Решение № 7490 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2015 г.

Решение № 7490 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Т Радио" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, с управител и представляващ Сезгин Мюстенджебов, срещу решение № 14679 от 5.12.2014 г., постановено по адм. д. № 7305/2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и преписката върната за ново разглеждане от СЕМ. Претендират се разноски. Ответникът - Съветът за електронни медии, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Емилия Станева - мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - "Фокус-Нунти" ООД, гр. София, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира касационната жалба за подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленен състав на Върховния административния съд (ВАС) е образувано във връзка с оспорване на решение № РД-05-56 от 15.04.2014 г. на СЕМ в частта, в която на основание чл. 112, ал. 2 ЗРТ са оставени без разглеждане документите му в конкурс за осъществяване на радиодейност - създаване на програма с общ (политематичен) профил, разпространявана чрез използване на налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване за гр. Балчик, честота 95.0 MHz. За да отхвърли жалбата, мнозинството на тричленния състав е приело, че неотстраняването в срок на недостатък в документите на кандидата, съставлявало основание, предвидено в чл. 112, ал. 2 ЗРТ за оставянето им без разглеждане. Посочил е, че срокът по чл. 112, ал. 2 ЗРТ бил от категорията на преклузивните и пропускането му имало за последица прекратяване на субективното право на жалбоподателя. Необходимите документи за участие в конкурса за наличния радиочестотен спектър били регламентирани в чл. 116, ал. 1 ЗРТ и съгласно цитираната норма участниците трябвало да представят удостоверение за актуалното си състояние, отговарящо на изискванията по чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ, като при констатиране на пропуски се давало 7-дневен срок за отстраняване, а пропускането на този срок водило след себе си като правен резултат неразглеждане на документите на кандидата. Приел е още, че неспазването на нормативно установеното условие, въпреки предоставената процесуална възможност на жалбоподателя за привеждане на документите му в съответствие с изискването, правилно било санкционирано от органа с неразглеждане на документите за участие, както и с дисквалифициране в хипотезата на чл. 112, ал. 2 ЗРТ при наличие на предпоставките. Решението е подписано с особено мнение на председателя на състава. Настоящият петчленен състав не споделя изводите на мнозинството от тричленния състав. Съветът за електронни медии, за да остави без разглеждане документите на "Т Радио" ЕООД, се е позовал на неизпълнение на формалното изискване на чл. 111, ал. 1, т. 2 (изм. ДВ, бр. 34 от 2006 г., доп., бр. 14 от 2009 г.) от Закона за радиото и телевизията, а именно: към заявлението кандидатът не е представил удостоверение за търговска регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице, издадени не по-рано от един месец преди датата на подаване на заявлението. Още с първоначалната редакция на посочената разпоредба на чл. 111, ал. 1, т. 2 (обн. ДВ, бр. 138 от 1998 г.) от този закон е въведено изискване към кандидатите да представят удостоверение за съдебна регистрация или документи, удостоверяващи създаването на юридическото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 (обн. ДВ, бр. 34 от 2006 г., изм., по настоящем ал. 6 /ДВ бр. 22/2015 г./) от Закона за Търговския регистър, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местно самоуправление и местна администрация и лицата, на които е възложено управляването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Изискването на чл. 23, ал. 4 ЗТР е по-късно въведено спрямо разпоредбата на чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ. Въпреки, че лицензионното административното производство е специално от гледна точка на предметния обхват на Закона за търговския регистър, изискването за представяне на удостоверение за актуално състояние на търговеца за разлика от други, визирани в чл. 111, ал. 1 ЗРТ документи, е общо за кандидатите, има формален характер, не е пряко свързано с целите на конкурса или с установяване изпълнението на общи или специфични изисквания, на които следва да отговарят кандидатите за лицензия. Търговският регистър, според чл. 11, ал. 1 ЗТР, е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци. Агенцията по вписванията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Поради това Законът за търговския регистър изключва посочените в чл. 23, ал. 4 ЗТР органи и организации да изискват представянето на актове, вече обявени в регистъра. СЕМ като независим специализиран държавен орган попада в това изключение. Жалбоподателят, в представените към заявлението документи, е посочил свой ЕИК. Поради това, по смисъла на въведеното с чл. 23, ал. 4 ЗТР правило, при наличие на данни за ЕИК на дружеството органът на публична власт не може да изисква прилагането на удостоверение за търговската му регистрация, като поставя условие същото да е издадено и към определен момент. Въведената забрана е императивна и за нарушаването й е предвидена административнонаказателна отговорност - чл. 40, ал. 5 ЗТР. Съветът за електронни медии, при упражняване на правомощията си в конкурсното производство, следва да съобрази изискването на чл. 23, ал. 4 ЗТР. Той би могъл да изисква от кандидата посочените в разпоредбата на чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ, само ако кандидатът не притежава ЕИК. Законът за търговския регистър е обнародван в ДВ, бр. 34 от 2006 г. От обсъжданите към него мотиви се извеждат целите на този закон и заложените в него принципи: унифициране, стандартизиране и централизиране на водените регистри, уникален идентификационен код за всяко лице, евтина и бърза регистрация, опростени и сигурни процедури, електронни база данни, публично достъпни чрез Интернет. Същевременно с правната уредба на регистърното производство се запазват основните характеристики на вписването, което има като правни последици оповестително и доказателствено действие, както и повишаване общественото доверие във вписването. Ето защо, в случая, с въведеното последващо специално правило следва да се изключи приложението на хипотезата на чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ по отношение на търговско дружество с посочен ЕИК. По отношение на спорния предмет Законът за радиото и телевизията и Законът за търговския регистър имат еднаква правна уредба с противоположно разрешение. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР е приета по-късно и има характеристиката на нов закон по отношение на нормата на чл. 111, ал. 1, т. 2 ЗРТ, независимо от настъпилите във времето изменения и допълнения на тази разпоредба. Общото принципно задължение за представяне на удостоверение за регистрация на търговеца съществува и е установено преди създаването на нормата на чл. 23, ал. 4 ЗТР. Установената по-късно забрана по чл. 23, ал. 4 ЗТР държавните органи да изискват документ, до който органът има свободен служебен достъп, се явява нов закон, който дерогира общото правило в стария закон за представяне на същия документ. В подкрепа на този извод са актуализираните и синхронизирани със забраната на чл. 23, ал. 4 ЗТР разпоредби на чл. 83, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗЕС, предвидени в аналогично на процесното конкурсно производство за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър. В този смисъл е и изложеното особено мнение към решението, което се споделя от настоящия петчленен състав. След като разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР забранява изрично на специализирания държавен орган да изисква този документ, то за дружеството-жалбоподател като кандидат в обявения конкурс не е възникнало задължение да представи изискваното от него удостоверение за актуално състояние, респ. непредставянето му не може да породи предвидените в чл. 112, ал. 2, изр. 2 ЗРТ неблагоприятни последици. В заявлението за участие в конкурса кандидатът изрично е посочил ЕИК и е приложил удостоверение за актуално състояние от 16.07.2013 г. Непредставянето на последващо актуално удостоверение не може да се квалифицира като неизпълнение на конкурсно условие, водещо до недопускане до участие в конкурса, след като в посочения от органа срок останалите нередовности са отстранени от кандидата. СЕМ е следвало да съобрази правомощията си с оглед разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗТР и да разгледа по същество документацията за участие в конкурса на " Т радио" ЕООД гр. София. Като не е сторил това, СЕМ е издал решението си в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което оспореният акт - като незаконосъобразен, подлежи на отмяна. По тези доводи настоящият състав приема, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а спорът решен по същество, като бъде отменен постановеният акт от СЕМ. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора "Т Радио" ЕООД, ответникът дължи разноските за настоящата инстанция, възлизащи на сумата от 375 лв. от които 25 лв. за държавна такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав