Решение № 608 от 19.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров от гр. София, чрез адв. Д. Янков срещу решение 1477/08.03.2022 г. по адм. дело 10591/2020 г. по описа на Административен съд София град. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град, представляван от главен юрисконсулт И. Бабурска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение 1477/08.03.2022 г. по адм. дело 10591/2020 г., Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Д. Димитров срещу решение 1040-21-255/02.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е било потвърдено разпореждане РВ-3-21-00693456/19.12.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и е присъдил разноски. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел обжалваното пред него решение за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е развил съображения в насока, че Д. Димитров няма качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, защото не се е установило тя да е изпълнявала трудови задължения по трудовото му правоотношение, респективно да е изпълнявала конкретни трудови функции. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че са били представени Удостоверение Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ по болнични листове с Е20166607306, Е20166607352, Е20166607402, Е20177992132, Е20177992460, Е20178522951, Е20178933563, Е20170341454, Е20170707204, Е20170707205, Е20170673467, Е20170673468, Е20170673785, Е20170673786, Е20171099040, Е20171099041, Е20171648732 и Е20171648733 от Андор Илеви ЕООД, Стойков Транс 17 ЕООД и Диам 56 Георгиеви ЕООД за временна неработоспособност за период от 15.08.2016 г. до 28.08.2016 г. вкл., от 08.09.2016 г. до 21.09.2016 г. вкл., от 30.09.2016 г. до 11.10.2016 г. вкл., от 05.01.2017 г. до 03.06.2017 г. вкл. и от 14.06.2017 г. до 10.11.2017 г. Въз основа на извършени проверки по отношение на трите фирми от контролен орган на ТП на НОИ София град са обективирани в констативен протокол КВ-5-21-00577056/11.06.2019 г., КВ-5-21-00564094/30.04.2019 г. и КВ-5-21-00577095/11.06.2019 г. Паралелно са били направени проверки от Национална агенция за приходите /НАП/ и Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда /ИА ГИТ/. Било е установено, че по отношение на Андор Илеви ЕООД, Стойков Транс 17 ЕООД и Диам 56 Георгиеви ЕООД за период от 2016 г. до 2018 г. липсват данни за подавана Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 92 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, липса на преведени от дружеството осигурителни вноски и липса на регистрирани фискални устройства. При осъществена проверка е било установено, че в системата на НАП са били регистрирани трудови договори без възникване и съществуване на трудови правоотношения. Въз основа на тези данни от ИА ГИТ служебно са били заличени сключените трудови договори от Андор Илеви ЕООД, Стойков Транс 17 ЕООД и Диам 56 Георгиеви ЕООД. На основание чл. 108, ал. 3 КСО са били издадени задължителни предписания ЗД-1-21-00577052/11.06.2019 г., ЗД-1-21-00577086/11.06.2019 г. и ЗД-1-21-00559187/30.04.2019 г. за заличаване на всички данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, които са влезли в сила. В резултат на горепосоченото, ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издал разпореждане РВ-3-21-00693456/19.12.2019 г., с което е било разпоредено на Д. Димитров да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 15.08.2016 г. до 10.11.2017 г. в размер на 9780.41 лв. Недоволен от резултата, Димитров е обжалвал разпореждането пред директора на ТП на НОИ София град, като същият е постановил решение с което е отхвърлил жалбата на Д. Димитров и е потвърдил обжалвания административен акт. Съгласно чл. 92 ЗКПО ГДД и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължени лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Наличието на тази хипотеза подкрепя изводите относно невъзникналото осигурително правоотношение. Според чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. С §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието Осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Разпоредбата на чл. 40, ал.1 КСО гласи, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 ДР на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение - недължимо. Съгласно на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Новите данни и документи, имащи значение за определяне правото, размера и срока на изплащане на обезщетенията сочат тяхната недължимост. Налице е нормативно предвиденото задължение за възстановяване на получените обезщетения. Правилно административният съд е приел, че издадените административни актове на органите на НОИ са законосъобразни. За тях не са налице пороците по чл. 146 АПК. Изложеното дотук налага извода да се приеме, че в хода на административното производство са предприети всички необходими и възможни действия по установяване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало, съгласно чл. 7 и чл. 9 АПК. При издаването на решението с което е потвърдено разпореждането на длъжностното лице на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София град не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са приложимите материалноправни разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на Д. Димитров следва да бъдат поставени заявените от директора на ТП на НОИ София град разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които Върховният административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,