Решение № 4654 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14310/2008 г.

Решение № 4654 от 8.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14310/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Валентин Александров Владимиров, от гр. София, против решение № 965 от 23.09.2008 г., постановено по адм. дело № 3464/2008 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична дирекция на МВР чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № з-1227/25.01.2008 г., издадена от директора на Столична дирекция на МВР, с която на Владимиров е наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), изразяваща се в забрана за напускане на страната, поради наличие на парично задължение към търговско дружество в големи размери, установено по съдебен ред, до погасяване или пълното обезпечаване на вземането. За да постанови този резултат Административен съд София-град е приел за установено от фактическа страна следното: Валентин Владимиров и Димитър Карамфилов са поръчители по договор за банков кредит, отпуснат на "Годман" АД, гр. Годеч от ТБ "Биохим". Въз основа на договора за поръчителство спрямо жалбоподателя е издаден изпълнителен лист, като дължимата сума е 203233, 17лв. - общо главница, лихви и разноски. Срещу главния длъжник "Годман" АД е започнало принудително събиране на вземането, което било обезпечено и с договорна ипотека. Стойността на имуществото, предмет на ипотеката било оценено на 322 100лв. Оценката била обжалвана като в хода на съдебното производство, назначеното вещо лице дало оценка в размер на 1117 419,71 лв., поради което същата била отменена, а изпълнителното дело върнато на съдия изпълнител за продължаване на изпълнителните действия. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че по отношение на жалбоподателя са били налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 3 от ЗБДС за налагане на ограничителната мярка. Посочено е, че Владимиров има парично задължение в големи размери към българско юридическо лице, което е установено по съдебен ред, като длъжникът не притежава лично имущество, което да покрива задължението. Оценката направена в хода на обжалване действията на съдията изпълнител не обвързва последния и той е длъжен да назначи нова експертиза за оценка на имотите, предмет на принудителното изпълнение. Спрямо жалбоподателя било налице самостоятелно изпълнително производство, във връзка с установените задължения спрямо ТБ "Биохим" АД, по които същият е поръчител и по което е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. При наличието на самостоятелни изпълнителни производство спрямо главния длъжник и поръчителя, съдът е направил извод за липса на надлежно обезпечение за задълженията на жалбоподателя във връзка с издадения изпълнителен лист, като действията по едното изпълнително дело не обвързват кредитора по другото изпълнително дело. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно правилото на чл. 76, т. 3 от ЗБДС може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. Спорният въпрос в настоящият случай е налице ли е надлежно обезпечение на задължението към ТБ "Биохим" АД. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че "Годман" АД е получило банков кредит от ТБ "Биохим" АД. За обезпечение на вземането е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с площ от 5 470 кв. м., ведно с находящите се в него стопански постройки; главен производствен корпус, цех за извара; парова централа; административна сграда, включваща два склада, гараж и работилница; битова сграда. Впоследствие задължението е обезпечено и с поръчителство. Кредитът не бил погасен в уговорените срокове, при което кредиторът се е снабдил с два изпълнителни листа, като са образувани самостоятелни изпълнителни производства срещу главния длъжник и срещу поръчителя. Първоначално дадената оценка на ипотекираното имущество е била 322 100лв. С касационната жалба са представени удостоверение за актуално състояние на "Валдим -експорт - импорт" ЕООД с едноличен собственик на капитала Валентин Александров Владимиров, от което е видно, че е вписан запор върху дяловете, притежавани от Владимиров по искане на съдия изпълнител, по повод образуваното изпълнително дело. Представени са и инвентарен опис на дружеството и нотариални актове, установяващи притежаваното имущество от "Валдим -експорт - импорт" ЕООД. Независимо, че са образувани две самостоятелни изпълнителни производства, то дългът е един и е обезпечен с ипотека върху описания по-горе недвижим имот и поръчителство. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че ипотекираното имущество е напълно достатъчно да покрие задължението - главница, лихви и разноски, дори да се вземе и първоначалната оценка, извършена от съдия изпълнителя. Съгласно нормата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. В случая ипотекираното имущество дава право на кредитора да се удовлетвори предпочтително и независимо дали поръчителят разполага с лично имущество, поради което е налице надлежно обезпечение по смисъла на закона. От друга страна по несъмнен начин по делото е установено, че за дълга, предмет на договора за поръчителство, в търговския регистър е вписан запор на дяловете притежавани от жалбоподателя във "Валдим -експорт - импорт" ЕООД, а видно от представения инвентарен опис, е че балансовата стойност на имуществото на дружеството надвишава размера на дълга - главница, лихви и разноски. Следователно по отношение на касатора не са били налице материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 3 от ЗБДС, тъй като дългът е бил надлежно обезпечен. Направеният извод за обратното от първоинстанционният съд е в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което обжалваната заповед да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,