Решение № 1519 от 2.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2016 г.

Решение № 1519 от 2.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Г. - Директор на Дирекция "Обжалване и осигурителна практика" - С., срещу решение № 5512/3.08.2016 г., постановено по адм. д. № 11563/2015 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/. С обжалваното съдебно решение е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-2222-1014003214-091-002 от 6.08.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП -С., потвърден с решение № 1594/21.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта с която на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 689 067.19 лв. за данъчен период месец септември 2014 г. В касационната жалба се сочат основания за отмяна на съдебния акт по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че подадената пред първоинстанционния съд жалба е била недопустима и въпреки представените доказателства в този смисъл, и поддържаните твърдения относно датата на узнаване на решението, аргументите на органите по приходите не са възприети, нещо повече не са и обсъдени от решаващият състав, като не са направени самостоятелни фактически установявания, относно твърденията за недопустимост на жалбата. След като съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, вместо да остави същата без разглеждане, то и постановеното решение е недопустимо и подлежи на отмяна. Алтернативно се сочат аргументи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен е изводът на съда, че по отношение на процесната фактура издадена от "ГСТ СЪРВИСИЗ ГМХБ" са налице условията на чл. 69 от ЗДДС. Н. е в тежест на данъчната администрация да установява фактите, че стоките не са използвани за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. Изготвената от вещото лице експертиза, на която съдът е основал изводите си, е въз основа на документи предоставени от ревизираното лице. Експертът не е имал достъп до счетоводството на дружеството и до счетоводните програми за съставянето им. От вещото лице в съдебно заседание се възпроизвеждат твърдения на представителя на дружеството. Възразява се срещу крайният извод на решаващият състав на АССГ, че са налице предпоставките за упражняване право на приспадане на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, а именно стоките и услугите да се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки. Като е използвало белгийският си ДДС номер за документиране на последващото извършване на доставки, получени под българският си ДДС номер, лицето е действало като "нерегистрирано по ЗДДС" лице и следователно не може да претендира право на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на горните твърдения се поддържа искане за обезсилване на постановеното решение и алтернативно за неговата отмяна като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - "Б. Р. БВБА", чрез адв. Димитрова, в отговор по касационната жалба оспорва същата и я намира за неоснователна. Твърди въз основа на подробно изложени мотиви, че решението на АССГ е допустимо и правилно постановено, поради което моли да бъде оставено в сила. Неправилни и неподкрепени от доказателствата по делото са твърденията на органите по приходите, че веригата на облагаеми доставки е прекъсната. Металните скелета /предмет на доставката по процесната фактура/са заведени като дълготраен материален актив от дружеството и са използвани в неговата икономическа дейност, поради което правилно съдът позовавайки се на практиката на СЕС, е приел, че се касае за независима икономическа дейност и следва да бъде признато право на данъчен кредит. Решението е постановено въз основа на приетите по делото доказателства, съобразено е с приложимите материално правни разпоредби и с практиката на СЕС, поради което се иска да бъде отхвърлена подадената срещу него касационна жалба. Претендира се присъждане на разноски по водене на делото. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител дава заключение за основателност на касационната жалба на двете посочени в нея основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Основателни, според участвалият по делото прокурор, са твърденията относно допустимостта на решението. Неправилно е прието от съда, че жалбоподателят е счел ревизионния акт за мълчаливо потвърден. Не са обсъждани и разминаванията в твърденията за връчване на електронен адрес. П. от страните доказателства и становища са игнорирани. Напълно липсват собствени фактически установявания независимо от тяхната служебна дължимост. Налице е вътрешна противоречивост в мотивите на съда. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт /РА/ № Р-2222-1014003214-091-002 от 6.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -С., потвърден с решение № 1594/21.10.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., в частта с която на кастора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 689 067.19 лв. за данъчен период месец септември 2014 г., по фактура № 8201100019/30.09.2014 г. издадена от "ГСТ сървисиз ГмбХ"- Германия. Предмет на доставката е метално скеле, като фактурата е придружена с опис и спецификации. След придобиването на скелето "Б. Р." БВБА го отдава под наем на ХернерГерюстбау унд Крафтвексервиз ГМБХ, за което са издадени три броя фактури за месец октомври, месец ноември и месец декември на 2014 г. Във фактурите е посочен белгийският ДДС номер на касатора и за тези услуги ДДС в България не е начислявано. От своя страна "Хернер" преотдава металното скеле на "ГСТ България" ООД, като това дружество отговаря за монтирането, поддържането и демонтирането на скелето и го съхранява в свой склад находящ се в гр. С. Загора. В хода на ревизионното производство е установено, че "ГСТ България" ООД, си е самоначислило ДДС. Спорен между страните е въпросът относно приложимостта на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение АССГ, е приел на първо място, че жалбата, с която е сезиран е допустима, макар дружеството да не е изпълнило задължението си да изпрати по електронен път потвърждение за получаването му на данъчната администрация съгласно чл. 30, ал. 6 от ДОПК. Приел е, че е меродавна датата на получаване, а не датата на изпращане на съобщението, като фактът на получаване не е удостоверен по надлежния ред, чрез връщане на ел. потвърждение от дружеството, но това обстоятелство не може да бъде основание за недопустимост на оспорването. Настоящата инстанция макар и да не споделя изцяло изложените мотиви относно допустимостта на жалбата намира, че крайният извод на първоинстанционният съд е верен и правилно същата е разгледана по същество. Според законовата разпоредба връчването по реда на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, е осъществено едва тогава когато се получи потвърждение от лицето до което е изпратено електронното съобщение. Правилно съдът е приел, че след като в разумен срок не е получено потвърждение, органите по приходите се имали възможност да изпратят съобщението до Б. Р. БВБА, чрез някой от другите способи предвидени от ДОПК. Те са разполагали с адреса на дружеството, с данни за неговия представител и както и с електронният му адрес. При липса на потвърждаване срок за жалбоподателя не е текъл и не може да се сподели тезата на ответника, че жалбата е подадена едва след изтичането му. Органите по приходите са разполагали с адрес за кореспонденция по седалището на дружеството, както и с електронен адрес вписан в решението на Директора на "ОДОП" С. -bg. fibu@roedl. pro . Не е установено по делото от този адрес до данъчната администрация да е постъпило потвърждение на връчването. Изложените съображения относно това от кой адрес е отворено уведомлението, как е препратено и какви са правомощията на лицето извършило тези действия, са без значение при липса на потвърждение от адреса на който е изпратено съобщението. Неоснователни са твърденията на касатора, поддържани и в становището на ВАП за недопустимост на съдебното решение, тъй като не става дума за мълчаливо потвърден РА. По същество решаващият състав е приел, че неправилно ревизиращите органи са формирали извод, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит за доставката на метално скеле. При постановяване на решението АССГ е приел, че тези изводи на приходната администрация са незаконосъобразни. Не са налице основания да бъде отказано да се признае право на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй е установено, че ревизираното лице извършва "независима икономическа дейност". Прието е също така, че мястото на изпълнение на последващата доставка на услуга е мястото, където получателят ХГ Хернер е установил независимата си икономическа дейност. Тъй като това е Германия, то там е и мястото на изпълнение на доставката. Съдът е приел, че поради това, по силата на закона ревизираното лице не дължало начисляване по последващата доставка. Тези изводи на съда са необосновани. Установено е от органите по приходите, а и не се спори по делото, че процесното скеле се намира в гр. С. Загора. Неговата доставка, е тази по която е отказано процесното право на приспадане на данъчен кредит. От установените пред първоинстанционният съд факти е видно, че при сключване на сделката между "ГСТ сървисиз" ГмбХ - Германия и ответника по касация, последният е използвал българският си регистрационен номер по ЗДДС. З. последващата доставка на услуга по отдаване под наем на скелето ревизираното лице е използвало белгийския си регистрационен номер по ДДС. Начисляването на ДДС не би било дължимо, ако предметът на доставката е бил използван за последващи облагаеми доставки, но това не е така. Решаващият състав на първоинстанционния съд правилно е формулирал спорните въпроси по делото, но дадените от него отговори не се споделят от касационния съд. Скелето предмет на фактурата е на територията на РБ, доставката е осъществена под българският ДДС номер на дружеството. След тази доставка други такива под българският ДДС номер от Б. Р. БВБА не са извършвани. Фактурите, въз основа на които се прави извод за осъществена независима икономическа дейност, са за лица, които са регистрирани извън територията на страната, поради което не могат да начисляват ДДС на територията на РБ, а и не са длъжни. При тази фактическа обстановка Б. Р. БВБА, е краен получател на доставката по фактура № 820110001919/30.09.2014 г., същата е осъществена с регистрационният номер по ЗДДС на територията на страната, поради което по нея се дължи начисляване на ДДС от доставчика и за получателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Не се споделят изложените в мотивите на първоинстанционното решението аргументи, че са налице последващи доставки, които обосновават приложението на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързани с независимата икономическа дейност на дружеството, които не са отчетени от ревизиращите органи. Действително по делото е установено, че предметът на доставката по фактура № 8201100019/30.09.2014 г., е отдаден под наем от Б. Р. БВБА на "Х. Г. унд Крафтвексервиз ГМБХ" и в последствие преотдаден от това дружество на "ГСТ - България" ООД, който си е самоначислил ДДС и като основание за това е посочил чл. 82 от ЗДДС. Правилно органите по приходите са приели, че веригата на доставките е била прекъсната, с отдаването под наем на скелето на "Х. Г. унд Крафтвексервиз ГМБХ"-Германия. При тази доставка не е начислен ДДС, издадените фактури са под белгийският номер на фирмата и последващото преотдаване и начисляване на ДДС от "ГСТ-България" ООД, не може да санира липсата на връзка между доставките осъществени от Б. Р. БВБА и последващото отдаване под наем на скелето на "ГСТ-България" ООД. Дължимият данък е следвало да бъда начислен между страните по първата предоставена наемна услуга между Б. Р. БВБА и "Х. Г. унд Крафтвексервиз ГМБХ"-Германия, ако регистрираното по ДДС в България ревизирано лице беше използвало Българският си регистрационен номер по ДДС. О. в касационната жалба се твърди, че е нарушен принципът за злоупотреба с право като основен принцип на общата система по ДДС в ЕС. Т. е така защото ревизираното дружество е регистрирано в България по ДДС по избор и за да избегне начисляването на ДДС по последващата доставка на услуга е издало за нея фактури под белгийския си ДДС номер. Резултатът от това е, че то не начислява ДДС в България, нито е доказано да е начислило ДДС в Белгия. Последващите доставки на услуги не могат да бъдат част от стоковата верига, така както е приел АССГ в атакуваното решение. Това е така защото фактурите издадени за отдаването под наем са издадени от ревизираното лице, но под белгийският му ДДС номер. Следователно доставката на скеле, за която е издадена фактура под българският ДДС номер на Б. Р. БВБА, дружестовто се явява краен получател. ДДС е косвен, многофазен, некумулативен данък и неговата тежест се понася от крайния получател по стоковата верига. Последващото отдаване под наем е част от друга стокова верига, както правилно е прието от ревизиращите органи. Като е достигнал до изводи различни от посочените, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, което е основание за отмяна на постановеното съдебно решение. РЛ е дъщерно дружество на Scafom-rux group Holding. То няма самостоятелен обект в България, а само български регистрационен номер по ДДС, по избор. Неустановеното в България дружество, би могло да претендира порцесния данъчен кредит по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване. В този смисъл решение № 195/8.01.2018 г., по адм. д. № 13801/2016 г. на ВАС, Осмо отделение и цитираното там решение от 25.10.2012 на СЕС по съединени дела С-318/11 и С-319/11. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, подлежи на отмяна и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което жалбата против ревизионния акт да бъде отхвърлена. Съдебният акт се обжалва, в частта за разноските от ответникът по касация. Б. Р. БВБА е поискал изменение на постановеното решение, в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, като е твърдял, че се дължи по висок размер с оглед приложените доказателства. Първоинстанционният съд, се е произнесъл с определение № 5701/17.10.2016 г., като е отхвърлено искането на Б. Р. БВБА, за увеличаване размерът на присъдените разноски на 13 690,81 лв. Приел е, че изложеното в искането за изменение на решението е обсъдено в основния съдебен акт и не са налице основания за увеличаване на размера на присъдените разноски. Срещу определението е постъпила частна жалба пред настоящата инстанция, в която се твърди, че неправилно е определен размерът на разноските от решаващият състав на АССГ, в решението и постановеното допълнително определение, поради което те се обжалват, с искане да бъдат отменени, като бъдат присъдени направените разноски в цялост, въз основа на представените доказателства за сторените такива при водене на делото пред първата инстанция. При този изход на делото частната жалба, срещу определението, с което е отхвърлено искането за изменение на решението, в частта за разноските е неоснователна и следва да бъда отхвърлена, като определението бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция разноски в полза на "Б. Р. БВБА" не се дължат. В полза на Директора на Дирекция "ОДОП" - С., следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, така както е поискано в размер на 9 510 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, Осмо отделение