Решение № 15602 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2012 г.

Решение № 15602 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8946/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали срещу решение № 99 от 30.05.2012 г., постановено по административно дело № 35/2012 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което са отменени решение № КПК-3/20.01.2012 г. на директора на РУСО - Кърджали и потвърдените с него разпореждане № Ра КПК 01-105/05.12.2011 г. и разпореждане № Ра КПК 01-106/05.12.2011 г. за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания, издадени от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Кърджали, като съдът е осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали да заплати на Иванка Петрова Славкова от гр. Кърджали разноски по делото в размер на 210 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на решение № КПК-3/20.01.2012 г. на директора на РУСО - Кърджали, с което са потвърдени разпореждане № Ра КПК 01-105/05.12.2011 г. и разпореждане № Ра КПК 01-106/05.12.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Кърджали. Ответникът по касация - Иванка Петрова Славкова от гр. Кърджали, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № КПК-3/20.01.2012 г. на директора на РУСО - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Иванка Петрова Славкова срещу разпореждане № Ра КПК 01-105/05.12.2011 г. и разпореждане № Ра КПК 01-106/05.12.2011 г., издадени от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО - Кърджали, за възстановяване на неоснователно получени от Славкова суми за осигурителни плащания. За да уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че процесните разпореждания са незаконосъобразни поради липсата на двете предпоставки по чл. 114, ал. 1 от КСО (посоченото правно основание от ръководителя на контрола по разходите на ДОО), и като не е взел предвид това, директорът на РУСО - Кърджали, също е постановил незаконосъобразно решение. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Кърджалийския административен съд е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че Иванка Славкова, която е осигурено лице, отговарящо на условието за наличие на минимум 6 месеца осигурителен стаж, в процесните периоди е имала трудови правоотношения с двама работодатели, като по основното трудово правоотношение с ОУ "Христо Ботев" с. Бойно е представила издадените й болнични листи, въз основа на което получила обезщетения за временна неработоспособност, но не е представила болничните листи на работодателя по допълнителното й трудово правоотношение с "Боряна" ЕООД гр. Кърджали, а за същите периоди при него е ползвала платен и неплатен отпуск. Обосновано въз основа на събраните доказателства и съобразно приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал краен правен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове. Противно на твърдяното от касатора, правилно е прието от съда, че Славкова е била добросъвестна при получаване на полагащото й се обезщетение и е налице дължимост на получените суми, което изключва приложното поле на чл. 114, ал. 1 от КСО. Безспорно е обстоятелството, че касационната ответница Славкова отговаря на условията по чл. 40, ал. 1 от КСО и за нея е възникнало право на парично обезщетение за временна неработоспособност за времето на ползвания отпуск. С разпоредбата на чл. 46 от КСО са уредени материалноправни основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, но никое от тях в случая не е налице. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за несъвместимост на едновременното получаване на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО и възнаграждение по чл. 177 от Кодекса на труда (КТ), когато се касае за отделни трудови правоотношения, какъвто е настоящият случай. В случая на Иванка Славкова, жалбоподател в първоинстанционното производство, са били разрешени едновременно два вида отпуски - по основното и по допълнителното трудово правоотношение. Паричното обезщетение за временна неработоспособност се дължи и изплаща от фонда на ДОО по осигурителното правоотношение на основание чл. 40 от КСО, докато за ползвания платен отпуск се заплаща възнаграждение от работодателя по трудовото правоотношение, съгласно чл. 177 от КТ. Не е въведена законова забрана за ползване на платения годишен отпуск по време, когато лицето е временно неработоспособно. Съгласно чл. 175, ал. 1 от КТ прекъсването на платения годишен отпуск при разрешен друг вид платен или неплатен отпуск се извършва по преценка и искане на работника или служителя. Осигуреният може да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, за което подава съответната молба до работодателя. На основание чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице е възникнало право на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово правоотношение. В случая е налице приложното поле на чл. 16, ал. 4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, по силата на която норма в случаите на осигуряване на лицата по различни договори или на различни основания изплащането на паричните обезщетения се извършва поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. Осигуреното лице е ползвало отпуск за временна неработоспособност само при основния си осигурител и поради това му се дължало определеното му парично обезщетение за временна неработоспособност по основното осигурително правоотношение. Осигурителят по второто осигурително правоотношение е задължен за начисляване и внасяне на осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение за времето на разрешения платен годишен отпуск. По делото няма данни, че осигуряваното лице е упражнявало трудова дейност по време на отпуска за временна неработоспособност и е нарушило предписания от здравните органи режим. От събраните по делото доказателства не може да се направи и извод за наличие на недобросъвестни действия от страна на Иванка Славкова, които да обосновават приложението на чл. 114, ал. 1 от КСО. От изложеното явства, че процесните административни актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по КСО. Като е стигнал до същия извод и е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,