Решение № 550 от 6.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2631/2011 г.

Решение № 550 от 6.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2631/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Марвров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от името на осъдения Г. П.. Атакува се неподлежащо на касационна проверка въззивно решение от 28.05.11 г., постановено по ВНОХД № 261/11 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 17/15.03.11 г. по НОХД № 551/10 г. на Велинградския районен съд. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се алтернативно: отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения; отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд; намаляване на наказанието с приложението на чл. 55 НК. Искането се поддържа в съдебно заседание. Представят се писмени бележки. Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда Г. П. е признат за виновен в това, че за периода м. юли 2008 г. до 12.08.208 г. в гр. Ракитово, обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - старши лесничей в ДЛС - гр. Ракитово, в кръга на службата си, съставил официални документи - карнет - опис, технологичен план, седем броя сортиментни ведомости, седем броя описи към тях, в които отразил неверни обстоятелства относно броя на маркираните за сеч дървета в отдел 334"д" на ДЛС - гр. Ракитово, като посочил за маркирани за сеч общо 1950 броя дървета, с общ обем 3 053 куб. м., вместо реално маркираните в отдела общо 1360 бр. дървета, с общ обем 1 808 куб. м. или с 590 бр. дървета в повече, с общ обем 1245 куб. м. на стойност 120 592.08 лв., с цел да бъдат използвани посочените документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на осн. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Съдът се е произнесъл и по разноските. С атакуваното въззивно решение присъдата и потвърдена. Искането пред настоящата инстанция по своето съдържание изцяло преповтаря въззивната жалба. В писмените бележки се съдържат доводи, по своето естество за необоснованост, които са извън релевантните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В тази насока следва да се отрази, че показанията на сочените в тях свидетели С., Ч., М., Б. и И. и обясненията на подсъдимия са правилно преценени и съпоставени най-вече със заключенията на назначените по делото лесотехнически експертизи, като способ за независима проверка на релевантните за решаване на делото факти. Да се оборват в това производство като недобросъвестни заключенията им с извънпроцесуални средства, каквито са твърденията на подсъдимия, съдържащи се в писмените бележки, е недопустимо. Като съществено процесуално нарушение, допуснато от окръжния съд, се сочи липсата на отговор на довода, че не е доказана специалната цел. Твърдението не отговаря на истината. На л. 7 от мотивите районният съд е взел отношение по специалната цел като елемент от състава на престъплението, с което окръжната инстанция изцяло се е съгласила. Приел е, че в съзнанието на дееца са били налице конкретни представи, че при съставянето на документите внася неверни обстоятелства за количеството маркирана дървесина, като наред с това цели инкриминираните документи да се използват като доказателство за тях. Доколкото със същия довод се атакува и законосъобразността на присъдата и решението, настоящата инстанция следва да посочи, че лъжливото документиране засяга в значителна степен не само правилната дейност на държавните и общински власти в различни техни звена, но и цялата стопанска дейност - планово ръководство на организациите, поставянето на стопански задачи и контрол за тяхното изпълнение, отчетност в областта на обществените имущества и опазване на последните, правните отношения между организациите. Именно във връзка с този обект на защита, законодателят е въздигнал в престъпление самото съставяне от длъжностно лице в кръга на службата му на официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства, с цел да бъде използван за доказателство за тях. Престъплението е довършено със самия факт на изготвянето на официалния документ с указаната цел, без да е необходимо той да е предаден другиго или да е употребен от съставителя или от трето лице. Не се изисква въобще настъпването на конкретна вреда. За да се осъществи състава на чл. 311 НК от обективна и субективна страна не е необходимо да се установи в процеса друга по-далечна цел, например използването на документа като средство за осъществяване на посегателство срещу друг конкретно определен обект или за улесняване или прикриване на друго престъпление - длъжностно присвояване и др. В настоящия случай П. не само е осъществил лъжливо документиране, но е представил изготвените официални документи на съответните длъжностни лица в ДЛС - гр. Ракитово, и съобразно с тяхното съдържание е изготвен и комплектован лесосечен фонд за 2010 г. При това изрично е уверил свидетелката С. - зам. директор на стопанството, усъмнила се в действията на подсъдимия с оглед голямото количество дървесина за сеч, което той представил, че всичко е наред, така както е описано от него. По този начин е доказана специалната цел по чл. 311 НК. Дали е имал по-нататъшни намерения П. и какви са били те, т. е. преследвал ли е и други по-далечни цели, например присвояване на посочените 1 245 куб. м. дървесина или тяхната равностойност - 120 592.08 лв., съвместно с ръководството на спечелилата поръчката за сеч фирма, е извън предмета на доказване по настоящото дело. Законосъобразно е решен и въпросът за длъжностното качество на П., назначен за старши лесничей в ДЛС - гр. Ракитово. В това му качество му е възложено маркирането на дървесината в отд. 334"д" на стопанството, извършил е същото и въз основа на него е осъществил лъжливо документиране. Наказателният кодекс не поставя като изискване за длъжностно качество на дадено лице валидно подписана длъжностна характеристика. В чл. 93, т. 1 НК е дадено легално определение за длъжностно лице, в което не е поставено такова условие. Искането за възобновяване на делото въвежда като основание явната несправедливост на наложеното на П. наказание. В санкционната част на чл. 311 НК е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. Подсъдимият, при условията на чл. 54 НК, е осъден на десет месеца лишаване от свобода. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са взети предвид - частичното самопризнание, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, които не са многобройни и сред тях няма изключително такова. От друга страна, не е налице и втората предпоставка по чл. 55, ал. 1 НК - и най-лекото, предвидено в закона, наказание да е несъразмерно тежко. Напротив, отмереното наказание е занижено с оглед възприетите от съда, но непреценени при определяне на санкцията обстоятелства, свързани с високата степен на обществената опасност на извършеното, обусловено от броя и вида на документите и тяхното предназначение, немарливото изпълнение на служебните задължения и чувството за ненаказаност. Отразените съображения обосновават извода за неоснователност на искането за възобновяване на наказателното дело, поради което същото следва да се остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,