Решение № 4039 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2010 г.

Решение № 4039 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50б, ал. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на "Булгари" Ес. Пе. А., Рим, Италия (Булгари), против Решение № 628/25.03.2010 г., постановено по а. д. № 7200/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Булгари против Решение № 33-ОМ/27.04.2009 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ) в частта му, с което е отхвърлено искането за определяне на марката BVLGARI като общоизвестна към датата 01.01.2003 г. за територията на Република България (РБ) за стоките от класове: 18 - "кожени изделия, чанти и куфари"; 25 - "облекла обувки, шапки и други принадлежности за глава" и 35 - "организация и управление на места за продажба, административно и търговско управление". Недоволно от решението, Булгари го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се признае въпросната марка за общоизвестна по отношение на стоките и услугите в класове 18, 25 и 35. Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за частична основателност на жалбата - относно стоките от класове 18 и 25 и неоснователност относно услугите от клас 35. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе фактите, установени от АССГ. По спорните такива съдът ще вземе становище в мотивите си. По делото е установено, че производството пред ПВ е образувано по искане от 30.07.2007 г. за определяне на словна марка BVLGARI като общоизвестна на територията на България от 01.01.2003 г. за стоки и услуги от следните класове: клас 03 - "парфюми и тоалетни води"; клас 14 - "бижута, часовници"; клас 18 - "кожени изделия, чанти и куфари"; клас 25 - "облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава"; клас 35 - "организация и управление на места за продажба, административно и търговско управление". Административният орган е разгледал искането и представените от молителя доказателства от гледна точка на критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, като е приел, че искането е основателно за стоките от клас 3 - "парфюми и тоалетни води" и клас 14 - "бижута, часовници". Приел е също, че искането е неоснователно за стоките от клас 18 - "кожени изделия, чанти и куфари"; клас 25 - "облекло, обувки, шапки и други принадлежности за глава" и клас 35 - "организация и управление на места за продажба, административно и търговско управление". Изложил е съображения за липсата на едновременното наличие на предпоставките съгласно нормата на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, позовавайки се на резултатите от представения от молителя Доклад за количествено изследване "Познатост на марката BVLGARI". Съдът не е кредитирал изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза, касаеща искането на молителя за определяне на процесната марка за общоизвестна на територията на страната за стоките от класове 18 и 25, без да изложи мотиви защо и без да анализира противоречието й в тази част с останалите доказателства по делото, на които е дал вяра. При така установената фактическа обстановка, АССГ е направил извод за неоснователност и е отхвърлил жалбата на БУЛГАРИ срещу решението на председателя на ПВ. Тълкувайки събраните по делото доказателства, ВАС стига до други правни изводи. Основателно се явява доводът, изложен в касационната жалба, за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон и по-специално на разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО и чл. 2 от Общата препоръка за разпоредбите, касаещи закрилата на общоизвестните марки (Общата препоръка), приета от Асамблеята на Парижкия съюз за закрила на индустриалната собственост (ПСЗИС) и Генералната асамблея на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Изводът на съда, че за признаване на общоизвестност на марката следва да се установи кумулативното наличие на всички изброени предпоставки съгласно разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, не намира подкрепа в редакцията на нормата. Както се установява от съдържанието на цитираната разпоредба и по-специално начинът на изброяване на обстоятелствата, които административният орган взема предвид при извършване на преценката за наличие или респективно липса на качеството "общоизвестност", включително и по т. 6 (други обстоятелства), се налага изводът, че изброяването не е изчерпателно и крайното решение не е обвързано от еднаквата степен на доказаност на всички посочени обстоятелства. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2 от Общата препоръка, приета от Асамблеята на ПСЗИС и Генералната асамблея на СОИС, според която изброяването на посочените "фактори" не е изчерпателно и не се изисква кумулативното наличие и на петте критерия, цитирани в закона. Следователно към всеки конкретен случай следва да се подходи индивидуално, като е задължително обсъждането на всички правнозначими факти, а изводите относно искането за общоизвестност могат да се основават на доказаността на някои от обстоятелствата. В същата посока е и заключението на вещото лице, което е изготвило съдебно-марковата експертиза, приета като неоспорена от страните. В случая първоинстанционният съд не е обсъдил подробно експертното заключение заедно с всички доказателства и доводите на касатора относно искането за определяне на процесната марка като общоизвестна за стоките от класове 18 и 25. Неправилно както ПВ, така и АССГ са изследвали и кумулативното наличие на критериите съгласно чл. 50а, ал. 1 ЗМГО, за да определят марката BVLGARI като общоизвестна. Отказът им относно спорните класове стоки и услуги е основан на нейната липса. Настоящият състав на ВАС приема за установено от приетата и неоспорена съдебно-маркова експертиза, че словната марка BVLGARI за стоките от класове 18 и 25 е известна сред действителните ползватели на стоките. Същите присъстват реално на пазара и могат да се закупят и чрез Интернет, а представените по делото копия от български списания и публикации във вестници свидетелстват за активно рекламиране на марката, което сочи и на известност. На последно място следва да се посочи и факта, че марката е запазила своята стойност и реални потребители. Следователно както ПВ, така и АССГ, неправилно са приели, че не са налице основания марката BVLGARI да се определи като общоизвестна за стоките от класове 18 и 25. Предвид изложеното, решението на АССГ в тази му част следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което решението на председателя на ПВ да бъде отменено, а преписката - върната за ново произнасяне на административния орган съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата му част, относно услугите от клас 35, решаващият състав правилно е кредитирал експертното заключение. Предвид непредставянето на доказателства за общоизвестност на марката към 01.01.2003 г. законосъобразно и правилно съдът е приел за неоснователна жалбата на молителя срещу административния акт в тази му част и е отхвърлил оспорването. Решението в тази му част следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,