Решение № 131 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6109/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от Г. Симова, действаща като ЕТ Джи Ес Хотелс Г. Симова , чрез процесуалния й представител адв. Г. Гълъбова, срещу решение 714/19.04.2023 г., постановено по адм. дело 3009/2022 г. по описа на Административен съд-Пловдив, 8-ми състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие акт за налагане на финансова корекция. В касационната жалба и в допълнение към нея са релевирани подробни съображения за неправилността на атакуваното решение като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В съдебно заседание поддържа касационната жалба и отправя искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в писмена молба, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Я. Кънчева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Г. Симова, действаща като ЕТ Джи Ес Хотелс Г. Симова , срещу решение 16/312/02541/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. 01-6500/8695#32/12.09.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 29/11.08.2008 г. / и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, както и на основание т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, на едноличния търговец е наложена финансова корекция в размер на 391 135.46 лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. По данни от приетите доказателства финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършени извънредна проверка на място през м. юни 2019 г. и допълнителни административни проверки от административния орган, неизпълнение на задължение на касаторката по сключения между нея в качеството й на едноличен търговец и ДФЗ, договор 16/312/02541/07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, а именно: изпълнение на бизнес плана по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в размер на 14.27% /изпълнение от 11.17% за 2016 г., от 17.28% за 2017 г. и от 14.36% за 2018 г./. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 16/312/02541/07.10.2014 г., клаузата на неговата т. 4.12 предвижда задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 16/312/02541/07.10.2014 г., в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатените му суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 29/11.08.2008 г. По делото не се спори и относно вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него, е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 29/11.08.2008 г., документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда, бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 312. Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., правилно посочени и в мотивите на обжалваното решение. По искане на страните по делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която потвърждава констатациите на административния орган за неизпълнение на задължението по договор 16/312/02541/07.10.2014 г., послужили като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Според вещото лице изпълнението на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели, изчислено средно аритметично за 2016, 2017 и 2018 г., е в размер на 14.26% /при установен от органа размер от 14.27%/. Даденото заключение не е оспорено от страните, приобщено е в доказателствената съвкупност по делото и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд, релевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение и предвид липсата на спор по тях между страните, както и че се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, не следва да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Въз основа на вярно установената по делото фактическа обстановка административният съд приема, че актът за налагане на финансова корекция е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Г. Симова, в качеството й на ЕТ Джи Ес Хотелс Г. Симова , като неоснователна и я осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 250 лв., представляваща направени от фонда разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно по подробно изложените в него мотиви, към които съставът препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените от касаторката пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Неоснователни са оплакванията на касаторката за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. Оспореното решение е съответно на приложимия материален закон. Не намират правна опора пространните оплаквания на касаторката, свързани с изтичането на мониторинговия период. Противно на изтъкнатите в касационната жалба и допълнението към нея доводи, съставът счита за правилни формираните от първоинстанционния съд изводи относно законосъобразността на наложената финансова корекция, в това число и по отношение на мониторинговия период, относно който не се спори, че е изтекъл към датата на откриване на производството за налагане на процесната корекция и съответно към датата на издаване на оспоренето пред административния съд решение. В тази връзка в атакувания съдебен акт са изложени подробни и законосъобразни мотиви, които е безпредметно да бъдат приповтаряни в настоящото решение. Следва само да се подчертае, че изтичането на мониторинговия период не преклудира правото на административния орган да извършва проверки по изпълнението на договора за отпускане на БФП, осъществено през мониторинговия период, и при установени нарушения да пристъпи към възстановяване на недължимо получените от ползвателя суми чрез налагането на финансова корекция. Единственото времево ограничение в тази насока, както правилно сочи и първоинстанционият съд в оспореното решение, което органът е длъжен да съобрази, е изтичането на сроковете по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, които предвид фактическата установеност по делото, не са изтекли в случая. Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи за липсата на основание от страна на административния орган, да открие производство за налагане на финансова корекция след отмяната с решение 4496/11.05.2022 г., постановено по адм. дело 7902/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, на Акт за установяване на публично държавно вземане 16/312/02541/301/04/01, изх. 01-6500/8695#2/04.12.2019 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ /АУПДВ/, с който на едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160 лв., за същото неизпълнение на договор 16/312/02541/07.10.2014 г., като това, за което е наложена процесната финансова корекция. Противно на наведените от касаторката, многословни съображения, съставът счита, че основанието за откриване на производството за налагане на финансова корекция във връзка с констатираното от административния орган неизпълнение на договорните задължения на едноличния търговец, се извлича от императивните текстове на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти /ЕИО/ 352/78, /ЕО/ 165/94, /ЕО/ 2799/98, /ЕО/ 814/2000, /ЕО/ 1290/2005 и /ЕО/ 485/2008 на Съвета. Според първата от тези разпоредби, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според втората - ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. При това положение и отсъствието на влязъл в сила акт за събирането на недължимо получената от касаторката /с оглед нарушеното договорно задължение/ БФП, и същевременно при липсата на изтекла давност, правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ да открие процесното производство за налагане на финансова корекция не е преклудирано с отмяната на предходно издадения АУПДВ, като органът не само е имал възможността, но на основание чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за издаване на решение по чл. 73 от ЗУСЕФСУ, което предвид фактическата установеност по делото, законосъобразно е сторил. Освен това, тълкуването на относимите към спора законови разпоредби, дадено в мотивите на горепосоченото решение на състав на осмо отделение на Върховния административен съд, с което е отменен АУПДВ, е задължително за административния орган, който следователно не може да бъде упрекван, че с издаването на акта за налагане на финансова корекция по същество се е съобразил с постановеното съдебно решение, което освен това изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за приемането на акта. Не намират основание пространните доводи на касаторката относно характера на одобрения бизнес план и прогнозния характер на заложените в него финансови показатели. В противовес на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана приходни показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /в аналогичен смисъл са решения 12173/07.12.2023 г. по адм. дело 5496/2023 г., 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от Г. Симова, действаща като ЕТ Джи Ес Хотелс Г. Симова , и се установяват от доказателствата по делото, включително от приетата съдебно-счетоводна експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касаторката е наложена финансова корекция в размер на 391 135.46 лв. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на едноличния търговец по т. 4.12 и т. 4.18 от договор 16/312/02541/07.10.2014 г. и чл. 16, ал. 2 Наредба 29/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от търговеца финансова помощ. След като не е достигнала застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години, касаторката не е изпълнила задължение, даващо й правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 312 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от нея помощ е изцяло отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата. По аргумент от чл. 193, ал. 2 АПК и предвид постановеното по реда на чл. 185 АПК решение 3618/10.03.2020 г. по адм. дело 14154/2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г., постановено по адм. дело 8071/2020 г. от петчленен състав на Първа колегия на съда, наведените в касационната жалба доводи относно неприложимостта на Правилата, въвеждащи по същество санкционни норми с обратно действие, е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство. Въпросът относно липсата на придадено на Правилата обратно действие е разрешен с посоченото влязло в сила решение на Върховния административен съд и е недопустимо да бъде отново разглеждан, независимо дали по пътя на прекия съдебен контрол за законосъобразност или, както в случая, чрез осъществяването на инцидентен контрол за законосъобразност на визирания от касатора нормативен акт / в този смисъл е и решение 12206/08.12.2023г. по адм.д. 7246/2023г. на ВАС, четвърто отделение/. По изложените съображения и споделените от състава мотиви на първоинстанционния съд, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и при липсата на установени, други негови пороци, съставляващи основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на процесуалния представител на касаторката за присъждане на разноски е неоснователна, а тази на пълномощника на ответника основателна. Затова Г. Симова, действаща като ЕТ Джи Ес Хотелс Г. Симова , следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,