС е произнесено при спазена административна процедура, с него е направена законосъобразна преценка, че проектът на БТК АД на типово предложение за взаимно свързване не съответства на специфичните задължения, наложени на същото дружество с решение № 1361/2012 г., както и с проекта за типово предложение за взаимно свързване, одобрен с решение № 375/2011 г. На следващо място, съдът приема за законосъобразен извода на КРС, че след констатация на начина на изпълнение на дадени с предходните решения на КРС задължения на БТК, за необходимостта от задължителни указания за изменение на определени условия и налагане на ограничения по отношение на предложени от оператора със значително въздействие върху пазара условия за предоставяне на услугите по взаимно свързване с фиксираната мрежа на БТК, като според съда тези правомощия на регулаторния орган произтичат от разпоредбата на чл. 167, ал. 7 ЗЕС. На последно място указанията на КРС отнасящи се до промяна на типовото предложение чрез отпадане на изискването за заплащане на еднократни цени за "откриване на възможността за ползване на услугата "избор на оператор на абонаментна основа" за един абонат в една точка на взаимно свързване (ТВС) и заличаването на услугата -заплащане на проверката на помещението от конкурентното предприятие в случаите, когато е отказан достъп поради липса на техническа възможност не противоречат на разпоредбата на чл. 219 ЗЕС, тъй като не е изключено провеждане на нова процедура за определяне на цени на регулираните електронни съобщителни услуги след законосъобразното определяне на услугата. Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е касационното възражение за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, поради приетата законосъобразност на административния акт. Оплакването на касатора за неравнопоставено третиране на дружеството, разгледано и от първоинстанционния съд не намира опора в закона. Нито в първоначалната жалба, нито в касационната жалба БТК сочи сравнима ситуация за преценка на довода за неравнопоставено третиране. Напротив, разглежданият казус касае промяна и детайлизиране на типовото предложение с цел подобряване и уеднаквяване на условията за взаимно свързване с фиксираната мрежа на БТК. В тази връзка след задълбочен анализ на доказателствата по делото и позоваванията на КРС на предишни свои решения при произнасяне на оспореното пред тричленния състав на ВАС решение, първоинстанционният съд правилно отчита периода на последния пазарен анализ през 2012 г., както и отлагането на изпълненията на решенията с № № 375 и 1098 от 2011 г., поради което като се позовава на тях, КРС не допуска изменение на периодите на пазарния анализ и проверката, и определянето на специфичните задължения за период от три години с решение № 1361/2012 г. не противоречи на разпоредбата на чл. 157а, ал. 1, т. 1 ЗЕС. На следващо място неоснователно е касационното оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт поради приетата от решаващия съд законосъобразност на регулаторната намеса на КРС при преценка на типовото предложение на БТК и съществено изменение на предложените от оператора условия. След като по отношение на БТК е прието, че е предприятие със значително въздействие върху съответния пазар и е в сила решение № 375/14.04.2011 г. на КРС, с което по т. 3 е наложено на предприятието задължение за изготвяне и публикуване на типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване с определено минимално съдържание, то спрямо предложението са относими правомощията на регулаторния орган, регламентирани в чл. 30 от ЗЕС, между които да налага, продължава, изменя или отменя специфични задължения на предприятията, определени като предприятия със значително въздействие върху пазара, за постигане на целите на този закон (чл. 30, т. 4 от ЗЕС). При това положение независимо от посоченото в мотивите на решение 75/2014 г., че типовото предложение не налага нови специфични задължения, а отразява вече наложените специфични задължения на БТК с решение № 1361/2012 г., решение № 134/2013 г. и решение № 195/2013 г. на КРС, наложените с решение 75/2014 г. промени в типовото предложение не противоречат на законовото правомощие на КРС да налага, респективно да изменя или отменя наложени вече специфични задължения. На последно място, на спорния по делото въпрос допуснато ли е нарушение на разпоредбата на чл. 219 ЗЕС, която според касатора не допуска възможност КРС да премахва определени услуги от типовото предложение с окончателния си акт за одобряване, преди да е преминала процедурата, разписана в цитираната норма настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на тричленния състав в тази насока. Изискването за изготвяне на типово предложение по чл. 167, ал. 3 ЗЕС и неговото съдържание предхожда определянето на цените по Глава тринадесета от ЗЕС за услугите, които предлагат предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Няма законова пречка след приемането на типовото предложение да бъде проведена процедурата по предложение и одобряване на цените за съответните одобрени от КРС услуги. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на съдебния спор касаторът следва да бъде осъден да заплати на КРС разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, петчленен състав на ВАС, Втора колегия