Решение № 240 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8222/2016 г.

Решение № 240 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8222/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Д., срещу Решение № 165 от 06.06.2016 г., постановено по административно дело № 119/2016 г. от Административен съд Д., с което е отменена негова заповед рег. № 357з-365/24.02.2016 г. и ОДМВР е осъдена да заплати на К. Д. Д. деловодни разноски в размер на 610 лв. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - К. Д. Д., в писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощник адвокат Тодорова, оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, Административен съд Д. е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР на главен инспектор К. Д. Д., Началник сектор "Човешки ресурси" при ОДМВР Д., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В заповедта е посочено, че Драганов не е изпълнил своите задължения, изразяващи се в следното: -неизпълнение на т. 2 от МЗ № 8121з-373/06.04.2015 г. -при извършване на процедура по назначаване на работа в ОДМВР Д. на две лица- В. В. и Д. В., от ОДМВР Д. не са изготвени мотивирани предложения до комисията по оптимизиране структурите по чл. 37 ЗМВР. -неизпълнение на служебни задължения, определени в типова длъжностна характеристика на началник сектор в звената ЧР в МВР, изразяващи се в "подпомагане на ръководството на структурата при управление на човешките ресурси"-не са изготвени мотивирани предложения до комисията по оптимизиране структурите по чл. 37 ЗМВР при назначаване на служители. Това е довело според заповедта до нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР / неизпълнение на служебни задължения/, е предвидено дисциплинарно наказание "порицание". С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на всички задължителни реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при съществено нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила- неспазени изисквания на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, чл. 206, ал. 1 и ЗМВР и в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Настоящият състав приема, че решението е правилно като краен резултат. Не са налице визираните от съда нарушения на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 24.02.2016 г. Жалбоподателят е запознат на 08.02.2016 г. с изготвената справка 357р-878/27.01.2016 г./за приключила проверката по процесното дисциплинарно производство, и цитирана в заповедта/, в която изрично е записано, че му е даден 24ч. срок за обяснения. Такъв срок е даден и в покана за даване на писмени обяснение от същата дата, връчена на оспорващия. Няма данни такива да са постъпили пред ДНО, като в протокол изслушване от 23.02.2017 г. изрично е записано от Драганов, че няма допълнителни обяснения. Споделя се обаче извода на съда за липса в оспорената заповед на всички задължителни реквизити по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. С цитираната разпоредба се цели да се даде максимално обективно описание на обстоятелствата, довели до негативно засягане на правната сфера на адресата на акта, каквото е налагането на дисциплинарно наказание, както и спазване на принципа на истинност, прогласен с чл. 7 на АПК, съгласно който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. В процесния случай от описаното в заповедта не може да се установи какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Не става ясно дали нарушението се изразява в действие- сключване на трудови договори с лицата В. и В., тъй като за дата на извършените нарушения са посочени датите на сключване на трудовите договори/ 24.08.2015 г. и 31.08.2015 г./, или нарушението се изразява в бездействие- неизпълнение на т. 2 от МЗ № 8121з-373/06.04.2015 г., каквото задължение, видно от съдържанието на т. 2 от цитираната заповед изобщо не е вменено на оспорващия, а на ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР- в случая на директора на ОДМВР Д. По подобен начин е описано и второто нарушение- твърди се, че не са изготвени мотивирани предложения до комисията по оптимизиране структурите по чл. 37 ЗМВР при назначаване на служители, като същевременно се сочи, че твърдяното нарушение/неизпълнение на служебни задължения, определени в типова длъжностна характеристика, изразяващи се в "подпомагане на ръководството на структурата при управление на човешките ресурси", т. е. бездействие/, е извършено на посочените по-горе дати на сключване на трудовите договори, т. е. не става ясно как точно лицето осъществя съставите на твърдените нарушения на служебните задължения. Формалното и неясно посочване на реквизитите не може да се приеме за спазване изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР тъй като липсата на обективно и непротиворечиво описание на обстоятелствата относно извършване на нарушенията както и на самите нарушения препятства упражняване правото на защита на наказаното лице. Същевременно цитираната в оспорената заповед справка с рег. № 367р-878/27.01.2016 г. не може да послужи за мотиви на обжалваната заповед. В същата, както и в останалите приобщени материали, отново не са конкретизирани вида, мястото и условията, при които са извършени нарушенията за да се приеме, че представляват мотиви на административния акт, като са налице и противоречия между изводите в справката и описаното в оспорената заповед. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. Цитираната разпоредба изисква дисциплинарно производство да се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В настоящия случай, въпреки че не са били налице каквито и да е данни за извършено дисциплинарно нарушение или за негов извършител извън конкретно посоченото лице в докладна записка рег. № 8121р-42416/03.12.2015 г. на дирекция ЧР-МВР, а именно директора на ОДМВР Д., е инициирана проверка спрямо трети лица, без да са налице условията на чл. 205, ал. 1 ЗМВР. Нарушен е принципа на законност- чл. 4, ал. 1 и ал. 2 АПК. Правилно е заключението на Административен съд Д., че липсват мотиви и относно последиците от деянието, както и неизпълнение от дисциплинарнонаказващия орган задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици от него, обстоятелствата, при което е извършено, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото предвид претендираните и доказани разноски пред настоящата инстанция, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като липсват представени доказателства за направени разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение