Решение № 258 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2016 г.

Решение № 258 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11737/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Еко масла" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "М. К." .№..., срещу Решение № 8027/30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 8293/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу Заповед № РД-422/11.06.2015 г. на министъра на околната среда и водите. В касационната жалба се излагат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваното решение и за необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че непредставянето на доклад с фактически констатации за предходната 2014 г., изготвен от независим финансов одит в съответствие с разпоредбите на Закона за финансовия одит, заверен от регистриран одитор и отчет по образец № 2 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти в срок до 31 март на текущата година пред министъра на околната среда и водите, не се счита за неизпълнение на целите по Закона за управление на отпадъците, тъй като продуктовата такса по закона и Наредбата се заплаща от организациите по оползотворяване, които не са изпълнили целите за разделното събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗУО лица, членуващи в организацията. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответната страна - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея доводи. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, правилно тричленният състав на ВАС е приел, че оспорената Заповед № РД-422/11.06.2015 г., издадена от министъра на околната среда и водите е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Посочил е, че от доказателствата по делото е установено, че касационният жалбоподател не е представил доклад по чл. 18, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) в срока по чл. 55, ал. 1 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (Наредбата) и отчет по образец № 2 от Наредбата. Посочил е още, че сочената като приложима от касационния жалбоподател правна норма - чл. 148, ал. 1, т. 2 от ЗУО, е неотносима към производството приключило с оспорената заповед на министъра на околната среда и водите, тъй като разпоредбите на чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (НОРРЗПТ) и чл. 63, ал. 2 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти предвиждат като правна последица издаването на заповед за заплащане на продуктова такса при непредставянето на доклад. Правилно според прокурора тричленния състав на ВАС, съобразявайки разпоредбата на чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ, в приложимата й редакция, от една страна, и от друга - целта, която се поставя със ЗУО (чл. 1, ал. 3) -"да предотврати, намали или ограничи" вредното им въздействие, е приел, че това може да стане като размерът на дължимата продуктова такса бъде определена върху реално реализираните на пазара количества масла. По тези съображения дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставянето в сила на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е било образувано по жалба на настоящия касатор, против Заповед № РД-422/11.06.2015 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 59, ал. 2 от ЗУО (редакция преди изменението), чл. 63, ал. 1 и 2 от Наредбата за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (Наредбата), във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО и чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ (отм., считано от 16.06.2016 г.), на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление дейностите по опазване на околната среда продуктова такса за масла в размер на 3 701 280,98 лв., поради това, че организацията не е внесла доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 55, ал. 1 от Наредбата, което по силата на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ (отм.), чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата се счита за неизпълнение на целта по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. С обжалваното пред настоящия състав решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че като организация по оползотворяване на отработени масла, дружеството жалбоподател дължи изпълнение на целите по оползотворяване на отработени масла, съгласно чл. 8 от Наредбата и е задължено по силата на чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 55, ал. 1 от Наредбата, в срок до 31 март на текущата година да представи пред министъра на околната среда и водите доклад с фактически констатации за предходната година, заверен от регистриран одитор и отчет, изготвен по образец. Посочил е, още че правилно е определен размерът на дължимата продуктова такса. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че "Еко масла" ЕАД (със старо наименование "Н. А." АД), е притежател на валидно разрешително по ЗУО като организация по оползотворяване на отработени масла - Решение № ООп-ОМ-02-00/08.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 87, ал. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2 от ЗУО, със срок на действие от 08.03.2013 г. до 31.12.2017 г., изменено и допълнено с Решение № ООп-ОМ-02-01/03.12.2013 г. и Решение № ООп-ОМ-02-02/26.06.2014 г. Във връзка с осъществяване дейността на дружеството и в изпълнение на изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 55, ал. 1 от Наредбата, същото е било задължено в срок до 31 март на текущата година да представи пред министъра на околната среда и водите доклад с фактически констатации за предходната 2014 г., изготвен след проведен независим финансов одит в съответствие с разпоредбите на Закона за независимия финансов одит, заверен от регистриран одитор и отчет по образец № 2 от Наредбата, с оглед доказване на изпълнението на целта по чл. 8, ал. 1 от Наредбата, като неизпълнението на това задължение е свързано с презумпцията, че целите по ЗУО не са изпълнени, респ. възниква задължение за заплащане на продуктова такса въз основа на планираните количества продукти за пускане на пазара през съответната година, съгласно програмите по чл. 53, ал. 1 от ЗУО и чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ - (отм., считано от 16.06.2016 г., но действала към момента на издаване на оспорената заповед). С писмо изх. № 95-00-1142/21.05.2015 г. на Министерство на околната среда и водите, на дружеството е указано, че следва да представи в министерството доклад с фактически констатации, изготвен от регистриран одитор по смисъла на ЗНФО и отчет по образец № 2 от Наредбата за 2014 г. с оглед доказване изпълнението на целта по оползотворяване по Наредбата. Видно от доказателствата по делото, в посочения срок дружеството не е представило доклад и отчет. Предвид изложеното с оспорената заповед е определено "Еко масла" ЕАД да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса за масла в размер на 3 701 280,98 лв., поради това че организацията не е внесла доклад по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 55, ал. 1 от Наредбата. При така изложеното по-горе, тричленният състав е направил правилни изводи относно законосъобразността на процесната заповед. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУО (редакция преди изменението), в случаите по ал. 1, т. 2 - 5 министърът на околната среда и водите определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса. Според чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от организациите по оползотворяване, които не са изпълнили цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организацията. В съответствие с чл. 61, ал. 2 от Наредбата, целта по оползотворяване на отработени масла на организациите по оползотворяване се счита за изпълнена, когато: 1. е представен доклад по чл. 59 и отчет в срока по чл. 55, ал. 1, и 2 е налице изпълнение на заложения процент по оползотворяване на отработени масла по чл. 8, ал. 1 Както правилно тричленният състав на ВАС е приел, целта на законодателството, свързано с управление на отпадъците е да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда (чл. 1, ал. 3 от ЗУО), което се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове относно опазване на водата, въздуха, почвата, растенията и животните; шума и миризмите, и опазване на природната среда и местата, които са обект на специална защита, като се приема, че при неизпълнение на целите и задълженията от страна на организациите по оползотворяване размерът на дължимата продуктова такса ще бъде определян единствено въз основа на планираните количества за пускане на пазара през съответната година, а не на реално планираните такива - би било в разрез с целта на закона и стимулирало организациите пуснали масла на пазара, значително над предвидените, да не представят доклади, а да платят продуктова такса единствено върху планираните количества. В този смисъл, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилно определен размер на дължимата продуктова такса и за приложение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 2 от ЗУО, вместо тази на чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗУО. С оспорената заповед е определен размер на продуктова такса, която следва да бъде заплатена, а не е наложена санкция на жалбоподателя. Продуктовата такса не е санкция по смисъла на ЗУО, а е задължение, което се определя по размер и длъжник в зависимост от различни хипотези, за да бъде в тежест на лице, което е замърсител или е поело задължение към държавата да предприеме мерки за предотвратяване настъпването на замърсяване. Настоящият състав приема за правилен извода в обжалвания съдебен акт, че процедурата, разработена за издаване на заповеди от министъра по чл. 59, ал. 3 и ал. 4 от ЗУО - при представени в срок доклад и отчет от задължените лица не е релевантна, когато изобщо не са внесени в МОСВ доклади и отчети, както е в настоящия случай. При това положение доводът на касатора, че е непредставянето на доклад в срок по Наредбата представлява закъснение, а не неизпълнение на цели, е неоснователен. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав на втора колегия, счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от изложените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъде уважена претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател "Еко масла" ЕАД следва да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия