Решение № 9888 от 20.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2015 г.

Решение № 9888 от 20.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3273/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, против Решение № 128 от 26.01.2015 г. по адм. д. № 2361 по описа за 2014 г. на Административен съд В., в частта му, с която по жалба на М. Т. Ц. от гр. Р., ул. "К. Димчев", № 3, вх. ..., ет. ..., ап. ..., е отменен Ревизионен акт № 181305284/01.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., поправен с Ревизионен акт № 1425643/13.06.2014 г. и потвърден с Решение № 295/20.06.2014 г. на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП в частта му, с която в тежест на жалбоподателката са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2008 г. за размера над 1762,56 (Хиляда седемстотин шестдесет и две цяло и петдесет и шест ст.) лева и съответните им лихви; за 2009 г. за размера над 185,24 (Сто осемдесет и пет цяло и двадесет и четири ст.) лева и съответните им лихви; за 2011 г. за размера над 225,05 (Двеста двадесет и пет цяло и пет ст.) лева и съответните им лихви и за 2012 г. за размера над 50 (Петдесет цяло) лева и съответните им лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващо се в неправилно определяне на процесните годишни данъчни основи за облагане на годишна база. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: В случая органът по приходите е направил паричен поток на постъпленията на парични средства и на изразходвани парични средства за всяка една ревизирана година, като при изготвянето му в годишен аспект при формиране на данъчната основа са съобразени конкретните моменти, в които паричните средства са излезли от патримониума на лицето и всички последващи постъпления на парични средства през съответната година представляват бъдеща финансова разполагаемост за разплащания от страна на лицето, но не влияят на вече извършени до съответния момент разходи. Формираните отрицателни разлики е приел за парични средства с недоказан произход към момента, в който фактически са извършени и следва да участват при формиране на основата за облагане по реда на чл. 122 ДОПК за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ. В съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите не е взел предвид, че ЗДДФЛ предвижда облагането на доходите да се извършва на годишна база. Независимо, че облагането се извършва по особения ред на чл. 122 от ДОПК, изчисляването на данъка следва да се извърши в съответствие с материалния закон, в който е предвиден. Съгласно чл. 48 ЗДДФЛ размерът на данъка се определя върху годишната данъчна основа. След като ЗДДФЛ регламентира размерът на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ да се определя за календарната година, при данъчна основа за съответната календарна година, незаконосъобразно органите по приходите са приели, че към определена дата е налице отрицателна величина, формирана от направените разходи до тази дата и съобразяване на доходите му до този момент, която сума са следва да е такава с неустановен произход, като не са съобразили извършените разходи и получени доходи към края на ревизирания период - 31-во число на м. 12 за всяка една от ревизираните години, т. е. не са съобразили извършените разходи и получени доходи за цялата календарна година. С оглед на гореизложеното, за целите на облагането по ЗДДФЛ независимо, че облагането се извършва по особения ред, органите по приходите е следвало да извършат анализ на паричните потоци за цялата 2008 г., съответно 2009 г., 2011 и 2012 г. т. е. на годишна база. Като е изчислил коректно данъчните основи по посочената методика, съдът правилно е отменил частично РА и решението в обжалваната му част следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение