Решение № 3994 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2009 г.

Решение № 3994 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14685/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Атанас Стоименов Стоилов, от гр. Благоевград, против Решение № 542/23.09.2009 г. по адм. дело № 502/2009 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Началникът на РДНСК - Благоевград не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Държавно горско стопанство - Сандански, редовно призован, също не изразява такова становище. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против Заповед № ДК-02-БД-41/19.05.2009 г. на Началника на РДНСК - Благоевград, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Вила на две нива", находяща се в м. "Десети километър", отдел 86 "о", на действащия лесоустройствен план за землището на с. Лиляново, община - Сандански, с извършител Атанас Стоименов Стоилов. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За да отхвърли жалбата, след анализ и преценка на събраните доказателства, включително и заключение на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че разпоредения за премахване строеж е безспорно незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е изграден в държавен горски фонд, без наличието на изискуемите по ЗУТ строителни книжа и документи - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Съобразил е, че с оглед времето на извършване на строежа - през 2007 г., разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ, забраняваща премахването, поради търпимостта му, е неприложима, както и разпоредбата на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр. 65/22.07.2003 г./. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за наличието на незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Разпоредбата повелява, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. За процесният строеж - "Вила на две нива", изградена от касатора през 2007 г. в м. "Десети километър", отдел 86 "о" от действащия ЛУП за землището на с. Лиляново, община - Сандански, не са представени никакви строителни книжа, по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, каквито са били необходими за да бъде строежът законен. Поради това законосъобразно е прието, че за същия е приложима разпоредбата на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахването му, като незаконен. Съдът е изложил съображения, които се подкрепят от настоящата инстанция, че строежът не попада в изключенията на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, както и че по отношение на него разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа и по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ за узаконяването му, са неприложими. Това прави обжалваното решение правилно. Доводите на касатора, че не е установено местонахождението на строежа, а оттук и за неправилност на обжалваното решение, са неоснователни. Констатациите на РДНСК - Благоевград по съставения КА № 6/2.04.2009 г., не са оборени от касатора пред двете инстанции, като в него се съдържат точни данни и за местонахождението на процесния строеж. Такива данни се съдържат и в заключението на в. л. Пасков, което е прието без възражения от страните. От него е установено, че към датата на огледа от вещото лице, незаконния строеж попада в ПИ № 000550 по КВС на с. Лиляново, а към датата на съставяне на КА, същият е попадал в ПИ № 000023 по същата КВС, но, че това са идентични имоти. Неоснователно е и другото оплакване, за допуснати процесуални нарушения, поради непроизнасяне от съда по искането за спиране на производството, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. По делото липсват данни за такова искане от касатора, поради преюдициалност на спора по настоящето дело, от друго висящо дело. Не само липсва такова искане, но не са и представени доказателства за наличието на друго висящо дело, което да е с преюдициалност към настоящето. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,