Решение № 11841 от 20.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аурум ЕООД със седалище гр. София и адрес на управление [жк], [адрес], подадена чрез пълномощниците на дружеството адв. Бакалова и адв. Атанасов, срещу решение 4334 от 01.07.2021 година, постановено по адм. дело 9880/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РА-50-90/16.02.2021 г. на главния архитект на Столична община и дружеството е осъдено да заплати направените в производството разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което заповедта на главния архитект на Столична община да бъде отменена, а преписката върната на главния архитект на Столична община за ново произнасяне. Претендират се също присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главният архитект на Столична община, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Иванова, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Аурум ЕООД срещу заповед РА-50-90/16.02.2021 г. на главния архитект на Столична община (след направеното на 01.03.2021 г. уточнение), с която на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 1, чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), § 23, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство и застрояването на Столична община (ПЗР на ЗИД ЗУЗСО) във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗУЗСО (отм.), устройствена зона Зона за обществено-обслужващи дейности със специфични правила и нормативи (Оо*), съгласно т. 34 от таблицата към схема Зони и терени за прилагане на специфични правила и нормативи в отклонение от общите ОУП и т. 15 от Приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, е отказано да се разреши изработването на проект за подробен устройствен план - изменение на плана за регулация на УПИ III за озеленяване и УПИ IV-864, кв. 40, м. Манастирски ливади изток , район Триадица по внесените мотивирани предложения. Съдът е приел, че бивши УПИ III и УПИ IV-864 попадат в зона Обществено обслужване , съгласно ОУП, като конкретното предвиждане на УПИ III за озеленяване е запазено и е налице забрана за промяна на публичните функции. Посочил е, че не са налице предпоставките да се допусне изменение на плана на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 208 от ЗУТ, тъй като не е изтекъл удълженият срок, предвиден в § 23, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУЗСО. По тези съображения съдът е приел заповедта на главния архитект на Столична община за законосъобразна и е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е неправилно. На първо място в нарушение на съдопроизводествените правила съдът не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, каквото задължение има съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. В обжалваният съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил съображения единствено спрямо съответствието на заповедта с материалноправните норми, като мотиви относно основанията по чл. 146, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК изцяло липсват, което сочи на допуснато съществено нарушение на процесуалните норми. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните му изводи. В мотивите на съдебното решение следва да се даде отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства. Въз основа на приетите за установени факти и обстоятелства съдът следва да направи съответните правни изводи. В настоящия случай обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е описал събраните по делото доказателства без да изложи правни съображения, съотносими към конкретно приетата за установена фактическа обстановка, като не е обсъдил направените от страните възражения и не е изложил съображения спрямо тях. Не са взети предвид доказателствата, свързани с процедурата по издаване на заповедта и не са изложени съображения относно компетентността на издателя й и спазването на административнопроизводствените правила. Изложените от първоинстанционния съд мотиви единствено относно материалната законосъобразност на заповедта, не са достатъчни, за да обусловят законосъобразното издаване на конкретен административен акт. В тази връзка съдът е посочил единствено, че имотите - предмет на разработката - бивши УПИ III и УПИ IV-864 попадат в зона Обществено обслужване , съгласно ОУП, но конкретното предвиждане на УПИ III за озеленяване е запазено с ОУП, съгласно т. 34 от приложението към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО, което е допустимо, като в зони с обществено обслужване и с жилищно застрояване са предвидени имоти за озеленяване или благоустрояване и за тях е налице забрана за промяната на предназначението им. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв има, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, послужили като основание за издаване на окончателната заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. Това е предварителна процедура, при която не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В тази процедура се проверява налице ли е искане по чл. 135, ал. 1 от ЗУТ или служебно задание по ал. 5, представена ли е скица мотивирано предложение за изменението, както и се прави преценка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен. Съображения по изброените предпоставки спрямо оспорения административен акт не са изложени от съда, което препятства касационната проверка. В настоящия случай съдът е основал извода си за материална законосъобразност на заповедта, поради липсата на предпоставките на чл. 208 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ за промяна на предназначението на имота, позовавайки се на разпоредбата на § 23, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУЗСО и предвидените в нея срокове за предприемане на отчуждителни процедури от страна на Столична община. В тази връзка следва да се отбележи, че след образуването на настоящето касационно производство с решение 10 от 26.07.2022 г., постановено по конституционно дело 21/2021 г. Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционен § 23 ПЗР на ЗИДЗУЗСО, а както се посочи по-горе първоинстанционният съд не е извършил проверка за законосъобразност на заповедта на главния архитект на Столична община на останалите посочени в нея правни основания. Следователно по делото не е установено съответствието на предложението за изменение на ПУП с ОУП и правилата и нормите по устройство на територията, които факти са от съществено значение за материалната законосъобразност на оспорената заповед. Липсват правни съображения относно съответствието на акта с останалите посочени в него правни основания, съгласно които органът е приел, че предпоставките за заявеното изменение на плана не са налице. Съдът не е извършил проверка и не е изложил мотиви в тази насока, което препятства настоящата инстанция да провери правилността на обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до необоснованост и противоречието му с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Липсата на проверка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания и мотиви в подкрепа на направените изводи препятстват произнасянето на касационната инстанция по същество. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да изясни спора от фактическа страна, като разпредели тежестта на доказване между страните с оглед правилата по чл. 170 от АПК и прояви процесуална активност за попълване на делото с относимите за спора доказателства, ако такива са все още необходими, като обсъди и представените пред касационната инстанция такива. Съдът следва да разгледа заповедта на останалите основания по чл. 146 от АПК, тъй като липсата на мотиви в решението относно материалната законосъобразност на административния акт на останалите посочени в него основания препятства касационната проверка и е основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Решаването на спора по същество от настоящия състав би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. При новото разглеждане следва да се изложат фактически и правни съображения относно законосъобразността на заповедта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на останалите основания, визирани в чл. 146 от АПК. По исканията за присъждане на разноски за настоящата инстанция произнасяне дължи първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,