Решение № 8370 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2008 г.

Решение № 8370 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК, отм.). Образувано е по жалби на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД гр. София, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД гр. София, "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД гр. София и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София срещу Решение № 626/22.07.2008 г., постановено по преписка № КЗК-202/2008 г. по описа на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК (комисията). Всеки от жалбоподателите оспорва съответната част от решението, с която му е наложена имуществена санкция за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) в размер, както следва: на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД - 50 000 лева (т. 3); на "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД - 30 000 лева (т. 2); на "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД - 30 000 лева (т. 4) и на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София - 40 000 лева (т. 1). Жалбоподателите "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София оспорват административния акт и в частта, с която е постановено прекратяване на нарушението (т. 5). В жалбите се съдържат оплаквания за нищожност и за незаконосъобразност на атакуваното решение. Като пороци на акта се сочат постановяването му при липса на компетентност на административния орган, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Жалбоподателите считат, че националният орган по конкуренция не разполага с контролни правомощия по Закона за адвокатурата (ЗА), поради което преценката му относно спазването на изискванията на специалния закон е извън нормативно определените му компетенции. Твърдят, че решението е недопустимо, тъй като комисията се е произнесла по нередовна молба, неотговаряща на формалните изисквания на чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (отм.) и при липса на активна процесуална легитимация на молителите в административното производство. Позовават се на нарушено право на защита, поради неяснота и неконкретизиране на разследваните действия на нелоялна конкуренция. Сочат, че в нарушение на чл. 51 от ЗЗК (отм.) и чл. 35 от АПК, КЗК не е изяснила релевантните за спора факти, не е събрала и не е анализирала в съвкупност доказателствения материал, не е обсъдила направените от ответните търговски дружества възражения и представените от тях данни. Твърди се, че е нарушен принципът на равенство, регламентиран в чл. 8 от АПК, както и правилата относно тежестта на доказване. Излагат се доводи, че мотивите на решението са вътрешнопротиворечиви и необосновани. Според жалбоподателите не е осъществен фактическият състав на нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.), тъй като липсват елементите, визирани в хипотезата на приложената от органа правна норма. Застъпва се тезата, че не е изяснено съдържанието на ключови понятия ("консултантски услуги", "правни услуги", "адвокатски услуги" и ДР.), както и че съответният пазар и конкурентната среда са неправилно определени. Считат, че данните в преписката не обуславят извод за осъществявано от тях процесуално представителство по смисъла на ЗА, като заключението на комисията в обратния смисъл почива на негодни доказателства. Освен неправилно прилагане на националните материалноправни норми в областта на конкуренцията, се акцентира и на противоречие на постановеното решение с правото на Европейския съюз и по-конкретно - с разпоредбите на чл. 43 и чл. 49 във връзка с чл. 10 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), Директива 98/5 (ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията и Директива 77/249) ЕИО на Съвета относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги. В тази връзка са наведени съображения, че националната секторна регулация не съответства на общностната уредба относно предоставянето на адвокатски услуги, поради което приложение следва да намери правото на Европейския съюз, а не ЗА, чиито разпоредби са квалифицирани като дискриминационни и препятстващи навлизането на чуждестранни адвокатски кантори на българския пазар. Жалбоподателите "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД и "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД изтъкват като порок на акта и неизискването на становище от Европейската комисията, като се позовават на изискванията на Регламент (ЕО) № 1/2003 г. на Съвета от 16.12.2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора. Същите атакуват и размера на наложените им санкции като необоснован. По подробно развитите в жалбите и в депозирани писмени бележки доводи "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД, "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София молят за обявяване на нищожност на административния акт, респективно - за отмяната му като незаконосъобразен, в съответно оспорените от дружествата части. "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД прави искане за решаване на спора по същество от настоящата инстанция, алтернативно - за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Жалбоподателите "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД претендират за присъждане на деловодните разноски. Срещу решението на КЗК, в частта по т. 6, с която е оставена без уважение молбата срещу "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД, са подадени жалби от Адвокатско дружество "Камбуров и съдружници" и от Адвокатски дружества "Батков и Сие", "Борислав Боянов и Ко. ", "Варадинов и Партньори", "Георгиев, Тодоров и Ко. ", "Андрей Делчев и партньори", "Димитров, Петров и Ко. ", "Добрев, Кинкин и Люцканов", "Пенков, Марков и партньори", "Спасов и Братанов" и "Табаков, Табакова и съдружници". Жалбоподателите навеждат оплаквания за незаконосъобразност на акта в оспорената му част, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до формиране на неправилни правни изводи. Сочат, че комисията се е произнесла, без да е изяснила пълно и обективно фактическата обстановка по случая, без да е събрала всички доказателства от значение за правилното решаване на спора, при неправилна оценка на данните в преписката и в нарушение на чл. 7, ал. 1 от АПК и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗЗК (отм.). Позовават се на необоснованост и вътрешно противоречие в мотивите на административния акт. Противно на възприетото от КЗК, считат, че са налице конкурентни отношения между молителите и несанкционираните дружества, както и че последните упражняват адвокатска дейност, като по отношение на тях са налице предпоставките по чл. 30 от ЗЗК (отм.), обуславящи ангажиране на отговорността им за нелоялна конкуренция. В подкрепа на твърденията си сочат приобщените към административната преписка публикации в специализирани правни издания и данни от интернет-страниците на търговските дружества. По изложените в жалбите, в представена писмена защита и допълнение към нея доводи молят за отмяна на решението в частта, с която е оставена без уважение молбата им до КЗК и за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбите и моли за отхвърлянето им като неоснователни по развитите в писмени становища съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД гр. София, "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД гр. София, "Студио Легале Сути - България" ЕООД гр. София и "Шонхерр България" ЕООД гр. София считат, че решението на комисията в частта по т. 6, с която е оставена без уважение молбата срещу тях, поради липса на извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.), е законосъобразно. Въз основа на подробно изложените в писмени бележки доводи, молят за отхвърляне на жалбите на адвокатските дружества. "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД и "Студио Легале Сути - България" ЕООД правят искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на адвокатските дружества и за основателност на оспорването на четирите търговски дружества. Застъпва становището, че по отношение на последните не е осъществен фактическият състав по чл. 30 от ЗЗК (отм.), поради което решението на комисията в частта по т. 1 - 5, с която същите са санкционирани и е постановено прекратяване на нарушението, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Развива съображения за законосъобразност на решението в останалата му част (т. 6). Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбите са подадени в законоустановения срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото им, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по молба на единадесет адвокатски дружества, в която се съдържат твърдения за действия на нелоялна конкуренция от страна на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД, "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД, "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София, "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД и се иска установяването на извършено нарушение по глава седма от ЗЗК (отм.). Според молителите осъществяваната от ответниците посредством търговски дружества дейност, идентична на адвокатската, нарушава специфичните правила, регламентиращи упражняването на адвокатската професия. Считат, че предоставянето на адвокатски услуги не по предвидения за това законов ред противоречи на добросъвестната търговска практика и уврежда или е от естество да увреди интересите на конкурентите - адвокатски дружества и съдружия, регистрирани и функциониращи съгласно ЗА. В молбата се сочи, че търговските дружества, срещу които е насочено производството, черпят необосновано конкурентно предимство, тъй като не са регистрирани съгласно ЗА и не попадат под ограниченията на този специален закон. За установяване на релевантните факти е извършено разследване съгласно чл. 51 от ЗЗК (отм.), след приключване на което на страните е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката. В хода на производството търговските дружества-ответници са представили становища и доказателства, описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. Към доказателствения материал е приобщена и информация от Висшия адвокатски съвет. В изпълнение на чл. 54 от ЗЗК (отм.) комисията е разгледала случая на проведено открито заседание, за участие в което страните са били редовно призовани. В хода на разследването, въз основа на извършената проверка и оценка на доказателствата, комисията е идентифицирала страните по спора, отношенията между тях, съответния пазар и конкурентната среда. Установено е, че молителите в административното производство са адвокатски дружества, вписани в Регистъра на адвокатските дружества към Софийски градски съд, с предмет на дейност - предоставяне на юридически консултации, правна помощ и защита на правата и законните интереси на клиентите, изготвяне на правни книжа, осъществяване на процесуално представителство и други услуги, свързани с упражняване на адвокатската професия. От данните в преписката се констатира, че към момента на сезиране на комисията двама от молителите - адвокатски дружества "Варадинов и Ко" и "Делчев и съдружници", са били в процес на регистрация по ЗА. Няма спор, че в хода на административното производство същите са надлежно вписани в Регистъра на адвокатските дружества съответно с наименования "Варадинов и партньори" и "Андрей Делчев и партньори". Съобразно представените доказателства (договори, фактури, пълномощни) е установено по несъмнен начин, че молителите развиват дейност по предоставяне на адвокатски услуги, като по отношение на адвокатските дружества "Батков и Сие" и "Делчев и съдружници" комисията е отбелязала, че същите не са ангажирали доказателства за реално извършвана от тях адвокатска дейност. В тази връзка, на съда е служебно известно участието на тези адвокатски дружества по дела, образувани във Върховния административен съд, поради което настоящият състав намира за доказано, че същите действително предоставят услуги, свързани с упражняването на адвокатската професия. Между страните не се спори, че нито едно от ответните търговски дружества не е вписано в регистъра на адвокатските дружества. Не са регистрирани като адвокати и лицата, управляващи, представляващи или притежаващи дружествения дял на ответните страни, с изключение на Цветелина Димитрова, Киро Киров и Александра Дойчинова. При изясняване на вида и характера на развиваната от ответниците дейност и предоставяните от тях услуги, комисията е разгледала в решението си съдържащата се на интернет страниците на търговските дружества и в специализираните правни издания "Chambers Europe", "Chambers Global", "Chambers and Partners", "Legal 500", "IFLR 1000" и "European Legal Experts in Bulgaria" информация за тях, с изричното уточнение, че за установяване на реално извършваната от ответните страни дейност няма да счита тези публикации за надлежно доказателствено средство, доколкото те не изхождат от разследваните субекти, последните не носят отговорност за тях, както и поради обстоятелството, че достоверността на съдържащата се в тях информация не е безспорно доказана. За ответниците "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД е прието, че не се намират в конкурентни отношения с молителите, тъй като събраните доказателства не сочат на осъществявани от тях юридически услуги. От приложените удостоверения от Агенцията по вписванията, отразяващи статуса на горепосочените търговски дружества, се установява, че в предмета им на дейност не е включено изрично извършването на услуги от правен характер. За целите на производството комисията е изследвала и реално осъществяваната от тези дружества дейност. По отношение на "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, на базата на данни от финансов отчет и ОПР за 2007 г., КЗК е приела, че търговското дружество не предоставя юридически услуги, а видно от представени списъци с фактури, едноличният собственик на капитала - "Волф Тайс Рехтсанвелте Гмбх" Австрия, регистриран като адвокатско дружество с право да упражнява адвокатска дейност в Австрия, предоставя правни услуги на територията на Република България чрез български адвокатски кантори. За "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД е установено, че извършва консултантски услуги на националния пазар, но те не са юридически по същността си, видно от приложените по преписката фактури. Съдружници са Мария Икономиду Рока и ДИ. К. Рокас Енд Партнърс Лимитед" Кипър, като съгласно Устав и Меморандум на кипърското дружество в предмета му на дейност не е посочено извършването на адвокатски услуги, нито има данни за реално осъществявани такива. От представените данъчна декларация за 2007 г. и договори за годишно абонаментно обслужване административният орган е заключил, че "Студио Легале Сути - България" ЕООД също не предоставя юридически услуги. Между едноличния собственик на капитала на дружеството - Цветелина Миткова Димитрова, вписана като адвокат в Софийска адвокатска колегия и "Студио Легале Сути Сочиета Семпличе" Италия е сключено споразумение, според което Димитрова ще осъществява български правни услуги под името "Студио Легале Сути - България" от името и за сметка на новосъздаденото формирование, като й се предоставя изключителното право на ползване на регистрираните марки ДStudio Legale Sutti" и ДSLS". С анекс от 01.02.2007 г. към споразумението между страните е постигнато съгласие, че Димитрова ще предоставя някои от професионалните й услуги чрез ново дружество под името "Студио Легале Сути - България" ЕООД, без пряко участие или принос от страна на СЛС. При тези данни е наведен извод, че по отношение предоставянето на адвокатски услуги същите се извършват от Цветелина Димитрова в качеството й на български адвокат, без да използва името на италианската правна кантора. Що се отнася до "Шонхерр България" ЕООД, от представените фактури, договор за осигуряване на административни услуги и инфраструктура, и договор за доверително съхранение на парични средства комисията е приела за установено, че дружеството не извършва пряко или опосредствено адвокатска дейност и не предлага юридически услуги. Едноличен собственик на капитала на "Шонхерр България" ЕООД е "Шонхерр" Гмбх, Австрия, с предмет на дейност консултантски, изследователски и подобни услуги от всякакъв вид. Последното е притежавано изцяло от "Шонхерр Рехтсанвелте" Гмбх, Австрия, регистрирано като адвокатско дружество, упражняващо адвокатска дейност на територията на Република Австрия. В разпечатка от интернет страницата на австрийското адвокатско дружество са посочени имената на девет български служители-юристи, като няма данни дали те действат директно от негово име и за негова сметка или са служители на ответното търговско дружество. При тези данни КЗК е преценила, че след като не развиват адвокатска дейност, "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД не оперират на процесния пазар на предоставяне на адвокатски услуги и не се явяват конкуренти на молителите. С оглед на това комисията е счела, че поведението на горепосочените търговски дружества обективно не би могло да бъде подведено под някой от съставите на нелоялна конкуренция, респективно - под хипотезата на общата забрана по чл. 30 от ЗЗК (отм.), поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността им по реда на ЗЗК (отм.). За останалите ответници - "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД, "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София, с оглед данните по преписката и направените в становищата им твърдения, националният орган по конкуренция е приел за установено, че същите извършват правни услуги, включително адвокатски такива, пряко или съвместно с български адвокати и/или адвокатски дружества, което обстоятелство ги поставя в отношения на конкуренция с молителите, регистрирани и упражняващи адвокатска дейност съгласно ЗА. По отношение на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София е констатирано, че същото е регистрирано като клон на чуждестранно юридическо лице, а именно - "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах Рехтсанвелте" Гмбх, Австрия, вписано като адвокатско дружество, предоставящо правни услуги. Според съдебната регистрация на клона, предметът му на дейност обхваща извършването на икономически и правни консултации. В становището си пред комисията самото ответно предприятие сочи, че осъществява дейност по предоставяне на юридически услуги, включително правни консултации, изготвяне на документи и процесуално представителство, със съдействието на български адвокати и при спазване на правилата за конфиденциалност на информацията, като е приложен и списък на адвокатите и адвокатските дружества, с които ответникът оперира при упражняване на дейността. Видно от съдебната регистрация на "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД, в предмета му на дейност се включва предоставянето на консултации в областта на правото. В становището си до комисията дружество твърди, че извършва единствено правни консултации в рамките на регистрирания предмет на дейност, но не и адвокатски услуги. При първоначалната регистрация на търговското дружество като едноличен собственик на капитала е вписан Киро Георгиев Киров - адвокат при Софийска адвокатска колегия. По силата на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 07.05.2008 г. и съгласно Удостоверение от 18.07.2008 г., издадено от Агенцията по вписванията, като собственик на капитала на дружеството се легитимира "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати", Виена, осъществяващо партньорска дейност на адвокати. От приложените фактури и рамкови споразумения с клиенти (от 03.04.2008 г. и от 28.03.2008 г. ), съдържащи клаузи за конфиденциалност и отговорност за вреди, комисията е приела за установено, че ответникът реално извършва юридически услуги, включително адвокатски такива по смисъла на чл. 24 от ЗА. Досежно предмета на дейност на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД е констатирано, че същото е регистрирано за предоставяне на консултантски услуги. За да приеме, че дружеството осъществява реално консултантска дейност, включително правни консултации и адвокатски услуги, КЗК се е позовала на събраните в хода на административното производство фактури, писма за поемане на ангажимент за правно обслужване и пълномощно от 23.04.2008 г., видно от което на търговското дружество са предоставени права да действа от името и за сметка на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ООД, Англия и Уелс, включително да предоставя правни услуги по определени въпроси, както и да осъществява представителство на чуждестранната правна фирма пред държавни органи, институции, съдебни инстанции. Представени са данни относно персонала на дружеството, според които то наброява 14 адвокати и стажанти, относно спазване на задължението за конфиденциалност и относно застраховането за професионална отговорност за действията на съдружници и служители в "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД. По отношение на ответника "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД е установено, че предметът му на дейност съгласно съдебната регистрация обхваща предлагането на консултантски услуги. Едноличен собственик на капитала е "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц Рехтсанвелте" Гмбх, Австрия, представляващо адвокатско дружество с право да упражнява адвокатска дейност в Австрия. В становището си до комисията "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД отрича да е извършвало правни консултации, като твърди, че предоставяните от него консултантски услуги са в други области. От представените в тази връзка фактури не се установява характера на осъществяваната от дружеството консултантска дейност. Според КЗК в същото становище се съдържат данни за предоставянето на консултантски услуги от ответното дружество чрез използване на адвокати или адвокатски дружества, осъществяващи дейността си в съответствие с разпоредбите на ЗА. Въз основа на така направената констатация административният орган е извел заключение, че "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД предлага опосредено чрез подизпълнители правни услуги, включително адвокатски такива. При така установената конкурентна среда комисията е изследвала поведението на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД, "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София на плоскостта на чл. 30 от ЗЗК (отм.). За да прецени дали са налице действия на недобросъвестна търговска практика по смисъла на закона, КЗК е анализирала установените факти от гледна точка на правилата и изискванията, произтичащи от специалната секторна регулация относно упражняването на адвокатската професия. В тази връзка комисията е навела извод, че предлагането на адвокатски услуги от страна на търговски дружества, респективно - клон на търговско дружество, представлява недобросъвестно поведение, тъй като по този начин се заобикаля прилагането на разпоредбите на ЗА спрямо дейността на ответните страни. Счела е, че в случая четиримата ответници се явяват посредници в процеса на предлагане на адвокатски услуги, като се заобикаля установения в закона ред за адвокатско сътрудничество и правната форма за упражняване на тази дейност въобще. Според комисията, с действията си разследваните предприятия заобикалят императивни законови разпоредби, обезпечаващи основните права на потребителите на адвокатски услуги (правото на опазване тайната между адвокат и клиент; правото на застраховка на професионалната отговорност за вреди, причинени на клиента), тъй като принципно по отношение на тях не се прилагат съответните норми на ЗА, важащи за адвокатите. Комисията е счела, че чрез регистрирането на търговски дружества, посредством които се извършват адвокатски дейности, се цели заобикаляне на изискванията относно наименованието на предвидените правноорганизационни форми за съвместно упражняване на адвокатска професия, като ответниците реално осъществяват адвокатска дейност, използвайки за това имената на дружествата-собственици на капитала им, с които те са известни в техните държави на произход. В този смисъл е отчетено, че имената на чуждестранните правни фирми, под които са регистрирани търговските дружества, играят решаваща роля при формирането на избора на потребителя. С оглед на приложените в преписката публикации, представящи дейността на ответните дружества с изключително положителни оценъчни квалификации, КЗК е заключила, че със заобикалянето на ЗА ответните страни целят и избягване на ограничението за реклама на дейността на адвокатите. Оттук е направен извод, че след като дейността им не се подчинява на разпоредбите на ЗА, ответниците получават необосновано конкурентно предимство да бъдат предпочетени от чуждестранни клиенти, които имат намерение да осъществяват дейност на територията на страната, но не са запознати с пазара на правни услуги в национален мащаб и с дейността на местните адвокатски дружества. Посочено е, че по този начин потенциалните потребители биха могли да се въведат в заблуждение относно качеството на предлаганите от търговските дружества услуги, доколкото последните не са обвързани от задълженията за адвокатите. Според административния орган заобикалянето на ЗА чрез регистриране на търговски дружества, респективно - клон, посредством които (пряко или опосредено чрез адвокати-изпълнители) се осъществяват адвокатски дейности по смисъла на чл. 24 от ЗА, предлагани на пазара с имената на известни международни правни кантори, при възможност за неспазване на задълженията на адвокатите, представлява противоречащо на добросъвестната търговска практика поведение, осъществяващо състава на нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) и подлежащо на съответно санкциониране и преустановяване. На базата на така описаната фактическа обстановка и направените правни изводи КЗК е постановила обжалваното решение № 626/22.07.2008 г., с диспозитива на което в т. 1 - т. 4 е наложила на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД, "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД, "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София имуществени санкции в съответен размер за извършено от тях нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.), в т. 5 е постановила прекратяване на нарушението по т. 1 - т. 4, а в т. 6 е оставила без уважение молбата срещу "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД, поради липса на извършено от същите нарушение по 30 от ЗЗК (отм.). Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира че решението на КЗК е издадено от компетентен орган, в пределите на неговите правомощия и в надлежна форма. Не може да бъде споделено възражението на част от оспорващите, че след като адвокатската дейност е предмет на специална нормативна регламентация в ЗА, предвиждаща специален ред и органи за осъществяване на контрол по спазването й, то КЗК не разполага с компетентност да реализира отговорността на дружествата, предоставящи адвокатски услуги, по реда на ЗЗК (отм.). Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, комисията в качеството си на национален орган по конкуренция, овластен да следи за спазването на правилата на конкурентното законодателство от страна на стопанските субекти, е изследвала поведението на ответниците в административното производство на плоскостта на правилата за лоялна конкуренция, регламентирани в ЗЗК (отм.), доколкото конкретното спорно правоотношение подлежи на регулация и контрол от този специален закон. В тази връзка КЗК изрично е посочила, че е извън нейната компетентност да преценява поведението на разследваните търговски дружества, предлагащи адвокатски услуги пряко или опосредено, от гледна точка съобразеността му с разпоредбите на ЗА, Търговския закон и Закона за марките и географските означения. Позовавайки се на недопустимост на подобно разследване, комисията изрично е изключила от обхвата на произнасяне въпросите, свързани с нормативното съответствие на регистрацията, дейността по ЗА и ползването на фирмите, под които дружествата предлагат правни услуги, включително процесуално представителство. С оглед предоставената й от закона компетентност КЗК е анализирала действията на ответните дружества от гледна точка получаването на необосновано конкурентно предимство, поради недобросъвестно търговско поведение и за възможен антиконкурентен ефект от това. С други думи предметът на административното производство, в рамките на което е постановено атакуваното решение, се ограничава единствено до проверката дали е налице нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 30 от ЗЗК, без да се засяга националната секторна регулация във връзка с упражняването на адвокатска професия самостоятелно или под формата на съвместна дейност. Ето защо съдът счита, че предписанията на ЗЗК (отм.) важат в пълна степен за дейността на адвокатските дружества, респективно - търговските дружества, извършващи адвокатски дейности, поради което образуваното от комисията производство, завършило със санкциониране на нарушителите, е изцяло в рамките на нейната компетентност. В този смисъл твърденията за нищожност на акта са неоснователни. Несъстоятелно се явява и оплакването за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административното производство е образувано в хипотезата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗЗК (отм.) при наличие на редовно сезиране на компетентния орган с молба на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение на този закон. Процесната молба е допустима и отговаря на изискванията по чл. 49, ал. 1 от ЗЗК (отм.), поради което производството пред КЗК е надлежно започнато. Видно от съдържанието й, в молбата е описано достатъчно ясно и конкретно поведението на ответните страни, за което се твърди, че представлява нелоялна конкуренция, като са посочени и обстоятелствата, на които се позовават молителите, поради което възражението за липса на индивидуализация на предмета на производството, а оттук - и за нарушено право на защита на ответниците, не се възприема от настоящия състав. Неоснователен е и доводът за липса на активна процесуална легитимация на молителите в административното производство. Съображенията, че адвокатските дружества не осъществяват стопанска дейност, поради което не са предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗК (отм.) и не могат да се легитимират като надлежни страни в производството пред КЗК, не намират правна опора. Поради естеството и възмездния характер на адвокатската дейност, представляваща предоставяне на услуги в специфична нормативно регулирана сфера срещу паричен еквивалент, същата безспорно попада в обхвата на легалната дефиниция на понятието "стопанска дейност" (§ 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, отм.), тъй като резултатите от нея са предназначени за размяна на пазара. По аргумент от т. 1 на § 1 на цитираната допълнителна разпоредба, правноорганизационната форма и статут на лицата, осъществяващи дейност от стопански характер, е без значение за целите на конкурентното законодателство. Ето защо адвокатските дружества следва да се квалифицират като предприятия съгласно конкурентното право и имат качеството на заинтересовани лица, видно от определението на пар. 1, т. 10 от ДР на същия закон. С оглед релевантния за спора пазар, а именно - пазарът на предоставянето на адвокатски услуги на територията на Република България, следва да се приеме, че по отношение на адвокатските дружества - молители е налице правен интерес от сезиране на комисията с искане за установяване на недобросъвестна търговска практика от страна на търговските дружества, за които се претендира, че осъществяват дейност, идентична с адвокатската, но не по предвидения за това ред, в резултат на което извличат различни по вид облаги, които молителите не могат да реализират, тъй като следва да се съобразяват с ограниченията по ЗА. Оплакването, че две от адвокатските дружества-молители са били в процес на регистрация по ЗА към момента на подаване на молбата, не води до нередовност или до недопустимост на сезирането на комисията, тъй като към този момент останалите молители са надлежно регистрирани действащи адвокатски дружества, а "Варадинов и Партньори" и "Андрей Делчев и партньори" са вписани като такива в хода на административното производство, като от значение е обстоятелството какви са реално извършваните от тях адвокатски услуги. На следващо място, видно от данните по делото, не е налице твърдяното в жалбите на санкционираните търговци нарушено право на защита. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да ангажират доказателства, да се запознават с материалите по преписката. Изложеното в представените от ответниците становища до КЗК, както и приложените от тях доказателства, води до извод, че същите са надлежно информирани за предмета и обхвата на разследването и че са реализирали в пълна степен правото си на участие и защита в процеса, поради което развитата в жалбите им теза в обратния смисъл е необоснована. Не може да бъде възприето и възражението за неспазване на принципа на равенство, прокламиран в чл. 8 от АПК. Извършените от комисията процесуални действия и постановеният с решението правен резултат обуславят извод за обезпечаване на равни възможности за защита на правата и законните интереси на участниците в производството, както и за равното им третиране от гледна точка на закона с оглед наличните по отношение на всяко едно от ответните дружества данни. Съдът намира за неоснователно оплакването за неизпълнение на чл. 51 от ЗЗК (отм.), тъй като по случая е извършено обективно и пълно разследване при спазване на правилата за доказателствената тежест, в резултат на което са събрани доказателствата за изясняване на релевантните за спора факти. Не е налице и нарушение на процесуалните изисквания по чл. 7 и чл. 35 от АПК. Решението на комисията е мотивирано, като са обсъдени наведените от страните доводи, изложени по същество и пред настоящата инстанция. Следва да се отбележи, че административният орган е формирал становище и се е произнесъл изрично по всеки от наведените от страните аргументи. Противно на твърденията в жалбите, съдържанието на акта сочи, че КЗК е проверила и преценила всички събрани по преписката доказателства в тяхната съвкупност. Доколко обаче тяхната правна интерпретация е в съответствие с материалноправните разпоредби е въпрос, относим към материалната законосъобразност на акта, разгледана по-долу. Не се споделя твърдението за вътрешно противоречие в мотивите на акта, водещо до взаимноизключващи се изводи и до необоснованост на волеизявлението на органа. Цитираните в жалбите части от обосновката на комисията и направената съпоставка между отделни пасажи от решението са извадени от съответния контекст и представляват изопачена интерпретация на действителната воля на КЗК, поради което доводите на жалбоподателите в тази насока не следва да се кредитират като основателни. Досежно възражението за опорочаване на административния акт, поради неизпълнение от страна на КЗК на задължението й по Регламент (ЕО) № 1/2003 г. за уведомяване на Европейската комисия (ЕК) за започналото разследване и за решението, което смята да постанови по случая, съдът намира, че същото е изцяло неотносимо към случая, тъй като цитираният общностен акт касае единствено прилагането на чл. 81 и чл. 82 от ДЕО, т. е. хипотезите на забранените споразумения, решения и съгласувани практики, и злоупотребата с монополно или господстващо положение, докато процесното производство е образувано за разследване на нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по глава седма от ЗЗК (отм.). По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице отклонения от регламентираната в специалния закон и в общия процесуален кодекс процедура. Що се отнася до оплакванията за материална незаконосъобразност на решението и за противоречието му с целта на закона, съдът намира следното: С разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК (отм.), на чиято плоскост е анализирано поведението на ответните в административното производство страни, се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. За да се приеме, че е налице нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция, е необходимо кумулативното проявяване на всички елементи от фактически състав на правната норма, като отсъствието на който и да е от тях изключва приложението й, респективно отговорността на разследваните субекти. С оглед характера на развиваната от тях дейност, страните в административното производство безспорно се явяват предприятия, осъществяващи стопанска дейност, съображения за което бяха изложени по-горе. Изводите на комисията в този смисъл са законосъобразни и се възприемат от настоящия състав. При установяване на отношенията между молителите и ответниците от гледна точка на конкурентното право, административният орган е дефинирал коректно релевантния за спора пазар като пазар на адвокатски услуги на територията на страната. При определяне на конкурентната среда правилно е взета предвид реално извършваната от дружествата дейност, като е направено изрично разграничение между юридическите услуги като цяло, за които е допустимо предлагането им от лица, които са юристи, но не са адвокати или адвокатски дружества (съдружия (консултантски правни услуги) и адвокатските услуги по смисъла на чл. 24 от ЗА, за които е предвидена специална форма за упражняването им. Като е изяснила съдържанието на видовете правни услуги, включително обхвата на адвокатската дейност съгласно секторната регулация, комисията правилно е счела, че релевантни за случая са адвокатските услуги по ЗА, при това в хипотезата на съвместно упражняване на адвокатската професия. Доколкото от значение за спора са действително престираните от ответните страни услуги, КЗК основателно не се е позовала на информацията в международните правни справочници, представяща дейността на търговските дружества и тази, съдържаща се на интернет-страниците им, а е формирала изводите си въз основа на доказателствата, сочещи на реално извършваната от тях дейност. По жалбите на "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД: Заключението на комисията, че "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД осъществяват адвокатска дейност, поради което се явяват конкуренти на съответния пазар, не намира опора в данните по делото. И двете търговски дружества отричат категорично в становищата си до КЗК да са предоставяли и да предоставят адвокатски услуги. Нещо повече, самите те твърдят, че обективно не биха могли да предлагат такива, тъй като не са регистрирани по реда на ЗА. Няма спор, че съгласно предмета им на дейност по съдебна регистрация "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД предоставят консултантски услуги, като извършваната от първото дружество консултантска дейност е в областта на правото. Фактът на предоставянето на правни консултации обаче не може да се свърже автоматично с упражняването на адвокатска дейност по смисъла на специалния закон. Видно от приложените за "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД доказателства (фактури и рамкови споразумения), в същите се съдържат данни единствено за предоставяне от дружеството на юридически услуги (правни становища и консултации), но не и на адвокатски услуги в обхвата на чл. 24 от ЗА, поради което изводите на комисията в обратния смисъл са необосновани като изведени въз основа на недоказани факти. Както правилно е отбелязано в обжалваното решение, няма пречка за предоставянето на правни консултации под други правноорганизационни форми, различни от адвокатски дружества (съдружия. Ето защо осъществяването от търговското дружество на консултантска дейност по правни въпроси не е неправомерно, а ангажирането на отговорността му по реда на ЗЗК (отм.) за заобикаляне на разпоредбите на ЗА при упражняване на адвокатска професия е незаконосъобразно с оглед липсата на данни за извършвана такава. На следващо място, от съдържанието на фактурите за извършени от "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД услуги, е видно, че дружеството предоставя консултантски такива, но няма индиция същите да са от правно естество. Самият разследващ орган е приел в постановения от него акт, че от събраните доказателства не може да бъде установено за какъв вид консултантска дейност се касае. Поради това, като е счел, че ответното дружество реализира адвокатска дейност, органът е приложил неправилно материалния закон. Всъщност по делото не са налице каквито и да било данни, сочещи на предлагани от "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД юридически консултации или други услуги от правен характер. За да заключи, че ответното дружество извършва адвокатски услуги, комисията се е позовала на изразеното от него в хода на административното производство становище, в което според нея ответникът потвърждава, че предоставя консултантски услуги като използва адвокати и адвокатски дружества, които осъществяват дейността си изцяло в съответствие с изискванията на ЗА. Цялостният прочит на становището на "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД сочи, че КЗК е възприела неправилно съдържащите се в него твърдения, в резултат на което е формирала незаконосъобразен извод. Действително търговското дружество не отрича, че ползва съдействието на адвокати и адвокатски кантори при извършване на консултантската си дейност, но в случая то се явява потребител на адвокатски услуги, а не техен посредник, както неправилно е приела комисията. При това положение, като е счела, че ответното предприятие е конкурент на молителите, чиято стопанска дейност противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на ЗЗК (отм.), комисията е обективирала волеизявление в нарушение на материалноправните разпоредби. С оглед констатираните недостатъци, съдът намира, че жалбите на двете дружества са основателни, поради което решението на комисията в частта по т. 2, с която на "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) и по т. 5, с която е постановено прекратяване на нарушението по т. 2, както и в частта по т. 4, с която на "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.), подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 от АПК. По жалбите на Адвокатско дружество "Камбуров и съдружници" и на Адвокатски дружества "Батков и Сие", "Борислав Боянов и Ко. ", "Варадинов и Партньори", "Георгиев, Тодоров и Ко. ", "Андрей Делчев и партньори", "Димитров, Петров и Ко. ", "Добрев, Кинкин и Люцканов", "Пенков, Марков и партньори", "Спасов и Братанов" и "Табаков, Табакова и съдружници": Изводите на КЗК за липса на конкурентни отношения между молителите от една страна и "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД, от друга, са съответни на данните в преписката и на закона. От събрания по делото доказателствен материал, неоспорен от страните, е видно, че изброените четири търговски дружества не предоставят юридически услуги, още по-малко извършват адвокатска дейност. Обстоятелството, че едноличният собственик на капитала или съдружниците са адвокатски дружества, не води до извод за предлагани от търговците адвокатски услуги. Твърденията на адвокатските дружества-жалбоподатели в обратния смисъл са неоснователни, нито са подкрепени с доказателства, годни да опровергаят констатациите на комисията. В съответствие с предоставените й от закона процесуални правомощия КЗК е провела разследване по изложените в молбата обстоятелства и е попълнила преписката с доказателства относно фактите по спора, видно от които молителите и ответниците, по отношение на които молбата е оставена без уважение, не се намират в отношения на конкуренция, доколкото не оперират на един и същ пазар. При това положение отсъства един от съставомерните компоненти, визирани в разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК (отм.), поради което, като е приела, че "Волф Тайс Бизнес Сървис" ЕООД, "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД, "Студио Легале Сути - България" ЕООД и "Шонхерр България" ЕООД не са извършили нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция, комисията е постановила законосъобразен акт в тази му част. Ето защо жалбата на Адвокатско дружество "Камбуров и съдружници" и тази на Адвокатски дружества "Батков и Сие", "Борислав Боянов и Ко. ", "Варадинов и Партньори", "Георгиев, Тодоров и Ко. ", "Андрей Делчев и партньори", "Димитров, Петров и Ко. ", "Добрев, Кинкин и Люцканов", "Пенков, Марков и партньори", "Спасов и Братанов" и "Табаков, Табакова и съдружници" са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. По жалбите на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София: Преценката на административния орган, че двете търговски дружества се намират в конкурентни отношения на съответния пазар, кореспондира на материалите по делото и е в съответствие с приложимия материален закон. Налице са достатъчно и безспорни данни, сочещи на предоставяне от ответните дружества на адвокатски услуги по смисъла на чл. 24 от ЗА, включително процесуално представителство, определено от комисията като "типична адвокатска услуга". В становището на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София до КЗК се съдържа изрично изявление в този смисъл, като са посочени и адвокатите, чрез съдействието на които клонът извършва дейността си, идентична с адвокатската по вид и обхват. Видно от приложените за "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД преки писмени доказателства, в предлаганото от дружеството правно обслужване се включва и процесуално представителство пред съдилища, административни органи и трети лица. С оглед наличните данни, противно на твърденията на жалбоподателите, настоящият състав намира за доказано обстоятелството, че адвокатските дружества-молители и "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София оперират на един и същ продуктов и географски пазар, поради което имат качеството на конкуренти на този пазар. Съобразно спецификата на процесната дейност и наличието на императивни нормативни изисквания за и при осъществяването на същата, поведението на двете ответни дружества от гледна точка на легалната дефиниция на понятието "добросъвестна търговска практика" по § 1, т. 6 от ДР на ЗЗК (отм.) правилно е преценено въз основа на секторната нормативна уредба в ЗА, като правният анализ, изложен в решението на комисията, изцяло се споделя от настоящия състав. С оглед направените от ответниците възражения, националният орган по конкуренция е разгледал и разпоредбите на общностното законодателство в тази област - Директиви 98/5 (ЕО и 77/249) ЕИО, както и Директива 2006/123 (ЕО на Европейския парламент и на Съвета за услугите предоставяни на територията на Общия пазар. Доколкото установеният с националния закон (ЗА) правен режим за съвместно (групово) извършване на адвокатска дейност се прилага по отношение на всички адвокатски дружества) съдружия, независимо от държавата им на произход, то не би могла да се приеме тезата на жалбоподателите за ограничаващо или дискриминационно третиране на закона спрямо чуждестранните адвокатски фирми. Развитите от търговските дружества доводи въз основа на съпоставка на разпоредбите на ЗА с отделни общностни норми целят изместване на предмета на спора от плоскостта на конкурентното право. Релевираните от тях съображения в тази насока биха били от решаващо значение в друго производство - такова по оспорване на отказ да бъдат вписани по реда на ЗА. Съгласно императивната норма на чл. 3, ал. 1 от ЗА, адвокатска професия може да упражнява само адвокат, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон. По аргумент за противното, търговски дружества, каквито са двете санкционирани предприятия, не могат да развиват адвокатска дейност. Поради това, като не са регистрирани по ЗА, ответниците, които извършват адвокатски по същността си услуги, обективно не са обвързани от изискванията и ограниченията в специалния закон и не са задължени да спазват разпоредбите му (относно забрана за рекламна дейност, задължение за опазване на тайната между адвокат и клиент, застраховка за професионална отговорност и т. н.). В тази връзка данните за предвидени от "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД в отношенията му с конкретни клиенти задължения за конфиденциалност и за застраховка за професионална отговорност, не опровергават извода за принципната неприложимост на нормите на ЗА към дейността и отговорността на търговското дружество и обективно съществуващата възможност то да не се съобразява с тях. Следователно заобикалянето на регистрацията по ЗА дава на търговските дружества необосновано конкурентно предимство, тъй като ги поставя в по-благоприятно, облекчено правно положение, като едновременно с това уврежда или създава реална опасност от увреждане интересите на адвокатските дружества (съдружия, които са надлежно регистрирани и са длъжни да се съобразяват с изискванията на специалния закон. Позоваването от жалбоподателите на горепосочените директиви, на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги, регламентирани в ДЕО, не променя изводите на комисията за извършване на определена дейност при заобикаляне на предвидения за това законов ред, което само по себе си представлява недобросъвестно търговско поведение по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗЗК (отм.). Ето защо, административният орган е приложил правилно материалния закон като е постановил, че със заобикалянето на ЗА чрез регистриране на търговско дружество, респективно - клон, посредством които (пряко или опосредено чрез адвокати-изпълнители) се осъществяват адвокатски дейности по смисъла на чл. 24 от ЗА, без задължение за спазване на правния режим, установен за тези дейности, "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София са осъществили състава на нарушението по чл. 30 от ЗЗК (отм.). Във връзка с доводите на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД за необоснованост на размера на наложената му от комисията имуществена санкция за горепосоченото нарушение, съдът намира оплакването за неоснователно. Санкцията е определена в рамките на установените в закона граници, при индивидуализирането на размера й са съобразени критериите по чл. 27, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, като са отчетени вида и тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, приходите на дружеството. По изложените съображения съдът счита, че решението на КЗК в частта по т. 3, с която на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) и в частта по т. 1, с която на "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София е наложена имуществена санкция в размер на 40 000 лева за извършено нарушение по чл. 30 от ЗЗК (отм.) и по т. 5, с която е постановено прекратяване на нарушението по т. 1, е законосъобразно, поради което жалбите на "Си Ем Ес Камерън Маккена" ЕООД и "Диелей Пайпер Вайс-Тесбах" - клон София следва да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на спора в настоящата му фаза и предвид направените от жалбоподателите "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД и "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД, от ответника по жалбите - КЗК и от заинтересованата страна - "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД, искания за присъждане на деловодни разноски, на основание чл. 143 от АПК, в полза на същите следва да бъдат присъдени направените в това производство такива, както следва: Административният орган - КЗК следва да бъде осъден да заплати на: 1) "Церха Хемпел Шпигелфелд Хлавати" ЕООД разноски в размер на 1050 лв., от които 50 лева за внесена държавна такса и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие, серия А 0529669/28.11.2008 г. и 2) на "Си Ем Ес Райх-Рорвиг Хайнц" ЕООД - разноски в размер на 2050 лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие, серия А 360377/21.08.2008 година. Жалбоподателите (адвокатски и търговски дружества), чиито жалби са отхвърлени с настоящото решение, следва да се осъдят да заплатят на КЗК разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева, съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатските дружества - жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на "И. К. Рокас енд Партнърс" ООД разноски в размер на 1470 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие, серия А 0791318/25.11.2008 година. Доказателства за действително извършени от "Студио Легале Сути - България" ЕООД разноски пред настоящата инстанция не са представени (в приложения по делото договор за правна защита и съдействие, серия А 0713840, не е вписано адвокатско възнаграждение), поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение