Решение № 10516 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2012 г.

Решение № 10516 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Панайот Димитров Карагьозов срещу решение № 4516 от 02.08.2012 г. по адм. д. № 3761/2012 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА/, представлявана от председателя Евтим Костадинов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице отменителни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 29, ал. 5 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/, е отхвърлена жалбата на Панайот Димитров Карагьозов против Решение № 327/14.03.2012 г., издадено от КРДОПБГДСРСБНА в частта, в която е обявена принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от закона. Спорът по делото е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила и наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводът, че не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК е обоснован и законосъобразен. Решението в частта, с която е обявена принадлежност на Панайот Карагьозов е издадено в съответствие с материалния закон. От приложения списък на ректора на СУ "Св. Кл. Охридски" и с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, правилно е установено, че с оглед заеманата длъжност "ръководител на катедра", жалбоподателят попада в обхвата на проверката по закона. Установяването на принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документите, съдържащи се в съответните информационни фондове. Административният орган не е овластен да обсъжда въпроса извършвана ли е дейност от лицето, като сътрудник или служител, и едва тогава да признае или отрече принадлежността към органите по чл. 1 от закона. Този орган действа при условията на обвързана компетентност. При наличието на някои от изброените в чл. 25, т. 3 от закона документи, какъвто е настоящия случай, Комисията е задължена да издаде решение с предписаното в чл. 29, ал. 2 съдържание. Във връзка с доводите в жалбата относно обичайният смисъл на думата "дейност", правилно е прието, че са неотносими към тълкуването и приложението на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Обстоятелството, че жалбодателят не е подписал и не е правил изявления по отношение на трети лица в качеството си на агент с псевдоним Коларов е ирелевантно за наличието на предвидените от материалния закон предпоставки, при които се констатира принадлежност към органите по чл. 1 от закона. Решението на Комисията по своя характер представлява констативен административен акт, което определя и обхвата на съдебния контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. По тази причина позоваването на презумпцията за невинност от страна на жалбоподателя, също е неотносимо към предмета на спора по делото. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение