Решение № 115 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г.

Решение № 115 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу решение № 82 от 19.03.2010 г. по в. гр. д. № 672/2009 г. на Ловешки окръжен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение № 262 от 02.07.2009 г. по гр. д. № 477/2008 г. на Ловешки районен съд в частта, с която дружеството - касатор е осъдено да заплати на [фирма] - [населено място], сумата 2 796.10 лв. - неплатена цена по договор за покупко-продажба на шпертплат от 28.04.2004 г., съгл. фактура № 7964/28.04.2004 г., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ, ведно със законната лихва от 26.02.2008 г. до окончателното плащане; сумата 1 404.16 лв. - обезщетение за забава върху сумата 2 796.10 лв. за периода 28.04.2004 г. - 26.02.2008 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и 658.98 лв. - деловодни разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.). С определение № 107 от 22.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 1 404.16 лв. Допускането на касационно обжалване е обосновано с вероятната процесуална недопустимост на решението в посочената част. В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3 от ГПК. В касационната жалба касаторът е релевирал оплаквания за недопустимост на решението в допуснатата до касационно обжалване част. Недопустимостта е обоснована с доводи, че съдът е разгледал иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, който не е бил индивидуализиран в исковата молба, а в хода на процеса е изменен недопустимо от ищеца, без изменението да е прието с изрично определение по чл. 116 от ГПК (отм.). Ответникът по касация [фирма] - [населено място], обл. Л., не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Производството по гр. д. № 477/2008 г. е образувано пред Ловешки районен съд по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу настоящия касатор [фирма] за заплащане на сумата 2 796.10 лв., претендирана като неплатена част от цената на продадени стоки по фактура № [ЕГН]/28.04.2004 г. В петитума на исковата молба е формулирано искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца освен сумата 2 796.10 лв., и мораторна лихва върху нея за периода от 01.04.2007 г. до окончателното плащане. Претенцията за лихва не е конкретизирана по размер, но в цената на иска ищецът е включил и сумата 350 лв., посочвайки я като "мораторна лихва". В първото съдебно заседание по делото процесуалният представител на дружеството - ищец е конкретизирал петитума на исковата молба с уточнение, че сумата 350 лв. се претендира като обезщетение за забава върху неплатената цена от 2 796.10 лв. за периода от 28.04.2004 г. /датата на съставяне на фактурата/ до предявяване на иска - 26.02.2008 г. В хода на процеса, след приемане на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, ищецът е поискал да се допусне увеличение на размера на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД над сумата 350 лв. до сумата 2 031.38 лв., съответстваща според заключението на законната лихва върху сумата 2 796.10 лв. за периода 28.04.2004 г. - 26.02.2008 г. Първоинстанционният съд не се е произнесъл с изрично определение за допускане на увеличението, но в решението си е приел, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е предявен за сумата 2 031.38 лв. и го е уважил частично за сумата 1 404.16 лв., а за разликата до 2 031.38 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 1 404.16 лв. като е приел за неоснователен довода на ответника - жалбоподател за недопустимост на решението в посочената част поради произнасяне по недопустим иск за заплащане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода 28.04.2004 г. - 01.04.2007 г. Изложени са съображения, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е предявен надлежно с исковата молба и че последващото увеличение на размера му е извършено в съответствие със закона. Въззивното решение е частично недопустимо в допуснатата до касационно обжалване част, с която е уважен предявеният срещу касатора осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 2 от ГПК (отм.), аналогична на чл. 2 от приетия през 2007 г. Граждански процесуален кодекс, задължава съда да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством които се индивидуализира спорното материално право. Когато с иска се претендира парично вземане, дължимо за определен период от време, вземането се индивидуализира чрез период и размер, които са определящи за границите на дължимата съдебна защита. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 116 от ГПК (отм.), съответно чл. 214 от ГПК, правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК за неговото обезсилване. В исковата молба, с която са предявени исковете на [фирма] срещу настоящия касатор [фирма], е формулирано искане за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата 2 796.10 лв. за периода от 01.04.2007 г. до датата на исковата молба - 26.02.2008 г., в размер на сумата 350 лв. Чрез заключението на съдебно - икономическата експертиза е установено, че действителният размер на законната лихва върху сумата 2 796.10 лв. за посочения в исковата молба период е 365.66 лв., до размер на която сума ищецът е увеличил иска си по реда на чл. 116 от ГПК (отм.). Отсъствието на изрично определение на съда за допускане на увеличението не опорочава атакуваното решение, както неоснователно поддържа касаторът, доколкото увеличението е извършено при спазване на установените в чл. 116 от ГПК (отм.) процесуални правила. С исковата молба не е предявяван иск за обезщетение за времето преди 01.04.2007 г., а от това произтича извод, че последващото "уточнение" на молбата, с което началният момент на претенцията е отнесен към датата 28.04.2004 г., е процесуално недопустимо, тъй като е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса в нарушение на въведената в чл. 116 от ГПК (отм.) забрана. Недопустимото изменение на периода на исковата претенция е обусловило недопустимост и на предприетото от ищеца увеличение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД със сумата, съответстваща на обезщетението /законната лихва/ за забава върху основното вземане от 2 796.10 лв. за периода 28.04.2004 г. - 01.04.2007 г. и възлизаща според заключението на съдебно - икономическата експертиза на 1 039.66 лв. Като е приел изменението на иска за допустимо и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдил касатора да заплати обезщетение за забава за периода 28.04.2004 г. - 01.07.2007 г. в размер на сумата 1 039.66 лв., първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и е постановил частично недопустимо решение. Потвърждавайки първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 1 039.66 лв. /част от сумата 1 404.16 лв./, въззивният съд на свой ред е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в недопустимата част на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК като същевременно се прекрати и производството по делото в тази част. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е уважен за сумата 365.66 лв. и за периода 01.04.2007 г. - 26.02.2008 г., като допустимо и правилно. Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за производството пред касационната инстанция в размер на сумата 77.94 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,